И как с държавна заплата е плащала по 3700 лв за заемите си в продължение на 6 години?!!!

ДО 8 сигурно си прав , ама аз толкова не бях 4ел за кандидат студенските !

Тази кой я еб-?Премиера?Президента?Или сега пуска на всеки, белким лапне кокала.

КРИТИЧЕН АНАЛИЗнаРЕШЕНИЕ ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО 4/2012 ГОДИНА ОТНОСНО КОНСТИТУЦИОННОСЪОБРАЗНОСТТА НА ЧЛ. 417 ОТ ГПК, ОТНАСЯЩ СЕ ЗА БАНКИТЕ.Винаги съм хранела уважение към институцията Конституционен съд. Решенията, които са ме интересували досега и съм се запознавала внимателно, са всявали респект у мен и съм изпитвала професионално удоволствие при четенето им.Поради тази ми нагласа аз очаквах от горното решение същия професионализъм и дълбочина.Бях обаче дълбоко разочарована. И не толкова от диспозитива на решението, колкото от правното ниво на акта.Закона за Конституционния съд в чл. 1 казва, че Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон".От горното следва, че при решаването на казуси, свързани с противоконституционност на текстове от определен закон, анализа на тази противоконституционност се извършва само въз основа на текстове от Конституцията и Закона за Конституционния съд.Вместо това се сблъскваме с конституционно решение, в което изобщо липсва анализ на конституционни текстове и принципи и което на ниво първоинстанционен съд разглежда правен спор между две страни, застъпвайки обаче позицията на една от страните /банките/ срещу другата българските граждани /потребителите/ и всички останали юридически лица..Тук е мястото да кажа, че не възразявам относно съображенията, изложени по отношение на държавата и общините. Те по дефиниция са различни от всички други правни субекти и основанията за техния преференциален режим са били предмет и на други конституционни решения, добре мотивирани от Конституционния съд.За всички обаче е ясно, че злободневието на деня са банките, публичното пространство ври и кипи, държавата се обезлюдява. В същото време банките са почти единственият повелител на живота на васалното им българско население. И то не защото потребителите не искат за заплащат задълженията си, въпреки че има и такива, а защото не могат, а и не следва да си дават живота за съмнителния просперитет на измислени величия и вай-вече националният ни доход да отива в чужди държави тези, чиито собственици са банките-майки. Многократно съм изнасяла информация за това как чрез странични фирми се притискат потребителите, изкупуват им се на безценица имотите от тези паралелни фирми. В същото време потребителите продължават да им дължат до гроб заедно с цялата си рода, тъй като именно поради тази привилегия на банките те са притиснати да заложат всичко, което притежават, както и това на фамилията си. Именно това провокира комисията за защита на потребителите да обяви общите им условия за неравноправни и да ги задължи да ги променят. Между впрочем тези неравноправни клаузи бяха пренесени в индивидуалните договори. Горното не би следвало да бъде предмет на настоящия коментар, тъй като не би следвало да е предмет и на решение по конституционно дело. Факт е обаче, че Конституционния съд се занимава именно с него. Предизвикано е от тотално грешния подход в конституционното решение, в резултат на който се поставят именно тези въпроси.Чл. 19, ал. 2 от Конституцията гласи следното: Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя"Вместо анализа да се съсредоточи върху този текст, във въпросното решение се анализира всичко друго, но не и това. То представлява апологетика на банките, каквато не би направил дори и техния адвокат. Конституционните съдии и в частност докладчика, който впрочем е бил наказателен, а не граждански съдия, дори изместват Народното събрание в ролята му да определя кои принципи следва да бъдат вложени в Конституцията.По същество:Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд заинтересованите институции и лица се определят от съда. Не е ясно по каква логика от тези заинтересовани институции и лица е изключена и не е конституирана Комисията за защита на потребителите. Видно от всички съображения по спора, именно потребителя в най-голяма степен е засегнат от този противоконституционен текст. Не бяха забравени и бяха конституирани обаче Асоциацията на банките в България, БНБ, Комисията за финансов надзор и т.н. Още тук може да се установи липсата на обективност. Интереса на повечето конституирани страни общини, АДВ и др. касае текстовете относно привилегиите на държавата и общините. Между това изброяване страничен анализатор трудно ще разбере, че основните полюси по отношение на текста за привилегията на банките са самите те и потребителите. Вмъкването е направено твърде обмислено, за да бъде забелязано от пръв поглед. Всъщност единствената институция, по дефиниция призвана да защитава потребителя, е изключена от спора. Много удобно. Между другото този пропуск" е налице и при обсъждането на текста от правната комисия в Народното събрание, където отново е присъствал представител на Асоциацията на банките, но е липсвал представител на Комисията за защита на потребителя.Мотивите в точка 7 от решението, касаещи текста на чл. 417 от ГПК относно банките, се свеждат до следното:Обяснение какво е банка, с какво се занимават, как е уредена дейността им в специалното законодателство, какви сделки извършват, същностни черти на банковата дейност?, разграничението между банкови и небанкови институции и т.н. все в този дух. Цитират се закони, както и подзаконови актове, с които се прави груба и несръчна защита на банките. Имам чувството, че съдът не е схванал ролята си на защитник на Конституцията, а се е изживял като защитник единствено на банките. В тази мотиви липсва правно обоснован извод защо този текст не противоречи или противоречи на Конституцията. Прави се исторически анализ подобни текстове, което не може да обоснове конституционосъобразност и поради това е излишно в това изложение. Прави се сравнителен анализ с европейското право, което също е излишно и не може да обоснове противоречие или не с Конституцията.Конституцията е основен национален закон на всяка държава, тя отразява основните правни принципи именно в съответната държава и в този смисъл без значение е каква е уредбата в други държави освен в България.Обсъждат се лицензионния режим на банките и от там се стига до извода, че те следва да ползват привилегирования режим на 417 от ГПК. Този лицензионен режим обаче важи не само за банките, но и за редица други юридически лица, извършващи определени дейности защо те не разполагат с тази привилегирована възможност може би защото не разполагат с толкова пари ?!Цялото изложение е пропито уж от грижа за обществения интерес. Но: първо не се казва какво включва обществения интерес и второ, не това е предназначението и кръга от въпроси, с които се занимава Конституционния съд. Нещата стоят точно обратно с обществения интерес се занимава Конституцията, тя го дефинира и защитава. А конституционният съд от своя страна брани именно тази Конституция. Само че в случая той не е разбрал ролята си случайно или не. Ако всеки се придържа към отредената му роля гражданският интерес се брани от Омбудсмана, правата от Конституцията, а тя от Конституционния съд толкова е просто.Анализите" относно това какви пари има в банките, чии са, каква е правната им същност, оставям без коментар. Нито е тук мястото, нито е професионално. Възраженията ми за това в кои дружества какви пари има и кой следва да ги защитава са за съответния редови съд, ако височайшите бяха дали възможност това да се случи.Само че те се правят че не знаят и не виждат, че сериозни и променящи живота на човека права и интереси не могат да се защитават с отрицателни искове. Защото през това време съдия-изпълнителя ти е взел всичко, па може и живота. Така е по закона, който те смятат за конституционен. Вместо да го докажеш в нормално производство, каквото ти се отксазва.Изключително неприятно впечатление прави следното умозаключение: Освен че общите условия като част от договора са известни на потребителя на банковата услуга, който ги е приел ...." В това изречение се съдържа правното безсилие на съда /не искам да употребявам по-силни думи/. Всеки цивилист знае, че Общите условия не са част от договора- това го твърдят единствено монополистите. Те не са и закон. Тяхната правна същност е неясна, те са инструмент за натиск и злоупотреба с потребителите и именно чрез тях се налага монополно поведение, в частност на банките. Това се изясни по множество дела, водени срещу банките. То се изясни и с актовете на Комисията за защита на потребителите /изключена от настоящия спор/, както на последния брифинг, даден преди няколко дни се посочи, че всички банки в България включват в общите си условия неравноправни клаузи.И не е вярно съждението, че липсва основание поставеният материалноправен въпрос, касаещ формирането и съдържанието на дължимата от кредитополучателя престация по сключен договор за кредит, да бъде обсъждан и решен в рамките на настоящия конституционен спор". От този запис съдя, че съдът не е разбрал какво се иска от него и че неговата функция е да пази Конституцията, а не да решава конкретен спор между две страни. Никой не е поставял материално правен въпрос пред КС и такъв той не следва да решава.Именно тук е разковничето.Спора за лихвите и злоупотребите с тях следва да отидат в редовия съд и там да бъдат изразени и защитени тези съображения. Точно това се отказва на кредитополучателите с този противоконституционен текст - равнопоставено състезателно производство. Само че разсъждения в тази посока няма.Решение 4/12 на Конституционния съд е изградено изцяло върху целесъобразност.Никъде съдилищата от всички нива не работят така. Правото се гради само на закона, а в конкретния случай на Конституцията и на Закона за Конституционния съд.В мотивите на решението изобщо липсва анализ на конституционосъобазността на чл. 417 от ГПК относно банките, липсват и мотиви в тази насока. В анализа" дори въобще не се споменава чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който е нарушен. За сметка на всички други законови и подзаконови актове.Твърдо считам, че се касае за едно политическо, лобистко и по тази причина мракобесно решение. То обаче е много зле списано правно и злепоставя дори и тези, в чиято полза е решено.Ако това е началото на нова правна ера тежко на държавата ни.Ако се самоуважават, конституционните ни съдии трябва да решат как да излязат от тази каша./Веска Волева адвокат/

В България закриха Софийския университет и всички капацитети по конституционно право са умрели, пенсионирани или заминали на гурбет. Дойде времето на монтанскатите специалисти. Да ви е честита демокраяцията, драги сънародници!

Защо трябва да ме интересува някоя си госпожа Гугуткова???

ХАХАХАХАХАААААА-НАВЪРЗАЛИ СА СЕ КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА...ПРАВОСЪДИЕ.ЦИРК..ВСИЧКИ КРАДЪТ И ГРАБЯТ....ПРОПАДНАЛА ДЪРЖАВА!!!!

Нормално е СДС да издигне кандидатура има мандат от премиераГугушева коментира и скандала, разразил се около ангажимента на СДС да излъчи номинация за КС, която премиерът Бойко Борисов в аванс обеща да бъде подкрепена от депутатите от ГЕРБ. Именно тази договорка провокира депутатите на дясната партия да откажат да издигнат първоначално номинирания Петър Стоянов."Не се познавах с г-н Кабаиванов до момента, когато получих поканата за тази номинация. Както казах и преди, той е търсил професионална кандидатура на експерт с висок морал и спазване на етичните норми, доказал се в професионален план и така е стигнал до мен. Относно личния избор, бих казала, че когато г-н Кабаиванов е получил мандат от премиера да излъчи достойна кандидатура, е нормално и изключително важно да защити гласуваното доверие и да даде реален шанс да излезе държавата от тази създала се институционална криза", казва Гугушева пред "Фокус".