НИМ показва Манифеста на независимостта

Националният исторически музей показва по повод Деня на независимостта на България – 22 септември, Манифеста, с който княз Фердинанд обявява Княжеството за "независимо Българско Царство" в църквата "Св. четиридесет мъченици" в Търново през 1908 г.

По-късно текстът на Манифеста е изработен върху пергамент от художника Харалампи Тачев. В долната си част завършва с осем висящи кръгли метални печата, които символизират министерствата на правителството на Демократическата партия, управлявало през 1908 г.

В зала №5 на НИМ могат да бъдат видени и други интересни експонати, свързани с обявяването на независимостта на България, съобщиха от НИМ.

Сред тях са: снимка на правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов, два паметни знака, изработени от гранит, подарени от цар Фердинанд на Александър Малинов и на Михаил Такев, за спомен от историческото събитие, възпоменателни кръстове и златни монети, отсечени по повод 1908 г.   

Обявяването на Княжество България за "независимо Царство" е резултат от дългогодишна дипломатическа подготовка. Тя се осъществява от монарха - княз Фердинанд І, и от усилията на правителствата, управлявали страната до 1908 г. Историческото събитие става по време на самостоятелното управление на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов.

През лятото на 1908 г. българската дипломация правилно анализира и гъвкаво използва противоречията в интересите на Великите сили и политическата нестабилност на новия режим в Османската империя след извършването, през юли 1908 г., на младотурската революция от комитета "Единение и напредък".

Решението за обявяването на независимостта е взето през август на среща между княз Фердинанд и министър-председателя Малинов в Унгария. Инцидентът с дипломатическия агент на Княжеството в Цариград Иван Стефанов Гешов, който не е бил поканен на тържествената вечеря (на 30 август) по случай възшествието на султана и стачката на служителите от Дружеството на Източните железници, избухнала в началото на септември, са само удобен повод, използван от българската дипломация, за обявяването на независимостта.

Тържественото провъзгласяване на независима България се извършва от княз Фердинанд с Манифест към българския народ, прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново на 22 септември 1908 г. Мястото е избрано с цел да бъде подчертана приемствеността в развитието на българската държавност през вековете.

След отслужването на благодарствен молебен и прочитането на Манифеста министър-председателят се обръща към княза с думите: "Ваше Величество, държавните интереси, националното достойнство, Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата български цар".

Фердинанд  отговаря: "С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български".

С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

След успеха на съединистката акция през 1885 г., провъзгласяването на независимостта е вторият най-голям успех на младата държава през нейния 30-годишен период на развитие.