Германски лекар за бежанците: Нагли са и само искат!

Човекът, за когото разказва Дойче веле, работи като лекар в Германия. Практикува от дълги години, а от началото на мигрантската криза преглежда и много бежанци. Но вече не желае да лекува кандидати за убежище. Ето защо.

Германецът, който държи да остане анонимен, е общопрактикуващ лекар в Долна Бавария. От години работи както с баварската, така и с федералната полиция. Пред вестник "Ди Цайт" лекарят разказва, че научил за т.нар. Балкански маршрут много преди той да стане известен на широката публика - пътят към Западна Европа минава по магистралата край родното му място, където той имал кабинет още преди началото на бежанската криза. В рамките на работата му за полицията негова задача било да преглежда задържаните на магистралата. В онези години полицаите залавяли предимно банди крадци от Източна Европа, наркодилъри и трафиканти на хора.

Преди малко повече от три години обаче всичко се променило. Телефонът на лекаря от Долна Бавария не спирал да звъни, а задържаните на магистралата били все по-често бежанци от Близкия изток - от Ирак, Афганистан и Сирия.

Лекарят разказва, че всекидневно виждал наранявания, каквито иначе се срещат само по време на война - протрити до кокал ходила, крайници, надупчени от осколки, прегладнели деца, които били на ръба на силите си. Медикът извършвал спешен медицински триаж в специално пригодени палатки, където сортирал огромния брой пациенти спрямо сериозността на техните наранявания. "Този метод обикновено се прилага след инциденти с много ранени или на бойното поле. Целта беше да определя кого мога да лекувам на място и кой трябва да бъде откаран спешно в болница", разказва германецът.

"Нагли са и знаят само да искат"

Нерядко ставал свидетел на този сблъсък на културите, за който се говори толкова често от началото на бежанската криза насам. "Имах пациентка мюсюлманка, която беше в напреднала бременност. Съпругът ѝ искаше да прати останалите им деца с нея в болницата. Казах му, че сме в Германия и че тук болните отиват в болница, а здравите се грижат за децата", спомня си лекарят. Мъжът не възразил. И бил безкрайно благодарен за оказаната помощ. Днес е друго, твърди медикът. Сегашните му пациенти не бягали от война, а били "медицински туристи“.

От известно време медикът работи в Дегендорф, където се намира един от четирите транзитни центрове в Бавария. Там настаняват кандидати за убежище, за които се знае, че нямат почти никакъв шанс да получат статут на бежанец. Обитателите на центъра в Дегендорф идват предимно от Сиера Леоне и Азербайджан. През последните години германската Служба за миграцията и бежанците е отхвърлила над 80 процента от молбите на хора, идващи от тези две държави. Обитателите на транзитния център в Дегендорф не посещават езикови курсове и нямат право да работят, но могат да разчитат на три хранения дневно и на медицинско обслужване.

Лекарят, за когото разказваме тук, си поделя грижата за тях с още един колега. "Тези пациенти много се различават от бежанците, които преглеждах в началото на мигрантската криза. Нагли са и знаят само да искат“, обяснява лекарят и твърди, че неведнъж идвали при него, за да му искат виагра...

"Смяната ми минава така: част от пациентите се оплакват от кашлица, алергии, запек или генитални херпеси. Изслушвам ги, преслушвам ги, задавам им въпроси и накрая им предписвам необходимите лекарства“, разказва лекарят.

Другите му пациенти били млади мъже, които влизали в кабинета му и казвали все едно и също - че се нуждаят от силни обезболяващи. Лекарят подозира, че въпросните мъже търгуват с лекарствата, които им предписва.

През кабинета му минават и възрастни мъже с изгнили зъби, които искат ново чене. А една жена му поискала да ѝ даде вода за жабурене. Ядосала се, когато лекарят ѝ казал, че трябва да си я купи от магазина - както правят всички германци.

Веднъж пък дошъл мъж с мускулна треска, който поискал да му се предпише масаж.

"На ден през кабинета минават средно 40 пациенти. Но най-много един казва "благодаря". Тази дума се знае и без курс по немски, нали така?", казва лекарят. И добавя, че не бива да го наричат "расист“, когато се осмелява да сподели, че азербайджанците подлагат на систематичен тормоз и него, и колегата му. Един от пациентите ударил с юмрук колегата му и хвърлил по него стол. А два дни по-късно нахлул в кабинета с нож.

"Стига толкова!"

Лекарят разказва, че азербайджанците, които му искали я нова тазобедрена става, я зъбни импланти, носели подробни медицински картони от родината си. Документите били като нови - чисти, сухи, неизмачкани. "Как са опазили документите си в такова състояние по време на бягството?“, питал се дълго време медикът.

По-късно сътрудници на Службата за миграцията и бежанците му обяснили, че повечето мигранти от Азербайджан летели с туристическа виза до Литва или Латвия, след което пътували с автобус до Германия, където подавали молба за убежище. "Тези хора добре знаят колко време отнема цялата процедура. И докато чакат, се възползват от нашите здравни услуги. Но Германия предлага закрила от война и от преследване, а не нови тазобедрени стави“, казва медикът и добавя: "Можем да оказваме адекватна помощ само ако в страната остават единствено хората, които наистина имат нужда от закрила". Като онези, които лекувал в началото на бежанската криза. Днес една трета от пациентите му показвали отхвърлени молби за убежище. И въпреки това тези хора били още в Германия.

Лекарят се чувства използван и от тях, и от системата, която им позволява всичко това. Затова е решил да не удължава трудовия си договор. "Стига толкова", казва той. Медикът е наясно, че в кабинета си посреща само една определена част от хората, които подават молби за убежище в Германия. Но именно тях той вече не иска да лекува.