Доверете се на французите да интелектуализират войната срещу "будната култура".

Приблизително веднъж месечно каймакът на много специфична част от френското общество се събира в Le Laboratoire de la République, мозъчен тръст в центъра на Париж, за да скочи срещу това, което вижда като опасна и разделяща култура.

Събитията, организирани от Laboratoire, не се фокусират само върху така наречената "будност", но това е повтаряща се тема. Сред лекторите бяха френско-алжирският писател Камел Дауд, който отхвърли уокизма като "опасен" и "скучен", влиятелният академик и специалист по исляма Жил Кепел, който осъди "кенсъл културата" в университетите, и Натали Хайних, социолог, която описа уокизма като "нов тоталитаризъм".

"Не чакахме "пробудените поколения" да се справим с расизма и сексизма", каза Хайних в интервю за POLITICO. "Мислят си, че са измислили тези битки? Не е необходимо да забраняваме изказвания, които не ни подхождат, за да напреднем в борбата срещу дискриминацията."

Създаден през 2021 г. от Жан-Мишел Бланкер, бивш министър на образованието при президента Еманюел Макрон, мозъчният тръст има за цел, за да защитава "републиканския идеал", който надхвърля расата и религията. "Будната" идеология, твърди наскоро Бланкер в интервю в елегантен ресторант в центъра на Париж, е "песимистична", защото свежда хората до представители на групи с фиксирани идентичности, които засенчват индивида: жена, чернокож, мюсюлманин, гей. "Тази смесица просто създава повече конфликти в нашите общества", на мнение е той.

В Съединените щати знамето срещу "будната култура" е издигнато предимно от фигури на културната десница като губернатора на Флорида Рон ДеСантис. Във Франция обаче, докато основният тласък на враждебността идва от популистите и крайната десница - най-вече Ерик Земмур, ръководител на крайнодясната партия Реконкиста - противници на т.нар. наляво.

Терминът се използва предимно пейоративно от критиците, за да опишат това, което те виждат като движена от САЩ промяна в прогресивните ценности, водеща до потискане на плурализма на мнения относно пола и расата и насърчаване на малцинствени идентичности за сметка на френското единство.

"Нашите защити срещу будността трябва да са силни", казва Брис Кутюрие, водещ на месечните дебати на Laboratoire и самоопределящ се левичар, който критикува "ислямското левичарство" и "идеологията на транссексуалните".

"Републиканският идеал е егалитарен", казва той. "Не е съгласен с идеята, че идентичността, дори расовата идентичност, трябва да се превърне във важен културен маркер."

Една неотдавнашна вечер през януари университетски преподаватели, интелектуалци и студенти се събраха в облицована с дървена ламперия приемна, пиейки топло бяло вино, разговаряйки след гост-лектора, който беше отговорил на въпроси и отговори относно имиграцията и отношенията на Франция с нейния бивш колонии.

"В моя университет всички критикуват това, което наричат господството на белия мъж", каза Лила Нантара, 23-годишна студентка по културология, която беше дошла да чуе дебата. "Мисля, че това е добра кауза и идва с добри намерения, но пробудените идеи са интелектуално ограничение, което е вредно за научните изследвания", добавя тя.

Френската враждебност към така наречените пробудени идеи датира от катаклизма през 18 век, когато революционерите не просто обезглавиха краля, но се заеха да преустроят обществото от основи. На мястото на Ancien Régime, доминиран от духовници и благородници, Републиката издига идеали за секуларизъм и равенство, в които етническите, регионалните и религиозните идентичности са потопени в универсализирана френскост.

Дори и днес френското правителство отказва да води статистика за етническия и религиозния състав на страната с аргумента, че това би предизвикало разногласия и би напомняло за събирането на данни по време на Втората световна война, използвано за залавяне на евреи. И голяма част от дебата за имиграцията, особено от предимно мюсюлмански страни, се съсредоточи около възраженията срещу откритата религиозност в обществената сфера.

През последните години загрижеността относно "будната култура" достигна до най-високите ешелони на френската политика. През 2022 г. Макрон се обяви "против културата на събуждането", като обяви, че се противопоставя на премахването на спорни исторически статуи. "Трябва да се изправим пред нашата история", добави той. Съпругата му Брижит изрази своето противопоставяне на неутралните по пол местоимения. А наскоро назначеният консервативен министър на културата Рачида Дати обеща да се бори с така наречата "политика на цензура".

"Уокеизмът е идеята да "буден" за борба с дискриминацията", казва Илана Чикурел, член на Laboratoire и член на Европейския парламент от партията на Macron Renaissance. "Трудно е да не споделям тази цел. Но виждаме отклонение, изкушението хората да бъдат сведени до тяхната идентичност в името на борбата срещу дискриминацията."

Бланкер, който също идва отдясно, казва, че участието му в битката е вдъхновено поне отчасти от времето му в Харвардския университет. "Там открих политическата коректност, която е предпоставката на уокизма в университетите в САЩ", каза той. "Ставам много загрижен за комунитарната перспектива, където всичко се разглежда през призмата на принадлежността към една или друга група."

Той предупреди, че събуждането може да послужи като тънък клин за тоталитарните режими, които искат да насърчат разделение в западното общество. "Вижте как китайците използват TikTok или начина, по който Катар използва социалните медийни канали на Al Jazeera и как използват темите за будността", казва той и добавя: "В името на уокизма те насърчават ислямизма. Трябва да сме наясно по този въпрос."

"Култура на неуважение"

Това, което е отличително за френското антисъбуждане, е, че то в никакъв случай не е ограничено до центъра или дясното. Той също има привърженици отляво, като традиционалистите се изправят срещу новите поколения, повлияни от разговора в САЩ

Темата е толкова токсична, че повечето политици се опитват да я избегнат напълно, но има много отляво, които виждат политиката на идентичност като отказ от битката за работническата класа или преден ездач на американското благоразумие.

"Големият бизнес си играе с [уокизма], като дава символични предимства на малцинствата, инсталира унисекс тоалетни, така че транс хората да не се чувстват дискриминирани", казва Кутюрие, ляв анти-работник. Но "зад политиката на идентичност, реалността е, че заплатите не се повишават".

В крайна сметка Франция е страна, в която Уди Алън, филмовият режисьор, обвинен от осиновената си дъщеря в сексуално насилие, все още прави филми. Където Роман Полански, който беше осъден за законно изнасилване, получава филмови награди. И където Джони Деп направи първия си филм с жена режисьор, след като спечели делото си за клевета срещу Амбър Хърд.

Франция "просто уважава справедливостта много повече", казва Хайних. "Полански не е изправен пред обвинения тук, за разлика от САЩ. Делото е много старо и жертвата му поиска съдебните дела да спрат. И Уди Алън е напълно изчистен. Така че стига."

Във Франция движението #MeToo беше посрещнато двусмислено, като филмовата звезда Катрин Деньов защити "правото да съблазнява" и "свободата да притеснява" жените като част от сексуалната свобода във Франция. Въпреки че някои жени се обявиха срещу режисьори или актьори-насилници, неотдавнашните обвинения в сексуално престъпление срещу най-известния френски актьор Жерар Депардийо прераснаха в свада, като съперничещи фракции се наредиха от двете страни.

Когато става дума за раса и религия, левицата понякога може да бъде по-малко загрижена за нетолерантността, отколкото за правото да обижда, най-известно въплъщение в седмичното списание Charlie Hebdo. През 2015 г. въоръжени ислямисти, разгневени от непристойни карикатури, изобразяващи пророка Мохамед, нападнаха офисите му, убиха 12 души и предизвикаха протести в подкрепа под лозунга „Je suis Charlie“.

"Най-вече левите са тези, които са много съпротивителни на расовите въпроси във Франция", каза Рохая Диало, коментатор и антирасистки активист. "Универсализмът беше преди всичко ценност на левицата, а след това беше възприет от десницата."

Френската култура е "устойчива на уокизма", казва Матийо Бок-Коте, консервативен есеист и политически коментатор. "Тук има култура на непочтителност. Ако кажеш на французин, че един мъж може да е бременен, той ще избухне в смях."

Чувствителността към раса и религия, твърдят някои от левицата, е американски феномен, роден от история на расови отношения, която Франция – въпреки историята си на колониализъм – не споделя. "Френската култура се съпротивлява на уокизма поради инстинктивно недоверие към САЩ, или защото го виждат като империализъм на САЩ, или защото не смятат, че това е част от тяхната култура", казва Бок-Коте.

Иронията за френските воини против събуждането е, че идеите зад него са много френски. Тя възниква от писанията и ученията на група цветни френски интелектуалци - включително Жак Дерида, Мишел Фуко, Рене Жирар и Жан Бодрияр - които твърдят, че истината е субективна и често се определя от властовите отношения.

Известни като постструктурализъм или френска теория, техните идеи придобиха популярност в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век чрез поредица от писания и лекции, което в крайна сметка доведе до джендър и деколониални изследвания. По-късно Жирар се пошегува, че той и неговите колеги френски академици са донесли "чумата" в Америка.

"Нашият проблем е, че френската теория, която е полудяла в университетите в САЩ, се връща към нас като бумеранг под формата на постколониални изследвания, изследвания на пола, междусекторност", пише Кутюрие в книгата си "Ok Millennials!"

Рядко се случва в наши дни да мине седмица без друг френски епизод в пробудените войни. През декември победителката в конкурса за красота "Мис Франция" беше обвинена, че има "будна коса" (пикси подстрижка). Миналия юни виден политик отляво беше принуден бързо да се оттегли, след като предложи 16-годишните да получат съгласието на родителите, преди да сменят пола си. Ценностите във френското кино също изглежда се променят, като престижните филмови награди "Сезар" обявиха, че режисьори и актьори, изправени пред обвинения в сексуално насилие, вече няма да имат право да говорят или да се появяват на сцената по време на церемонията.

Тъй като проблемите на събуждането доминират в културния дебат, опонентите му се притесняват, че започват да губят битката. Въпреки че само 4 процента от французите подкрепят "събуждането", според проучването, ръководено от политическия специалист Клое Морин, някои от идеите му тихомълком се вкореняват. Около 24% смятат, че хората "трябва да спрат да правят карикатури на религии", което е 5% увеличение спрямо 2015 г., а 41% смятат, че всяко ниво на обществото е засегнато от расизма.

"Притеснявам се, че Франция ще последва стъпките на САЩ, където уокизмът е доминиращата идеология в кампуса, в елитните университети", каза Кутюрие. Той добави, че завършващите студенти са "попили тази идеология".

"Това е малко като моето израстване с марксизма", каза той, "Наистина се борих да се отърва от него и често все още мисля от гледна точка на класовата борба. Така че не съм толкова оптимист."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase