Aко се въведе известяване на пациента за извършени на негово име медицински дейности, ще се окаже, че хоспитализациите са по-малко от отчитаните сега.

Това каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров пред БТА. В подписания на 1 септември Национален рамков договор (НРД) 2023-2025 г. са заложени около два милиона хоспитализации, но целта ни, за която съм сигурен, че ще я постигнем, е броят им да падне под тези два милиона, допълни той.

С подписването на новия НРД всички медицински дейности в първичната извънболнична помощ и в специализираната извънболнична помощ през годината ще бъдат преизчислени по новите цени, посочи още Маджаров. Лекарите ще получат средствата си през октомври. В болничната помощ няма да има промени на цените, тъй като миналата година цените на клиничните пътеки са повишавани два пъти – през пролетта и през есента, а освен това Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила на болниците около 120 млн. лв. надлимитна дейност за последните девет месеца, което е изчерпало финансовия ресурс, обясни той. Държавата трябва да направи преоценка кои болници са стратегически и кои трябва да се подпомагат, каза още д-р Маджаров.

Намаляване на хоспитализациите

Въведе ли се електронното известяване на пациента – чрез получаване на съобщение, дори и на обикновен мобилен телефон, ще се установи, че хоспитализациите са по-малко отколкото сега се отчитат, каза д-р Маджаров. При подобно известяване пациентът ще разбира кое лечебно заведение каква медицинска дейност отчита като извършена на негово име. Потребността на населението в България е за не повече от 1,5 млн. хоспитализации на година. Електронното известяване ще ни даде възможност реално да видим колко хора са били приемани в болниците и тогава ще можем да говорим за драстично увеличаване на цените на клиничните пътеки за следващата година, посочи той. По думите му предстои това известяване скоро да стане възможно.

Извънболничната помощ в новия НРД

В НРД 2023 – 2025 г. има най-много новости за общопрактикуващите лекари – за начина на подписване на документите от пациентите, за работното време, за отчитането на профилактичните прегледи, каза още д-р Маджаров. Диспансерните прегледи ще бъдат извън регулация, което означава, че няма да има лимит при издаването на направления от личния лекар към специалист за диспансерно болен. Друга новост в договора е, че при първо открито нарушение в рамките на съответната година, то ще бъде методично отразявано и няма да има кумулативна санкция (това важи за всички в извънболничната помощ, в болничната помощ и за медико-диагностичните дейности). В настоящия НРД няма промяна на размера на санкциите. Предвидено е още, че личният мобилен телефонен номер на лекаря няма да стои на видно място, допълни д-р Маджаров и уточни, че на видно място ще трябва да бъде посочен служебният телефонен номер на лекарската практика.

Личните лекари не са на денонощно разположение, припомни д-р Маджаров. Те имат възможност да подписват договори с медицински центрове, оказващи неотложна помощ, но тъй като досега бяха публично известните телефонните им номера, пациентите търсеха личните си лекари денонощно. Сега вероятно някои колеги ще продължат да вдигат телефоните си по всяко време, но други ще предпочетат да процедират по друг начин, допълни той.

За втора година увеличението на средствата за първична и специализирана извънболнична помощ, както и за медико-диагностични дейности, е драстично. Осигурени са около 87 млн. лв. за първична и малко по-малко за специализирана извънболнична помощ. Преди година имаше подобно увеличение, което означава, че за година и половина в първичната извънболнична помощ има допълнителни около 170 млн. лв, а в специализираната – около 160 млн. лв. Това ни даде възможност да постигнем цена на първичния преглед в специализираната извънболнична помощ да се заплаща на лекарите в размер на 40 лв., докато при миналогодишния анекс, подписан през пролетта, беше 24.50 лв.

Лекарите, работещи в извънболничната помощ, ще получат средствата си към края на октомври, увери д-р Маджаров. За личните лекари се запазва същото ниво на заплащането по капитация, каза още той. За работещите в специализираната извънболнична помощ сме си поставили за цел в бюджета за следващата година да достигнем цена от 50 лв. за преглед, което е съвсем нормална цена, каза още д-р Маджаров.

Цените и обемите в болниците остават без промяна

През април миналата година цените на клиничните пътеки се увеличиха средно с 25 %, а от септември – с още 8 %, така че практически има с над 30 % увеличение на цените им в сравнение с първата половина на миналата година, припомни д-р Маджаров. Това увеличение обаче успя да покрие само дефицитите, натрупани през годините. За да се усети истински финансов резултат, поне две-три години повишението на цените на пътеките трябва да е по-високо от инфлацията. През този объркан период – до края на август тази година, се оказа, че всяко тримесечие Здравната каса е изплащала по 40 млн. лв. надлимитна дейност на болниците и така стана невъзможно да се говори за нови цени. Повишените цените в болничната помощ ще бъдат изчислени и предвидени с бюджетната процедура за 2024 г. За тази година не се предвиждат нови цени на клиничните пътеки.

Шестмесечен гратисен период за болниците

Шестмесечен гратисен период ще бъде даден на болниците, за да могат да достигнат нивата на началните заплати, заложени в Колективния трудов договор (КТД) в отрасъл „Здравеопазване“. Кам момента не се предвижда санкция за лечебното заведение, което не успее да достигне тези заплати, посочи д-р Маджаров. По думите му в този период Министерството на здравеопазването трябва да види какви са потребностите, кои болници могат да достигнат тези заплати и кои трябва да бъдат подпомогнати чрез бюджетен механизъм. Този механизъм е предвиден за осигуряването на заплатите в стратегически болници. Едва тогава трябва да се предвиди вариант, в който да стане задължително достигането на началните заплати, указани в КТД. По думите му не трябва да се стига до закриване на болници заради невъзможността им да достигнат началните заплати. Областните болници са стратегически, добави той. Притеснява ме, че около 150 болници в продължение на една година не могат да достигнат определените им месечни бюджети, което означава, че нямат достатъчно работа, каза още д-р Маджаров.

Преструктуриране на болници

Държавата трябва да направи преоценка кои болници са стратегически и кои трябва да се подпомагат. За общинските болници трябва да се прецени дали биха се преструктурирали като част от областна болница или биха продължили да работят по същия начин. Не може да се продължава както досега - управлението, ремонтите и собствеността на базата да са в ръцете на Общината, а когато става въпрос за оцеляване, да се обръщат към държавата, допълни той. След като общините не могат да се справят, би било редно да потърсят начин да преструктурират лечебното заведение или да го предоставят на държавата, за да може да се направи така, че да бъда част от по-голямо лечебно заведение, предложи д-р Маджаров.

В преговорите с НЗОК ние, БЛС договаряме рамка, а не индивидуални проблеми на отделни болници. Публичността при преговорите между БЛС и НЗОК е много по-голяма отколкото би била, ако с НЗОК преговарят отделни болници, допълни д-р Маджаров. По думите му през годините е станало ясно, че при еднакво договорени условия за болници с идентични дейности, една се развива добре, а друга – не.

Управлението на държавни болници

Управителите на някои държавни болници са като микрофеодали, каза д-р Маджаров. Много неща в здравеопазването, като например помощните средства и медицинските изделия да „отидат“ в Здравната каса, управлението на болниците да бъде по Закона за публичните предприятия и др., са измислени на едно и също място и рано или късно ще стане ясно кое е то, допълни той. Свидетели сме на това, че управителите на държавни лечебни заведения са едни микрофеодали, добави д-р Маджаров. По думите му министърът на здравеопазването, който е принципал на държавните болници, реално няма власт върху управителите им. Вероятно в договорите им за управление не са ясно разграничени задълженията им и доколко им е позволено да работят друго. Проблемът, според д-р Маджаров е, че има умишлено допуснат дефицит в нормативната уредба, така че министърът да не може да оказва истинско влияние върху директорите. Сбъркана ситуация е министърът да не може да направи нищо, въпреки че вижда, че има нередности. По думите му би трябвало, след като министърът носи отговорността, да има право да се разпорежда с директорите и всички те да са пряко отговорни към него. В отговор на въпрос дали да има мандатност на директорите на държавните болници, д-р Маджаров каза, че мандатността е административна мярка, която показва слабостта ни да приложим останалите закони.

Остойностяването на лекарския труд

Имаме предложение как да се остойностява лекарският труд, като анализът е направен от икономисти, припомни д-р Маджаров. По думите му трябва да се гарантира някакъв праг, от който нагоре да се диференцират възнагражденията. Сега няма правила, допълни той. В новия НРД е записано, че маржът в заплатите на работещите в болниците ще бъде едно към 10, но трябва да се приложи методология, гарантираща, че лекарите ще взимат добри пари според своята квалификация, според стажа си и продължаващото обучение. Лекарите трябва да имат стимули да се развиват и това да бъде гарантирано, допълни той.

Заплатите на спешна помощ

Пътят е правилен, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос дали трябваше така да се разпределят допълнително отпуснатите 30 млн. лв, от които с 22 % се повишиха заплатите на работещите в центровете за спешна помощ. Повишавайки заплатите на тези колеги, се покачва нивото и цената на труда на лекарите и медицинските сестри в България. Спешната помощ трябва да е добре финансирана, добави той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase