Дано детето ми да умре преди мен!!! Какво заслужават хората с увреждания?

Г-н Манолов, слушам интервюто Ви. Казвате, че тези "нещастни деца", които искате да ги махнат от улицата, не заслужавали "такова отношение" от тези, които ги "водят на слънцето, на жегата", т.е. от техните майки. Т.е. казвате, че не заслужават отношение от техните майки, които живеят и протестират за тях. Интересно.

В случая се обръщам към Вас като човек с над 80% степен на инвалидност от над 20 години.

А заслужават ли неглижиране и тупане на топката, което се прави през последните десетилетия?

Заслужават ли отговорен за тях министър да литне за 16 000 лева, за да представи "огромния напредък на България" в посока грижата за хората с увреждания, докато те чакат някой да им обърне внимание? А друг министър да си "подаде" оставката, защото взе, че им обърна внимание и тръгна в посока обсъждане/приемане на отделен закон, който те искат?

Заслужават ли сред тях да има майка, която казва "дано детето ми да умре преди мен, защото ако аз умра преди него, ще остане сам като куче"?

Заслужават ли да им се "предлагат" абсолютно ненужни консумативи, защото правилната организация/НПО/фирма е спечелила правилната поръчка и ако нямат нужда от този консуматив, а примерно от личен асистент, да им се каже "сори, тази помощ предлагаме, ама вие не я искате"?

Заслужават ли хора с по 80% и нагоре степен на инвалидизация (нетрудоспособност) да имат по 200-250лв инвалидна пенсия, която не стига да си купиш лекарствата и поддържащите средства, камо ли да живееш нормално?

Заслужават ли "помощ" от 400 лв за струваща 2000 лв специална инвалидна?

Заслужават ли да бъдат третирани като тема, която трябва да се махне от нечия глава?

Заслужават ли да се чувстват все едно им се прилага бавна евтаназия?

Заслужават ли да се чувстват като неудобната и злободневна тема, която очевидно много хора искат да натикат под масата?

Думите са много важно нещо, г-н Манолов. Много е важно да се подбират. Дано сте го осъзнали.