В Москва са смаяни, гледат как изчезват любимите им брандове

Стъписани, мнозина московчани осъзнават мащабите на международния отговор срещу руското военно нахлуване в Украйна, виждайки заключени магазините на големите брандове, в които бяха свикнали да купуват дрехи и мебели като всички европейци.  

Zara, H&M, Ikea . . . Всички те спряха отведнъж продажбите си на руския пазар, спускайки ролетките в множеството молове из столицата на Русия, пише Франс прес.

За 40 години жителите на Москва преживяха не един период на кризи, недоимък и хиперинфлация, но последните две десетилетия - управлението на Владимир Путин, бяха за много от тях епоха на сравнителна заможност и достъп до потребление.

Анастасия Наученко, 19-годишна студентка по журналистика, е припечелвала в бутик за облекло от веригата Ойшо. Тя останала без работа, след като испанският гигант Индитекс затворил магазина.

Понеделник е почивен ден и тя е излязла да си купи козметика - доколкото може да си позволи, защото курсът на рублата пада под натиска на икономическите и финансови санкции на Запада.

"Чух, че цените са скочили вече четворно", казва момичето, което срещнахме на вратата на московския търговски център Метрополис.

И добавя: "Ще настане ужас."

Защото през уикенда влезе в сила забрана върху всяка информация, очерняща руските въоръжени сили, и тя смята, че ще трябва освен всичко да забрави за мечтата да стане журналист.

"Кому е притрябвала моята професия с тази цензура - продължава девойката, - как се живее в един свят, ограничен до Русия . . ."

Живот, който рухва

Петдесет и пет годишната Юлия Шимелевич се издържа с частни уроци по френски. Виждаме я пред магазин, продаващ храна за животни - дошла е да купи западни провизии за кучета и котки, докато още не са изчезнали.

Тя разказва, че за десет дни повечето й ученици са се отказали от занятията; мнозина са решили да напуснат Русия заради репресиите и очерталите се трудности. В неделя изгнаник е станал и нейният син.

"Животът ми рухна - казва тя, - всички екстри, с които бяхме свикнали през последните години, вносните стоки, дрехите, останаха в миналото."

"Най-тежкото обаче не е да затегна колана, а раздялата с моя син и чувството за вина пред останалия свят", заключава Юлия.

Пьотър Лозница, 47-годишен вътрешен дизайнер, също казва, че целият му портфейл поръчки се е опразнил за дни. Най-много обаче го тревожи бъдещето на децата му и наличието на вносни лекарства за старите му родители.

Нищо от внос

"Ако нещата не се оправят през годината, на всяка цена ще отпратя децата оттук“, казва той. Колкото до другото, според него руснаците ще успеят да проявят издръжливост.

"В Иран също се нагодиха някак", смята Лозница.

Ксения Филипова, 19-годишна студентка, излиза от бутик за фино бельо с розова чантичка в ръка; придружава я приятел с куче на каишка.

Леко притеснено, момичето обяснява, че е "дошло да купи за последно от любимите си брандове, защото навсякъде затварят". А и "поскъпването удря по кесията".

Но тя се опитва да види нещата и откъм добрата страна: "Може да ги заместят руски марки, санкциите може добре да се отразят на руския пазар".

Владимир Путин неспирно повтаря от години, че Русия трябва да вижда в икономическите репресии възможност да произвежда собствени стоки. В селското стопанство и хранителната промишленост напредък има, но в технологиите той засега е минимален.

Застанала на търговската улица "Кузнецкий мост" с вехтеещи вече затворени магазини, 70-годишната Тамара Сотникова отсича, че хич не й пука за санкциите.

"Всичко трябва да си е наше, истинско, натурално! - разпалва се тя. - Какво имаше по съветско време? Нищо! И си живеехме нормално, спокойно." 

(БТА)