Обмисля се: Придобиване на педагогическа способност за висшисти

Специалисти, които имат висше образование и искат да придобият педагогическа способност, могат да го направят чрез следдипломна квалификация. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на дискусия, посветена на кадровото обезпечаване на българското образование.

"Най-важните инвестиции са тези в образованието. Голяма част от работещите в системата на образованието са над 50 години. Това поставя пред предизвикателство всички обществени системи. В основата на това да имаме добри специалисти е да имаме добри учители. Затова трябва да привлечем повече учители в системата“, заяви той.

По думите на министъра основната пътека за придобиване на учителска правоспособност, на педагогическо образование е завършването на висше образование и придобиване на образователно-квалификационна степен във висше училище.

"Това, което правим, е увеличаване на приема, увеличаване на финансирането на професионалните направления, свързани с придобиването на педагогическа правоспособност и предоставяне на допълнителни стипендии на студентите, обучаващи се в тези направления", уточни той, пише "Фокус".

По думите му ще се разработи национална програма за алтернативни пътеки. "Първо – за хора, които са специалисти и имат висше образование и искат да придобият педагогическа способност да работят в училище. Новото е, че МОН ще отдели средства за опреснителен курс за хора, които са завършили педагогическо образование, но не са започнали работа в училище или не са работили отдавна в системата“, обясни Вълчев.

"Факт е, че все още имаме на пазара на труда учители, които са излезли от системата на по-ранен етап и сега се включват, но те са предимно на възраст над 50 години. Големият проблем пред системата ще бъде след 10 до 15 години, когато голяма част от педагогическите специалисти, които работят днес ще навлязат в пенсионна възраст“, обясни той.

Той обясни, че традиционно има проблем с обезпечаване на местата по чужди езици, информационни технологии.

"Има разговори с организации от сектора на информационните технологии, за съвместни обучения със специалисти от сектора и учителите, които да посещават ИТ компаниите“, каза той.

Има около 500 места незаети в системата и около 1800 учители, които нямат педагогическа квалификация, но голяма част от тях са в процес на придобиване на такава, допълни образователният министър.

"Има недостиг по определени дисциплини, който може да бъде задоволен от съществуващите педагогически специалисти чрез допълнително обучение, особено когато става въпрос за дисциплини с по-малък хорариум. Например учители по химия да преподават и физика, учители по математика да преподават информатика, учители по история да преподават религия“, уточни той.

„Има недостиг не само по определени дисциплини, но и по определени райони. Предвиждаме да финансираме създаването на своеобразен корпус от учители, които срещу допълнително възнаграждение да преподават в по-трудните училища – тези, които са отдалечени и тези, в които трябва да се работи с най-голям брой проблемни деца. Освен това ще се опитаме да картографираме недостига на педагогически специалисти. Трябва да подготвим учители за най-малките и най-отдалечени места. Много е важно да реализираме цялата концепция, заложена в Закона за училищно и предучилиищно образование и да стимулираме иновациите в системата“, обясни министър Вълчев.

Той призна, че възнагражденията са важни, за да се задържат младите хора в системата на образованието. Важни са също така квалификацията, подбора на учителите.

"От догодина минималната заплата за учители предвиждаме да е 920 лева. Това, което имаме като информация от педагогическите факултети, е лек ръст на желаещите да се включат в педагогическо образование. В професионално направление "Педагогика“ имаме ръст на студентите и на кандидат-студентите“, каза още той.