Окастрена от Меркел: Как Германия остана почти без оръжия?

Германия изостава фатално във въоръжаването си. Учени дават драстичен пример: Русия може само за 6 месеца да произведе всички оръжия, с които в момента разполага германският Бундесвер. Защо е така?

"За да възстанови предишните си запаси от оръжие, на Германия ще са ѝ необходими около 100 години" - това впечатляващо заглавие обиколи германските медии след публикуваното проучване за германските разходи за отбрана. Неговите автори твърдят, че най-голямата икономика от Европейския съюз все още недопустимо изостава в надпреварата във въоръжаването с Русия, въпреки че е създала специален фонд за превъоръжаване на Бундесвера в размер на 100 млрд. евро.

Как Бундесверът беше окастрен при Ангела Меркел?

Два интересни аспекта има в проучването под заглавие „Способност след десетилетия: Германия се въоръжава твърде бавно пред лицето на руската заплаха“. От една страна изследователите от Института за световна икономика в Кил са изчислили колко години ще са необходими на Германия, за да превъоръжи армията си поне на нивото от началото на този век. От друга страна проучването показва как през последните две десетилетия (от 2004 година насам, т.е. при управлението на Ангела Меркел) Федералната република силна се е разоръжила.

Един поглед върху тези данни е достатъчен, за да покаже колко несъстоятелна е пропагандната теза на Русия, че разширяването на НАТО на изток представлявало нарастваща военна заплаха за нея. Всъщност, след като бившите социалистически страни се присъединиха към западния отбранителен съюз, много от членовете на алианса престанаха да обръщат подобаващо внимание на отбранителните си способности, а Германия, която имаше една от най-големите армии в Европа, е може би най-яркият пример за това.

Ако преди 20 години Бундесверът е имал на въоръжение близо 2400 бойни танка, през 2021-ва броят им е спаднал на 339; бойните машини на пехотата - от над 2 100 са намалели на 674, бойните самолети - от 423 на 226, а гаубиците – от близо хиляда на само 121 в навечерието на руската инвазия в Украйна.

Безотговорен подход към нуждите на армията

Сега експертите на Института за световна икономика са изчислили, че при сегашните темпове на превъоръжаване Бундесверът ще си възстанови броя на оръдията от 2004 г. чак през 2121 година, този на танковете - през 2066 г., на бронетранспортьорите - през 2043 г., а на бойните самолети - през 2038 година.

Тези изчисления не бива да се възприемат дословно, тъй като характерът на съвременната война се променя бързо и не е сигурно, че Бундесверът в бъдеще ще се нуждае от точно толкова оръдия и танкове, колкото е имал в началото на века. Примерът с Украйна ясно показва това.

Резултатите от изследването представляват нагледна илюстрация за това как Германия недопустимо бавно подобрява отбранителните си способности на фона на бързата експанзия на руската военна индустрия. Професор Гунтрам Волф, ръководител на авторския екип, е много по-красноречив в оценката си: „Би било небрежно и безотговорно да оставим нещата така, както са, докато наблюдаваме агресивността на Русия.“

Какво прави Русия?

Производственият капацитет на руската отбранителна промишленост вече е толкова голям, че на Руската федерация ще са ѝ необходими около шест месеца, за да произведе всички оръжия, с които в момента разполага Бундесверът, твърдят още изследователите от Кил. Според техните изчисления Русия е успяла да утрои производството на танкове и да увеличи шест пъти производството на безпилотни летателни апарати (дронове) след нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година.

Благодарение на подкрепата от Северна Корея руската армия е в състояние да изразходва приблизително по 10 000 снаряда и ракети всеки ден. Ако Бундесверът разхищаваше боеприпасите си със същите темпове, годишното производство в германските оръжейни заводи щеше да му стигне само за 70 дни. При това е ясно, че в случай на прекратяване на огъня в Украйна, руските военни запаси ще започнат да нарастват с безпрецедентни темпове, предупреждават от Института за световна икономика.

80 милиарда евро годишно за отбрана

Основния извод от изследването професор Гунтрам Волф формулира така: „Русия се превръща във все по-сериозна заплаха за сигурността на страните от НАТО. В същото време ние твърде бавно си набавяме оръжията, необходими за възпиране. Ето защо, според учения, Германия се нуждае, извън еднократния извънреден фонд от 100 млрд. евро, от незабавно, значително и дългосрочно увеличение на текущите разходи за отбрана до поне 2% от БВП, което би било в интерес на цяла Европа“.

В проучването се посочва и конкретната сума за това: от 2025 година нататък Германия трябва да дава по 80 милиарда евро годишно за отбрана.