Колко чист е Европейският съюз? Според критиците си Брюксел е помийна яма на разхищения и измами. Според поддръжниците си той често служи за обуздаване на алчни правителства в страните членки. Недостиг на скандали няма, пише сп. "Икономист".

През 1999 г. комисията на (Жак) Сантер подаде оставка заради измами, лошо управление и непотизъм. През 2011 г. някои членове на Европейския парламент бяха хванати да преговарят за плащане, за да предложат законодателни поправки в полза на журналисти, представили се за лобисти. През 2012 г. все още неизяснена афера за регулациите на тютюневата промишленост свали здравния комисар Джон Дали от Малта. И въпреки това, както казва един брюкселски лобист, "Ние нямаме Джак Абрамоф" - американския търговец на влияние, осъден през 2006 г. за измама, корупция и укриване на данъци в широкообхватен скандал, включващ казина на американските индианци.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) започва стотици разследвания всяка година, но не съобщава колко от тях са за корупция в самия ЕС. Европейската сметна палата се тревожи от "размера на грешките" в сметките на ЕС, която достига огромните 4,8 на сто от общите разходи през 2012 година. Въпреки това сметната палата винаги отбелязва, че нередностите не са мярка за измама или прахосничество, а на неправилно разпределяне на фондове (вероятно причинено от грешка или некомпетентност).

А имайки предвид, че 80 на сто от парите се харчат от правителствата на страните членки, корупцията по-вероятно е на национално равнище. По оценки на Европейската комисия около 120 милиарда евро (165 милиарда долара) се губят в ЕС всяка година поради корупцията, макар че това е само предположение.

И въпреки това корупцията, както и укриването на данъци, се политизира, не на последно място защото най-тежко засегната от кризата в еврозоната беше Гърция, смятана за най-корумпираната страна членка. Доктрината, че фискалната политика на една страна е от значение за нейните съседи, се разширява до идеята, че придържането й към върховенството на закона е също работа на ЕС.

Това е голяма промяна за клуба, който като цяло смяташе всички членове за честни (макар че Румъния и България са подложени на специално наблюдение).

През февруари комисията публикува първия си подробен доклад за корупцията във всяка от 28-те страни членки на ЕС. Текстът беше предпазлив, съдържащ много похвали и омекотяващ критиките като препоръки за подобрение. Нямаше притеснителни сравнителни данни или класации. И имаше явен пропуск: докладът не
споменаваше нищо за корупция в европейските институции. Така наречената "29-а глава" беше мистериозно пропусната. ЕС може да има скромен бюджет от 1 на сто от БВП, но все пак харчи повече от повечето страни - приблизително колкото Швеция.

Чиновниците от Комисията твърдят, че не могат да си дават сами оценки; по-добре е да се изчака ЕС да се присъедини към конвенцията против корупцията на Съвета на Европа, друга паневропейска организация.

И въпреки това комисията можеше да има полза от вътрешен надзор. Според слухове ОЛАФ е написала проект на главата, който по-късно не е бил включен. На 24 април "Трансперънси интернешънъл", лобистка група за борба с корупцията, публикува собствена версия на 29-ата глава. Тя също беше написана внимателно, в дух на сътрудничество вместо на конфронтация. Тя стига до заключението, че "въпреки подобрения в цялостната рамка корупционните рискове продължават да съществуват на равнище ЕС". Въпреки това Европейският парламент отказа да сътрудничи. Парламентарни представители споменават в частни разговори, че "Трансперънси интернешънъл" е действала "заповеднически", като е искала пълен достъп до служители и документи. От страна на една самодоволна асамблея, която се обявява за защитник на прозрачността, подобна коравосърдечност е притеснителна.

Докладът на "Трансперънси интернешънъл" не щади никоя от институциите. Комисията (държавната служба на ЕС) е обвинена, че не е успяла да използва правилно властта си, за да включи корумпирани компании в черен списък, който да им попречи да кандидатстват по европейски проекти. Работата на Съвета на министрите (който представлява правителствата) беше сметната за непрозрачна. Уебсайтът на ОЛАФ призовава служителите да съобщават за измами, като обещава да защитава разобличителите, но собствените му служители нямат външен канал, по който да докладват за нарушения. В цялата система декларациите за конфликт на интереси на високопоставени фигури от ЕС обикновено не се проверяват.

Парламентът е друг голям повод за загриженост. Разходите на евродепутатите не се осчетоводяват правилно, което е една от причините за обвиненията срещу Найджъл Фараж, лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство, който беше обвинен за злоупотреба с тях (и за това, че е взел жена си на работа като секретарка).

Евродепутатите трябва да докладват за пътуванията си с платени разноски, но не и за контактите си с лобисти, дори когато им представят готови за вмъкване поправки за закони, написани от трета страна. Странични доходи под 5000 евро не е задължително да се декларират. И за разлика от други институции парламентът не налага задължителен период, преди евродепутатите да могат да получат нови работни места в лобистки фирми. Още повече, че за лобистите има хлабава уредба. Те са насърчавани да се включват в "доброволен" регистър, но по-голямата част от нарастващата армия от адвокатски фирми в Брюксел, много от които са американски, отказва да го направи, като се позовават на опазването на поверителността на клиента.

По кой стандарт?

Европейският парламент обича да се сравнява с американския Конгрес. Големите пари играят по-малка роля в европейската политика. Но етичните стандарти за лобирането в Брюксел са често по-меки, отколкото във Вашингтон. Като цяло лобирането е законна и дори необходима част от демократичния процес на балансиране на съперничещи си интереси. В толкова сложна организация, колкото е ЕС, където властта е дифузна, а решенията са резултат от сделки в множество институции, добрите лобисти, които имат връзки в комисията, съвета и парламента, могат да бъдат безценни. Но защитата на интереси трябва да се случва открито, а не на тъмно.

Анкетите на самата Комисия показват, че доверието в ЕС спада, като големи мнозинства смятат, че корупцията е широкоразпространена. Подобно разочарование ще подкрепи евроскептицизма на европейските избори през май. Но ако ЕС се опасява, че разкриването на сенчестите практики може да помогне на антиевропейските партии, то опитът те да бъдат скрити само влошава нещата. Точно защото ЕС е по-далечен от националните политики, той трябва да спазва най-високите стандарти.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase