Болсонаро: Не сапунена опера, а етап от възхода на популизма

Бившият капитан от бразилската артилерия Жаир Болсонаро само допреди шест месеца бе смятан за крайнодесен подстрекател, човек без голяма политическа партия зад гърба си, без солидна подкрепа в парламента. Днес обаче той е на прага на властта, след като получи гласовете на 46 процента от 143 милиона избиратели в Бразилия, пише в статия за френския в. "Фигаро" журналистът и литературен критик Себастиан Лапак.

Не е ясно как кандидатът на Партията на трудещите се Фернандо Адад, издигнат на мястото на бившия президент Луиз Инасио Лула да Силва, който не може да бъде избран заради влязлата срещу него в сила 12-годишна присъда за корупция, може да навакса изоставането си.

Ръководителите Бразилската социалдемократическа партия и Бразилското демократично движение - двете големи формации, които си поделяха властта в Бразилия от края на военната диктатура през 1985 г. до идването на власт на Лула през 2003 г. - ще бъдат призовани от градските елити с леви възгледи да издигнат преграда срещу фашизма. Бразилия обаче не е Франция, пише авторът, имайки предвид "републиканския фронт", който формират традиционните партии от левицата и десницата, за да не позволят на крайнодесния "Национален фронт" (вече "Национален сбор") да вземе властта.

Възходът на Болсонаро не е просто бразилска сапунена опера, а има глобално значение, тъй като това е поредният етап от продължаващата тенденция на разрушаване на либералните норми и възход на популизма, пише външнополитическият коментатор Гидиън Рахман в статия за британския в. "Файненшъл таймс".

Ако победи и на балотажа на 28 октомври, Болсонаро ще стане поредното попълнение в световния клуб на властни мъже лидери, който включва руския президент Владимир Путин, китайския му колега Си Цзинпин, индийския премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, филипинския му колега Родриго Дутерте, унгарския премиер Виктор Орбан и, разбира се, американския президент Доналд Тръмп.

Влизането на Бразилия в тази група ще е от голямо значение, защото това е петата по население страна в света и най-голяма в Латинска Америка. До неотдавна на нея се гледаше като на модел за успешно приемане на глобализацията и демокрацията, оставила мрачните дни на авторитаризма в миналото. Дълбока рецесия, поредица корупционни скандали и разочарованието от лявата работническа партия обаче дискредитираха системните бразилски политици.

Болсонаро обеща да даде свобода на полицията да се справи с увеличаването на престъпността и насилието в Бразилия, където миналата година бяха извършени над 60 000 убийства. Нападението с нож срещу него в края на предизборната кампания направи още по-драматична заплахата от насилие и разбираемо увеличи симпатиите към крайнодесния кандидат.

Болсонаро преди бе поддръжник на държавния контрол върху икономиката, но сега изказва аргументи в полза на приватизациите и намаляването на данъците, в резултат на което пазарите откликват положително на изборните му успехи, пише Рахман.

Той атакува всички "свещени крави" на културното левичарство и тази стратегия се оказа печеливша. С програма, която е точно обратното на тази на неговите противници, Болсонаро е чудовището, родено от дълги години доминация на този ляв модел.

В свят, където, както отбеляза през 1993 г. френският философ Ги Дебор, "сегашните овце от интелигенцията познават само три недопустими престъпления и нищо друго: расизъм, антимодернизъм и хомофобия", за Болсонаро бе достатъчно да се покаже като расист, сексист, хомофоб и ксенофоб, за да смаже противниците си, пише Лапак за "Фигаро".

/БТА/