The Crystal Method. Снимка: Елена Пенева за Dnes.bg

12345

"Здрасти, Зак, аз съм..." - представям се на вокалиста на рап метъл бандата Clawfinger и преди да пусна диктофона му казвам „браво, човече, концертът ви беше най-якият на фестивала за мен!“.

Той ме поглежда, усмихва се, отпива от бирата и лицето му придобива объркано скромен вид.

„Мерси много, но не мисля, че изобщо е възможно някоя банда да победи в тази битка Faith No More“.

„Ха, не е ли по-скоро въпрос на вкус?“

„Сигурно си права, но все пак не мисля, че е възможно нашата публика в държава като България да бъде по-ентусиазирана от тяхната...“.

Може би наистина не е възможно.

Със сигурност на концерта на Clawfinger и изобщо на третата, последна вечер на Spirit of Burgas, имаше най-малко хора.

Вярно е и, че в страничните части на тълпата пред сцената често се възцаряваше тишина.

Мястото, откъдето аз гледах концерта, обаче беше пронизано от блестящи погледи, викове, потно пого и изпълнени с фенска благодарност аплодисменти. За тези хора да останат в неделната вечер не беше безсмислено. А както се оказа часове по-късно – и за нас.

Третият фестивален маратон започна със спринт през концерта на Hypercube –  българска банда с новаторски музикални идеи, преплитащи в мелодични песни електро, дръм енд бейс ритми с алтернативни китари и спокойни меки вокали.

Още не успокоили забързаното си дишане, се отправихме към основната сцена, където сета си довършваха Artery. Бандата вече беше успяла да посъбуди изтощената от предишните две вечери група, след като първи с тежката задача се бяха нагърбили Кълн.

След последната им песен се срещнахме за едно кратко и забавно интервю с  Ken Jordan and Scott Kirkland от  The Crystal Method, след края на което на основната сцена със сериозно закъснение вече почваха Clawfinger.

Бандата направи силен концерт с нови и стари песни, сред които класиките Nigger, Two Sides, Nothing Going On и Biggest & The Best, като през цялото време Зак Тел се шегуваше със сценичните клишета на рок иконите, използвани, за да предизвикат евтини аплодисменти.

Въпреки че гледаха иронично на тях обаче, Clawfinger си завоюваха бурното изпращане и връщане на сцената за бис. Естествено, последното парче от лайфа беше най-големият им хит Do what I say, който само с началото When I grow up... накара публиката да избухне, а бандата - да се закълне, че ще дойде пак.

След края единственият въпрос, който ни вълнуваше, беше “Кога?”. Въпреки това успяхме да зададем още няколко на вокалиста, а интервюто с него ще можете да прочетете съвсем скоро.

След 10-минутната ни среща със Зак Тел минахме през веселия концерт на Kozza Mostra, където с бира в ръка подскачахме и пяхме визитната им песен “Мастика”.

Минути по-късно бяхме в очакване пред рок сцената за Last Hope. Софийската екстремна хардкор банда започна концерта си и още на втората песен направи редовното си упражнение да раздели публиката на две равни части, които след първите акорди да се сблъскат в зловещо пого.

Разбира се, ние бяхме на безопасно разстояние от мелето, но това изобщо не означава, че не викахме с цяло гърло на едва 5-те песни, които успяхме да чуем, преди фестивалният дух отново да ни отвее към другия край на плажа.

Там вече бяха започнали The Crystal Method, а публиката танцуваше и викаше с пълно гърло, докато от колоните гърмеше първият сингъл от съвсем наскоро излезлия последен албум на бандата Divided by Night.

В следващите 40 минути чухме още няколко трака от него, а сетът на електронното дуо завърши с най-големите им хитове, които вдигнаха градуса на настроението на необходимите за незабравимо парти височини.

Това не беше изненада за никого - групата е известна със силните си живи изпълнения, на които не само пускат плочи, а и свирят на различни синтезатори и куп електронни инструменти, изграждайки всяко парче от единичен ритъм до експлозия от енергични, мелодични и ритмични елементи.

След бясното танцуване, което съпровождаше сета им, отидохме на концерт с абсолютно противоположен, но също така вълнуващ стил.

Кючеци, циганска музика, неравноделни, прогресиращи звуци и истинска балканска феерия от ритми и мелодии бяха събрали огромна тълпа на концерта на циганския Karandila Brass Band.

Никой пред сцената не остана безразличен към виртуозните музиканти, които само с три удара на малкото барабанче предизвикват усмивки на генетично ниво във всеки балканец.

Неслучайно бисовете им бяха много, а тръгващите си от концерта им фенове светеха в тъмното...

След всички емоции вечерта приключи с няколко песни на Дърти Пърчис на Jazz & Blues сцената, след което доволни тръгнахме към квартирата.

Spirit of Burgas свърши. Да живее Spirit of Burgas!

За първата вечер на Spirit of Burgas чети тук.

За втората вечер на Spirit of Burgas чети тук.

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase