Отношенията Китай-Бразилия: Двама играчи от тежка категория от Глобалния юг

Днес в Бразилия се очаква среща между президента на страната Луиз Инасио Лула да Силва и китайския му колега Си Цзинпин. По този повод Франс прес изброява на пет неща, които трябва да се знаят за отношенията между Китай и Бразилия.

“Прагматични отношения“

Китай и Бразилия са съответно втората и седмата по население страна в света и стават все по-важни участници на международната сцена. Геополитическото им сближаване стана по-очевидно след завръщането на власт през януари 2023 г. на левия президент на Бразилия Лула да Силва.

“Нормално е Китайската комунистическа партия (ККП) да се чувства по-комфортно да разговаря с леви правителства“, заяви пред АФП Маркос Карамуру, бивш посланик на Бразилия в Пекин, въпреки че според него отношенията са “напълно прагматични“.

Двете държави са ключови участници в БРИКС, чиито основатели са, и работят за това блокът да играе водеща роля в света. Според Хорхе Хайне, бивш посланик на Чили в Китай и изследовател в Бостънския университет, “колкото повече нараства напрежението в отношенията му със САЩ и Европа, толкова повече Пекин се фокусира върху Глобалния юг, където Бразилия играе водеща роля“.

Що се отнася до конфликта в Украйна, двете страни се опитаха да посредничат между Киев и Москва, но засега без успех.

Дисбаланс в търговията

Китай е азиатският икономически гигант и най-големият търговски партньор на Бразилия и най-големият доставчик на селскостопански стоки. Южноамериканската страна обаче е едва деветият по големина търговски партньор на Китай.

Въпреки че Бразилия е една от малкото страни с търговски излишък с Китай, нейният износ е “изключително концентриран“ в суровини, сочат данни на Бразилската агенция за насърчаване на износа и инвестициите.

Китайският износ за Бразилия е много по-диверсифициран, с голям брой продукти “с висока степен на технологична сложност и добавена стойност“.

“За да коригира този дисбаланс, Китай трябва да спази ангажимента си да подкрепи реиндустриализацията на Бразилия“, казва Маргарет Майерс, директор на мозъчния тръст „Междуамерикански диалог за Азия и Латинска Америка“.

Родриго Зейдан, икономист в Нюйоркския университет в Шанхай и Фондация “Дом Кабрал“, обаче смята, че „идеята, че можеш да растеш само като изнасяш промишлени стоки, е визия от 70-те години на миналия век“. Той дава за пример “страни като Австралия и Нова Зеландия, които са станали много богати, като са продавали суровини на Китай“.

Електрически автомобили

Китайските компании започват да инвестират в бразилската промишленост, особено в производството на електрически автомобили. Два гиганта в този сектор - “Грейт Уол Мотърс“ (Great Wall Motors) и БИД (BYD) -  наскоро обявиха инвестиции в Бразилия на обща стойност 2,5 млрд. долара.

“Зелената икономика предоставя значителен потенциал за китайските инвестиции в региона, като се имат предвид запасите на Южна Америка от мед и литий - два минерала, които са от решаващо значение за автомобилните батерии“, обяснява Хорхе Хайне и добавя, че Китай е световен лидер в производството на е-автомобили.

Факторът Тръмп

Преизбирането на Доналд Тръмп може да “доведе до загуба на “мека сила“ за САЩ в Латинска Америка“ и да засили връзките между Китай и страните от региона, смята Маргарет Майерс.

С Тръмп или без Тръмп, Лула да Силва гледа много прагматично на отношенията си с Пекин. “Не си мислете, че като говоря с Китай, искам да разваля отношенията със САЩ. Напротив, искам и двете държави да са на наша страна“, обясни той преди няколко месеца.

“Новият път на коприната“

Един от въпросите по време на посещението на Си Цзинпин в Бразилия е дали Бразилия ще се присъедини към „Новия път на коприната“ - огромен глобален инфраструктурен проект, разработен от Китай.

Няколко южноамерикански държави, сред които и Перу, вече се присъединиха към тази инициатива, официално известна като “Един пояс, един път“, която от 2013 г. насам е стълб в стратегията на президента Си за увеличаване на влиянието на страната му по света.

Специалният съветник на Лула да Силва по международните въпроси Селсо Аморим обаче помрачи китайските очаквания, като заяви, че целта на преговорите не е да се „поставят подписи в края на един документа, както се прави в застрахователна полица“, а да се постигне “синергия“. / БТА