Андрей Ковачев: Пациентите са принудени да търсят помощ в чужбина

Това посочва евродепутатът в интервю пред Puls.bg
10 ное 2014 16:44,
3
Андрей Ковачев: Пациентите са принудени да търсят помощ в чужбина
Снимка: Reuters

Андрей Ковачев е депутат в Европейския парламент за втори пореден мандат и член на председателството на Европейския парламент.

Има диплома по биология от университета в Саарланд, Германия, където е защитил и докторат. Зам.-председател на Съюза на европейските федералисти и председател на българската секция на организацията. Владее 6 езика.
 
 
- Г-н Ковачев, броени дни преди изборите за Европейски парламент заявихте в интервю пред Puls.bg, че една от основните задачи, с които ще се занимавате, е преодоляване на неравенствата в здравеопазването. През май отново бяхте избран за евродепутат. Работите ли вече по въпроса?
 
Проблемите на европейските пациенти, свързани с достъпа им до качествено здравеопазване, са мой приоритет от няколко години. Именно поради това избрах в настоящия мандат на Европейския парламент да работя в Комисията на Европейския парламент по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните с акцент върху здравните неравенства.
 
 
- Къде се намира България по отношение на здравните неравенства? Можем ли да се сравним по достъп до качествено лечение с гражданите на другите европейски държави?
 
Всеки от нас, който е търсил медицинска помощ в България за себе си или свой близък, може да сподели опит. За съжаление, по редица причини - ограничени финансови ресурси, недостатъчно реформирана система за управление на здравеопазването – предоставянето на медицинските услуги в България е свързано с много проблеми. Често пациентите са принудени да търсят помощ в други страни от ЕС, включително и за животоспасяващо лечение.
 
За никого не е тайна, че пациентите у нас срещат мнобройни трудности. Започва се от дългото чакане по опашки пред лекарските кабинети и трудният достъп до качествено здравеопазване въобще. За някои заболявания вече са разработени доста модерни лекарства и терапии, но те не стигат до българските лечебни заведения поради високата им цена. Затова страната ни е една от най-засегнатите по отношение на здравните неравенства в Европа. От това страдат най-вече хората с различни хронични заболявания, които имат постоянна нужда от терапия, а не могат да я получат.
 
Само в София има толкова болници, колкото в цяла Австрия, но там здравеопазването е на съвсем друго ниво. В нашите лечебни заведения апаратурата е остаряла, не се предприемат кой знае колко модерни методи за лечение и обслужването невинаги е на ниво. Затова трябва да се работи към оптимизиране на броя на болниците в страната и за подобряване на здравните услуги.
 
Съществен проблем е и миграцията на лекарите, който е особено осезаем у нас. Според статистиката всяка година 500-600 лекари напускат България, за да търсят по-добри условия на труд.
 
Страната ни е на последно място в Европейския съюз по лекарски заплати. У нас медиците преживяват с около 307 евро на месец. Докато възнагражденията във Великобритания, Германия и Франция например достигат 4 000 евро месечно.
 
В същото време заради ниските заплати и малкото възможности за професионално развитие, болниците в малките градове страдат от още по-голяма липса на лекари. Това принуждава малките държавни болници да затварят врати, а местните жители на тези населени места да пътуват, понякога с часове, за да получат медицинска помощ в най-близкия голям град.
 
- Какви са основните стъпки, които ще предприемете за решаването на тези проблеми?
 
Европейският съюз, и Европейският парламент в частност, нямат правомощия "да решат" проблема. Държавите-членки имат думата, когато става въпрос за техните здравни системи. ЕС може да действа в две посоки - да допълва усилията на националните правителства в преодоляването на проблема, както и да приема препоръки за необходими реформи в страните-членки в сферата на здравеопазването, например в рамките на т.нар. Европейски семестър.
 
Наскоро ЕП прие своя позиция по препоръките за 2014 г., в която бе записано и моето предложение страните-членки да поемат конкретни ангажименти, за да осигурят равен достъп на пациентите до медицински услуги с високо качество.
 
Здравеопазването е национален приоритет и първостепенна отговорност на националните правителства. Всеки трябва да има равен достъп до здравеопазване - профилактика, диагностика и лечение - независимо от финансовото положение, пола или националната си принадлежност. Този принцип е залегнал в Хартата на основните права на Европейския съюз, който европейските институции трябва да спазват в своите действия. Но общността няма правомощията да реши този общ за европейските граждани проблем.
 
Въпреки тези законодателни пречки, Европейската комисия е дала ясен знак за ангажимент, който европейските институции поемат спрямо проблемите на пациентите и защитата на техните права. Подобряването на ситуацията изисква най-напред да се знае в какво конкретно се изразяват неравенствата във всяка от страните-членки. Но пак казвам – всичко е в ръцете на отделните държави и те трябва да работят за подобряване на здравните услуги, без да разчитат някой да свърши тяхното задължение на по-високо равнище.
 
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


3
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Здравеопазване ще има - честно и компетентно, когато от вратите на кабинетите на позорното българско медицинско чудо - ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР, изчезнат надписите: "Поради изчерпване на лимита до края на месеца, направления ще се дават по преценка на лекаря само за спешни случаи". Боже, в каква държава живеем?! Открита, нагла ЕВТАНАЗИЯ!!! Трябва да станем СПЕШНИ случаи, за да ни лекуват? Е, колко оцеляват след спешните лечения? Справка - кабинети на ОПЛ-та в ДКЦ на -та гр. КАРДИОЛОГИЧНА б-ца.
2
0
 
5
 
! Отговори
добре би било преди 9 години
ясно да се разграничат правата и задълженията на двете страни в лечебно- диагностичния процес . лекар - пациент.Добре би било пациентите да осъзнаят необходимостта от съобщаване на симптоми /оплаквания/ и да не изземват лекарската компетентност и да си изискват изследвания лишени от медицинска целесъбразностДобре би било за осъзнаят ползите от първите лекарски съвети свързани с режим и диетаНещата могат да бъдат успешно и адекватно контролирани при наличния ресурс ,но трябва да се въведе р
1
1
 
4
 
! Отговори
причините преди 9 години
В "лошото" здравеопазване в България се коренят в неадекватни очаквания. Пациента иска бърза , без да чака при първо влизане в кабинета да си излезе с точна диагноза -в началото а след това пък за сигурност от страх ! всички най- мощни изследвания от сорта на ЯМР и тнИ поради опита на пациентите да складират многократно "Второ " мнение ,преди за е оформено първото!Докато тази неразбория не се озапти ползи няма да се реализират