Западът все по-тревожен от задълбочаващите се връзки на Турция с Русия

Западните столици са все по-разтревожени от задълбочаването на връзките между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, повишавайки перспективата за наказателни мерки срещу члена на НАТО, ако Анкара помогне на Кремъл да избегне санкциите.

Шестима западни официални лица казаха пред Financial Times, че са загрижени за обещанието, дадено от лидерите на двете държави за разширяване на сътрудничеството в търговията и енергетиката, след като двамата проведоха четиричасова среща в Сочи в петък.

Служител на ЕС каза, че 27-членният блок следи турско-руските отношения „все по-отблизо“. Високопоставен западен служител също предположи, че страните могат да призоват своите компании и банки да се изтеглят от Турция, ако Ердоган изпълни намеренията, които очерта в петък - изключително необичайна заплаха срещу друга държава-членка на НАТО, която може сериозно да навреди на нейната и без това крехка икономика, оценявана на около 800 милиарда долара.

Трима европейски служители казаха, че ЕС все още не е провел официални дискусии относно възможните последици за Турция. Няколко други предупредиха, че не е ясно какво са се договорили Ердоган и Путин и че официално решение на ЕС за санкции срещу Турция би било предизвикателство предвид разделенията по въпроса вътре в блока.

Но дори и без споразумение с ЕС някои отделни държави-членки биха могли да предприемат действия.

"Например, те биха могли да поискат ограничения върху търговското финансиране или да поискат от големите финансови компании да намалят финансирането за турски компании“, каза един служител. „Не бих изключил каквито и да е негативни действия, [ако] Турция се сближи твърде много с Русия“, добави той.

Намеците за потенциални мерки срещу Турция идват, след като Украйна прихвана документ от Москва, който очертава начини да се помогне на Русия да избегне санкциите чрез турски банки, според служител на украинското разузнаване и западен дипломат.

Вашингтон предупреди многократно, че ще удари страните, които помагат на Русия да избегне санкциите с „вторични санкции“, насочени към нарушения извън правната юрисдикция на САЩ. Заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо се срещна с турски служители и истанбулски банкери през юни, за да ги предупреди да не стават канал за незаконни руски пари.

След срещата миналата седмица в Сочи висшият енергиен представител на Москва, вицепремиерът Александър Новак, каза пред репортери, че Турция се е съгласила да плаща за руския газ в рубли, според "Интерфакс". Путин и Ердоган обсъдиха по-нататъшното развитие на банковите връзки и разплащанията в рубли и лири, добави той.

Говорейки в самолета си обратно от Русия, Ердоган каза пред журналисти, че има „много сериозно развитие“ по отношение на използването на руската система за разплащателни карти "Мир", която позволява на руснаците в Турция да плащат с карта в момент, когато Visa и Mastercard са спрели операциите си в Русия. Ердоган каза, че картите "Мир" ще помогнат на руските туристи да плащат за пазаруване и хотели. Западни служители се опасяват, че те могат да бъдат използвани и за заобикаляне на санкциите. Пет турски банки са възприели системата "Мир", каза Ердоган, цитиран от Bloomberg.

Турция е дълбоко интегрирана в западната финансова система и марки от Coca-Cola и Ford до Bosch и BP имат дългогодишни и често много печеливши операции в страната.

Високопоставеният западен служител предположи, че правителствата биха могли да действат срещу Анкара, като „призовават западните фирми или да се оттеглят от отношенията си в Турция, или да свият отношенията си с Турция, в светлината на риска, който ще бъде създаден от Турция да разшири отношенията си с Русия ”.

Подобен ход би създал трудни правни и практически проблеми и вероятно ще се сблъска с пълна опозиция от страна на няколко европейски правителства, предпазливи от подобни сурови мерки срещу близък съсед.

Освен това би се сблъскал с търговските интереси. „Има много значими икономически интереси, които вероятно ще се борят упорито срещу подобни негативни действия“, каза един европейски служител.

Ердоган преследва това, което той нарича „балансиран“ подход към Киев и Москва след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари.

Дипломатическите му отношения със Запада вече са обтегнати. Вашингтон наложи санкции на Анкара през 2020 г. като отмъщение за закупуването на система за противовъздушна отбрана С-400 от Москва, въпреки че мерките бяха насочени по-скоро към отбранителната индустрия на страната, отколкото към по-широката икономика.

Турският президент притежава значителни лостове за влияние. Той многократно е заплашвал да наложи вето на приемането на Швеция и Финландия в НАТО и е жизненоважен партньор за Европа в борбата с тероризма и бежанците. Страната е домакин на около 3,7 милиона сирийци като част от сделка, сключена с ЕС през 2016 г., която помогна да се спре потокът от мигранти към Европа.

Конфликтът между Русия и Украйна подчерта стратегически важното местоположение на Турция, контролирайки достъпа до проливите, които свързват Черно море със Средиземно море. Ердоган също изигра роля в осигуряването на сделката за зърно, подписана от Русия и Украйна миналия месец, насочена към предотвратяване на глобална хранителна криза.

Въпреки че Турция изрази своето противопоставяне на руската инвазия в Украйна, тя се въздържа да се присъедини към американските и европейските санкции срещу Русия. Анкара също така продължи да внася енергия от Русия, която осигурява една четвърт от вноса на суров петрол и около 45% от доставките на природен газ миналата година.

Русия също така предостави така необходимата ликвидност в чуждестранна валута на Турция, като прехвърли милиарди долари към базирано в Турция дъщерно дружество на "Росатом" за завършване на строителството на атомна електроцентрала на средиземноморския бряг.

Ердоган каза също, че ще посети атомната централа "Аккую", която беше в центъра на спорове, след като главен турски изпълнител беше отстранен от руската държавна "Росатом". Нито Турция, нито Русия биха приели отлагане на завършването на централата, каза Ердоган.

Турция смята, че санкционирането на Русия би навредило на икономическите и политическите интереси на Анкара, според високопоставен турски служител, който цитира удар от 35 милиарда долара от по-високите енергийни разходи и въздействието върху туризма.

Що се отнася до Сирия, Путин и Ердоган потвърдиха „решимостта да действат заедно и в тясна координация помежду си в борбата срещу всички терористични организации“, според изявлението им, в което не се предлагат подробности.

След като не успяха да постигнат споразумение на тристранните преговори с иранския президент Ебрахим Раиси в Техеран миналия месец, Ердоган дойде в Сочи, за да поиска приемането от страна на Путин на турските планове за военно нахлуване в контролирана от кюрдите територия в Северна Сирия. Анкара смята сирийската кюрдска партия PYD и нейното въоръжено крило YPG за свързани с кюрдска сепаратистка група на нейната собствена територия.

Путин може да даде одобрение на турско нахлуване, на което се противопоставя неговият съюзник сирийски президент Башар ал-Асад, тъй като връзките с Ердоган са важни за Кремъл на фона на усилията на САЩ и Европа да изолират Русия, каза Алексей Малашенко, експерт във финансирания от държавата Институт по световна икономика и международни отношения в Москва.

Ако Русия „застане на пътя на Ердоган, тя ще загуби ужасно много“, каза Малашенко.

Още интересни анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria