От 23 години Веселина Кацарова гради своята кариера бавно, постепенно с много мисъл – умно. И упоритостта й се отплаща – мецосопрано №1 в света (което тя никак не приема, заради респекта от професията и големи имена от ранга на Гяуров, Синтова, Гена Димитрова). Камерзенгерин на Виенската "Щатсопер" и на операта в Мюнхен. Стотици спектакли, десетки роли, огромна звукозаписна работа – категоричен пробив в труднодостъпния концерн SONY Classical BMG.

Всекидневието на един световноизвестен оперен артист

Снощи пях в Хамбург и в 5 часа съм станала да хвана самолет за Цюрих, защото няма пряка връзка. Но артистът е така, никой не се интересува дали е спал или не. Такива лишения правим. Днес видях сина си за един час. Това е брутално! Всъщност, най-голямото постижение в живота ми е моят син, на 12 години, тези дни влезе в гимназия.

Той е моето щастие, а пропуснах толкова неща. В професията си, съм постигнала абсолютно всичко, каквото мога да мечтая, но затова пък тази професия ми е взела много. Умея да деля: моята професия – моя живот – а ето това съм аз. Много артисти взимат всичко от сцената и мислят, че това е животът. Не, това не е животът.

Веселина Кацарова – репертоар

Успях да направя повече от 50 роли извън границите на България. Тази година например дебютирах в „Самсон и Далила” от  Сен-Санс в Дойче опер Берлин – френска музика. А догодина ще имам дебют с „Дон Карлос” под диригентството на Зубин Мета.

2013 година напускам Росини, ще съм вече на 48 години. Започвам с репертоара, който трябваше да пея преди 22 години. Това е голям парадокс, но няколко големи личности ме спасиха. От героините си обичам много може би Шарлот от "Вертер" на Жул Масне, сега и Далила.

„Кармен” не е любима моя опера, лежи в голямо клише, макар всеки мисли че я познава. С годините са я променили и стана нещо евтино. Не само в голотата на Кармен, то е да се извади еротиката от певицата. Тази жена е недостижима, затова й се възхищават мъжете. Само едно не разбирам, защо всички страдат за Хозе?....Така е инициирано с годините. Този мъж убива жената, това е история от днешно време. Вие знаете колко мъже убиват жените си. Но аз се разделям с тази роля – 13 години в Залцбург нон стоп, идва ново, младо поколение. В Залцбург 2012-а дебютирам с "Ариадна в Наксос" на Рихард Щраус, надявам се да се справя, 2013 ще пея и „Кавалерът на розата” в Метрополитен. Еболи ("Дон Карлос") ще бъде една любима роля.

Българският репертоар на Веселина Кацарова

Обичам българската музика, изпълнявам я с огромна любов и я представям в песенни вечери по целия свят. Трудно може да се изпълни от някои оркестри, преработените песни от Кюркчийски например, мъчно се намират. Сега имам предложението на бившия мой преподавател Георги Костов, който написа „Пет народни песни за моми хубавици”, които аз, разбира се, се съгласих да изпея.

За гостуването на българска сцена

Когато идвам в България съм в огромно напрежение, с респект. Росен Миланов е фантастичен човек, направих с Оркестъра на българското радио европейско турне, но и маестро Табаков уважавам много. Видяхме се преди година в Цюрих, както винаги, работя с голямо удоволствие с него. В България винаги съм се стремила да изпълнявам нещо по-малко познато или това, което аз пея. Довечера ще има Росини "Танкред", това е моят репертоар.

Житейски възгледи

Най-важното е човек да остане абсолютно естествен и земен. Малко артисти могат да се справят психически с думата `успех`. Той много променя хората. Останах мъдра за годините си, не променям вътрешната интуиция, която имам. Важен фактор е и интелигентността, не говоря за научената в университетите интелигентност. А за естетиката в един човек, дисциплината, може ли той да се развива.

Разбира ли след 10 години къде са неговите граници? Колко и какво трябва да пее, с кого? Може би затова съм оцеляла толкова години. Аз започнах с трима изключителни световни таланти, вече ги няма, след шест години те не можеха да пеят. Толкова е трудно. Първите две години изпях 140 спектакъла, вече 23 години пея по 60 спектакъла на година. Оставям дискографията, която съм записала. Това е друга страница. Винаги съм била в нужния момент на нужното място. Животът ми е взимал нещо и съответно ми е давал. Караян го видях за кратко време и почина.

Понякога си казвам, срещам големите хората да ми помогнат и те си отиват. А Караян е човекът, виновен да направя интернационална кариера, защото моят дядо (сега мога да го кажа спокойно) е лежал дълги години в Белене и три пъти е извеждан за разстрел. Единствено аз бях Кацарова, много по-късно е помолил аз да нося това име, моите баща и майка бяха Ангелови. Независимо какво е преживяло семейството ми, обичам България.

Трябва обаче да разсъждаваме по по-друг начин (много е лесно да се каже от човек, който не живее тук). Това е единствената нация, която се прекланя пред всичко чуждо. Никоя друга не го прави, те се прекланят само към своето. Аз съм направила такава кариера.

Когато започнах през 1989 г. беше изключително трудно. Трябваше да пея веднага драматичен репертоар, мен ме спаси Холендер от Виенската опера (Йоан Холендер интендант на Виенската държавна опера, импресарио и откривател на млади таланти). Извика ме и каза: "Веселина, ако Вие искате да имате дълга кариера, започнете с Моцарт, тръгнете ли с Росини, ще бъдете уморена след 6 години... Славянските гласове са силни, от Русия излизат невероятни гласове, изхабяват се за 4 години, взимат други. Това, според мен, е расизъм. Правят го импресарии, които мислят само за пари.

Аз съм на 46 години, след 23-годишна практика пея по съвсем друг начин, и вече сега мога да мисля за драматични роли, затова специалистите казват: "Не бързайте". Оказах се психически много стабилен човек. Защо? Защото не допускам хората да ме променят. Горда съм, че имам свой път. Той не може и да се сравни с всички тези големи имена: Гяуров, Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова. Но съм единствената българка извън граница с такава дискография.

Имах щастието моето поколение – Чечилия Бартоли, Сюзън Греъм и аз (дойдох след две години), трите в момента вървим по различен път, но останахме в операта, оживяхме в това клане. Не можете да си представите колко е трудно да останеш. И аз, некултивираната българка, станах моцартов специалист, росиниев специалист. За да оживееш, трябва да бъдеш много силен. Понякога има падение. Но пак и винаги напред.

За диригентите

Нямам слабост към никакъв диригент. Само с Абадо и Золтан Шолти не съм работила.
Винаги си говоря на `Вие` с тях, това съветвам и младите певци. Има оперни певици, които се опитват да създават близост, като си мислят че биха имали по-добра позиция. В професията трябва да бъдеш много колегиален. Имам обаче мои фаворити. От тях научих, че гласът е инструмент, който трябва да изразява състояние. Това са диригенти като Зубин Мета, Колин Дейвис, те са музиканти, които не само свирят, всички го можем, а са индивидуалности със свой почерк.

И за режисьорите

Режисьорите от 5-6 години станаха много важен фактор. Интендантите се нуждаят от големи имена, за да влиза публиката в залата. След певците топ ниво идва друго ниво, много добро, но нещо липсва – може би харизма или гласът не е много специален, не е добрият актьор. Те се изместват от третото ниво, които изглеждат само добре, но не могат да пеят. И какво става в днешно време? Събират се два космополита – на можене и неможене. Виновни са режисьорите, но един момент и това ще избухне.

Какво още не знаем…

Октомври-ноември излиза книга за мен от Издателска къща "Беренрайтер", Германия. Много голямо издателство, техни са книгите за Йонас Кауфман, Рене Флеминг. Най-напред ще я издадат за немскоговорящите Австрия, Швейцария, Германия, после и на английски за Англия, Америка. Авторката е швейцарка, журналист, един от най-големите критици, тя ми предложи, познава ме от всичките години. Имала съм и други предложения от журналисти, но те правят книгите като реклама, а аз обичам сериозните неща. Тя ще напише книгата по начин, по който аз го разбирам. Първоначалната идея за заглавие беше „Изкуството да бъдеш оперен певец”. Зад него има много теми на разговор: каква е цената, какъв трябва да бъде човек, през какви перипетии минава. Разказвам за истината в тази професия.

Пеете рядко у нас. По липса на покани или на подходящ репертоар?

Репертоар е имало за мен, имам над 50 опери. Това е феномен, ако вземете един Томас Хемпсън, той също много малко пее в неговата страна. Сесилия Бартоли не пее в Италия. Защо е станало така? Защото аз не живея в България, не съм артист, който се прибира, има контактите с хора. Много често нашите договори са за две-три години напред. Не можем да откажем нещо. Някой да се научи че съм пяла тук, ще имам големи проблеми. И Гяуров, и Анна Томова-Синтова с години не пееха в България, не съм единствената певица.

Причината не е нежелание, а по-скоро моменти в които съм нямала време. Не може да се обадиш и да кажеш: моля Ви, можете ли? Защото зная, че в 2013 година ще пея в Метрополитен. Това не говори за арогантност, а за професионализъм. Мислите ли, че не ми е важно да пея в родния си град Стара Загора, но имах ангажименти. (Проф Г. Костов припомни, че 1995 година Веселина Кацарова е пяла благотворително за възстановяване на операта в града). Не мога да го направя, когато 3000 човека са платили по 200 евро, защото ще имам проблем. Става въпрос за високо ниво, където няма наши-ваши. Аз съм пяла в толкова благотворителни концерти.

Единственият човек в България е г-н Христо Друмев, заклевам се, защото не живея тук и нямам никакви интереси, който ми се е обаждал и е работил професионално с мене. Дори сме работили директно, не исках да намесвам моя мениджър. Защото сме си българи и много неща човек прави за родината си. Че тука съм научена да пея, тука съм възпитана. Благодаря на този човек и винаги съм откликвала. Много професионално, защото е космополит и знае как се работи, как се пита, за са получи отговор. Във всяка сфера е важна културата на хората.

Играете в много мъжки роли, какво предизвикателство са те?

Имат нещо еротично в себе си. Не напразно композиторите ги избират. Това е хубавото на мецосопраното. Ние имаме дълъг живот на сцената. Мои колежки, световни имена, са само сопрани и направиха грешка. И го направиха само, за да излязат накрая за аплауза. Ето това е тема – успехът променя много хора. Аз всеки ден си повтарям – „заменима съм”. Само по този начин мога да преживея, да се преборя, да остана начело, защото всички имаме трудности житейски, професионални. Има артисти, които се самозабравят. Мецосопраното има дълъг живот. Ние дори накрая можем да пеем вещици, майки, Дездемони.

Виждала съм се с Гяуров и Мирела Френи в Чикаго (доста съм пяла в тази опера), даваха ми съвети да не пея много в Америка и аз го направих. Америка убива гласове. Това са 4-5000 места. Американците са певци, абсолютно егоистични. Идват на репетиции болни, пият го или са на спринцовки кортизон, те са като машини. Хубаво е човек да се представя пред тази публика, но не нонстоп, защото това убива бъдещето.

Младите гласове след вас как ги оценявате?

Винаги има много добри, но са рядкост. Малко са личностите. За мен е важно, когато чуя по радиото един глас да не го забравя. Сега има обаче едно поколение, заради режисьорите, които взимат добре изглеждащи хора, без да могат добре да пеят. Виенски тортички. Но е също преходно явление, идват и си тръгват. Ще отмине и остават тези, които ще могат. Има няколко – Елина Гаранча – изглежда добре, пее добре. Анна Нетребко, успя след като роди, а бяха на ръба да я убият, тя успя да се измъкне и продължава. В днешно време проблем са оркестрите. Те са страшно силни. Във Виенската опера пях Кармен с 9 контрабаса, защото всички трябва да имат работа.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase