"Задачата на опозицията е да бъде контрапункт на държавната теза и ВМРО-ДПМНЕ го прави. Но това, което не бива да прави, е да се заиграва с емоциите с чувствата на хората и да така да се каже да слага допълнително масло в огъня. Слушах внимателно речите на Християн Мицковски (председател на ВМРО-ДПМНЕ) и той няколко пъти каза, че България е фашистка държава по време на протеста," каза в предаването БРЮКСЕЛ 1 по BULGARIA ON AIR историкът и международен анализатор Кирил Илиев в коментар на протестите. "Това са част от нещата, с които българската държава трябва да се справи и да работи проактивно на терен в Република Северна Македония," смята историкът. По думите му трябва да има ясна концепция как да бъдат бутнати стените на комунизма в Република Северна Македония. "Част от стените на комунизма са именно този югославски разказ, в който България е представена като фашистка държава," коментира Кирил Илиев в разговор с Милена Милотинова.

"Голяма част от архивите на УДБ-а - управлението за държавна безопасност са в Белград, но все пак в Скопие има архиви. Те отвориха част от тях, но твърде премерено - само тези, които им бяха удобни и които импонираха на държавната им теза по някакъв начин. Друг е въпросът, че има и такива, които все още не са пипнати. Е, сега ще им се наложи да ги отворят и това е една добра първа стъпка за обективизирането на историческия разказ, който, трябва да кажем, не е важен само за хората тук в България, важен е и за хората в Р Северна Македония. Нека да видят какво от тях през годините съзнателно е било скрито и нещо друго- какво е било натрапено като обективен исторически разказ на база на документите, които са крити в архивите," казва историкът.

По отношение на позицията на сръбския президент Александър Вучич, който преди дни посочи, че Скопие не трябва да отхвърля френското предложение преди да обмисли добре дали то отговаря на националните интереси, Кирил Илиев коментира:

"На Александър Вучич му е много лесно и е много удобно в момента да демагогства по темата и да казва: братя македонци, ние ви признаваме всичко - и езика, и вашата идентичност, и вашата история, и така нататък."
По думите му в изказването си за френското предложение Вучич не казва нито "приемете", нито "отхвърлете го".
"Тук в случая важното е предисторията, казвайки: ние ви признаваме всичко. А виждате ли - тези там ви карат да приемете българските условия и да ви унижат. Но докато върви целият този разказ, министърът на отбраната Александър Вулин, който обикновено изговаря това, което Александър Вучич не прави, казва, че е време да минат в стъпка на реализация на плана на така наречения "Сръбски свят". И тук много е важно Република Северна Македония да не попадне в него. Към момента той, така да се каже, акцентира и чертае контурите на стратегически интерес на Република Сърбия. Тоест обединение на триъгълника Белград, Баня Лука и Подгорица. Но познавайки историята и познавайки методите на действие на сръбската държава, тя със сигурност ще цели и ще търси експанзия и на юг по оста север- юг, която е и старата ос от времената на Австро-Унгария," смята историкът.

Рисковете са, ако Република Северна Македония не стъпи на тези коловози към Европейския съюз, по някакъв начин по-яко да бъде затисната в прегръдката на сръбските шовинистични искания. Защото, хайде да не се лъжем, "Сръбският свят" е просто един евфемизъм, зад който прозират плановете за Велика Сърбия. И това може да го каже всеки един, който се интересува малко повече от сръбските планове тук на Балканите. Слушах президента Мило Джуканович на Черна гора, който каза много ясно: „Това е един евфемизъм и зад него прозира инструментариумът, с който работи сръбската държава“. Той е много прост, но за сметка на това много ефективен, не се е променил последните 100 -120 години," коментира Кирил Илиев, който анализира и ролята на Русия.

"Ролята на Москва тук е да подкрепя носещата колона на външната политика на Сърбия на Балканите, а това е именно Белград, от повече от 120 години Белград е бил ракета-носител на тази политика именно благодарение на подкрепата на Москва. Когато говорим за Македония, е редно да си даваме сметка, че светът е по-свързан, отколкото си мислим, и процесите, които са уж далече от нас - в Украйна, не са толкова далече. Виждаме какво етническо напрежение има в невралгичните точки на Балканите, една от които е Македония. Друга такава е Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина. Това са, така да се каже, бутони, които ще бъдат в даден момент натиснати и използвани в зависимост от това как се развива конфликтът в Украйна," прогнозира историкът.

По думите му ако Скопие не приеме френското предложение и подадената ръка от Европа и от България, и ако Албания започне сама преговори, каквато опция дава холандския премиер Марк Рюте, това ще донесе нова разделителна линия на Балканите.

"Ще бъде наистина много тъжно, ако Македония, която беше с по-добри позиции преди три години, сега се окаже на опашката. Личните ми опасения са, че по изкуствен начин ще бъде напрегнато междуетническото напрежение, тъй като забележете всички етнически групи в Македония, турци, албанци, власи, бошняци и така нататък, подкрепят европейската интеграция на тази държава. Македонците ще се окажат сами срещу всички," казва Илиев.

"България направи много. И подозирам, че ще продължи да помага на Република Северна Македония, ако тя действително има желанието да стъпи на тези релси, които водят към Брюксел. Само че България не бива да забравя, че същността на нейната външна политика не е просто да закара Република Северна Македония на старта на преговорите, а да я закара реформирана. И не бива да забравяме, че там живеят българи. Те очакват проактивна българска външна политика. Също така, когато говорим за другите общности в Македония, да направим един паралел -  сръбската държава има по-скромен държавен бюджет, отколкото България, и въпреки всичко по  официални канали всяка година дава два милиона евро на неправителствените организации на територията на Република Македония. Колко бюджет харчи България, за да спонсорира неправителствените организации? Нула. Колко канала има България в Република Северна Македония - вестници, списания, радио или така нататък? Нищо, нула. Това е наистина голям срам за българската политика и аз не разбирам как така българските политици излизат и казват, че защитавали българския национален интерес, при положение че кракът им не е стъпвал в Република Северна Македония. Много е грозно, много е грозно партийните боричкания да се представят тук като защита на българския национален интерес. Бих казал, че е срамно," коментира историкът в разговор с Милена Милотинова. "Дошло е време българската държава да почерпи пример от държавите, които там работят на терен. Трябва да има български университет. Трябва да има българско училище, българска телевизия, българско радио, български бизнес, но не просто на думи и на пожелания. Наистина трябва да се работи проактивно и малко повече българската държава да се вслушва в гласа на българите, които представляват нашата държава в Република Северна Македония," казва Кирил Илиев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase