10 ноември 1989 г.: Лицата на прехода – минало и настояще

Навършват се 29 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.

В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

На 7 ноември, на прием в съветското посолство Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.

Въпреки това на заседанието на Политбюро, започнало на 9 ноември, Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против оставката се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов. На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

След 10 ноември няколко от членовете на Политбюро на ЦК на БКП, които бяха най-активни в свалянето на Тодор Живков - Петър Младенов, Андрей Луканов, ген. Добри Джуров, стават герои. Към тях малко по-късно се присъединяват и Александър Лилов, а на Кръглата маса (3 януари - 15 май 1990 г.) изгряват звездите на Георги Пирински, Георги Боков, Александър Томов. С времето като червени остриета се налагат Драгомир Драганов, Янаки Стоилов, Димитър Йончев...

На 7 декември 1989 г. беше създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). В неговия висш ръководен орган - Националния координационен съвет (НКС) влязоха както най-известните опозиционни лидери, така и напълно непознати за широката общественост хора. Председател е д-р Желю Желев, секретар д-р Петър Берон, говорител - Румен Воденичаров, по-късно говорител ще стане и Георги Спасов, пише в свой материал "24 часа".

Динамиката е голяма и в НКС постоянно някой влиза или излиза. Към април 1990 г. в НКС има около 50 души от 16 партии и организации. Благодарение на БНТ, митингите и Кръглата маса стават известни имената на повечето от членовете на този НКС: д-р Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Димитър Луджев, д-р Константин Тренчев, Емил Кошлуков Александър Йорданов, Александър Каракачанов, Соломон Паси, Христофор Събев, Михаил Неделчев, Стоян Ганев...

В тогавашния НКС има и хора, чиито имена днес едва ли ви говорят нещо: Равена Босева, Емил Тумбев, Иван Кацарски, Никола Маранзов и др. 29 години по-късно повечето от първите в червения и синия отбор вече са покойници. Как се разви кариерата и къде са сега живите от най-известните тогава личности.

Георги Пирински - евродепутат и вътрешен опозиционер в БСП, е смятан за най-близкия човек на Андрей Луканов. През 1990 г. е избран за зам.-председател на БСП. Вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Луканов. В кабинета “Виденов” е външен министър, но по времето на тежката криза на 14 ноември 1996 г. подава оставка.

БСП издига кандидатурата му за президент с Иван Маразов като вицепрезидент. ЦИК отказва да ги регистрира с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията “да има българско гражданство по рождение”. Бил е народен представител в седем парламента. Председател на НС от 11 юли 2005 до 25 юни 2009 г.

Сега е евродепутат и поведе битка с Корнелия Нинова за в. “Дума” и начина й на ръководство на БСП. Наричат го “аристократа на червената партия”.

Филип Боков е дипломат. През декември 1989 - февруари 1990 г. е председател на Комитета за радио и телевизия. Участва от квотата на БКП/БСП в работата на Кръглата маса. Депутат във ВНС. Когато опозицията настоява БКП да поеме вината за репресиите след 9 септември 1944 г., от трибуната на парламента Боков заявява, че “партията ще поеме вината, но само с мезета”. Бил е член на Висшия съвет на БСП, членувал и в ОСД, ГОР и Евролевицата. Депутат с червена бюлетина в 36-ото и 37-ото НС.

Секретар на президента Първанов по координация на посланията. През 2005 г. става началник на кабинета на премиера Сергей Станишев. От края на 2008 до 2013 г. е посланик на България в Словения. Сега е пенсионер.

Янаки Стоилов преподава в Китай. Смятан е за един от любимците на Александър Лилов. Депутат в 8 парламента. В 43-ия е зам.-председател. Той е един от авторите на новата конституция. След промените в устава на БСП, инспирирани от Корнелия Нинова, Стоилов е принуден от съпартийците си да излезе в “политическа пенсия”. През септември т.г. БСП издигна кандидатурата му за конституционен съдия. Той отказа, защото битката вече била предрешена. Сега доц. Янаки Стоилов преподава теория на правото и политология. От началото на 2017 г. е професор в един от водещите китайски университети - “Джао Тонг” в Шанхай.

Петко Симеонов - активен в социалните мрежи, е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Първи директор на в. “Демокрация”. Член на КС на СДС (1990 - 1991). От януари 1991 г. до юли 1992 г. е директор на Агенцията за чуждестранна помощ.

Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на отлюспванията. Основава Българска партия “Либерали”. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподава в Пловдивския университет и в СУ. През 1997 г. създава и още поддържа интернет сайт. Активно коментира актуални теми във фейсбук. Тези дни лансира предложение летище София да се нарече “Желю Желев”.

Александър Йорданов също е във Facebook. Той е един от възстановителите на Радикалдемократическата партия и от 1993 до 2000 г. е неин председател. Депутат в 7-ото ВНС, 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. От 1992 до 1994 г. е председател на парламента. Бил е посланик на България в Полша със седалище във Варшава (1998-2001) и едновременно посланик в Литва, Латвия и Естония (1999-2001), както и в Република Македония (2001-2005). Автор е на монографии и сборници със статии. През 2005 г. издаде мемоарната си книга “Да нарушим сценария”. Активен участник в социалните мрежи.

Димитър Луджев - научен работник, е член на СДС от 1990 г., участва в Кръглата маса. Депутат в 7-ото ВНС, зам. министър-председател в правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за депутат в 36-ото НС, но става военен министър в правителството на Филип Димитров. През май 1992 г. е принуден да подаде оставка. Напуска СДС и основава партията “Център Нова политика”, която по-късно прераства в Либерален съюз “Нов избор”. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. лично президентът д-р Желев го номинира за министър-председател, но не получава нужната подкрепа в парламента. През 1997 г. “Нов избор” е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение (ОНС). Луджев става депутат в 38-ото НС от неговите листи. След мандата Луджев напуска активната политика и се връща в Института по история на БАН, става професор и доктор. Има множество научни публикации.

Соломон Паси - автор на революционни идеи, които се сбъдват, е математик по образование. Влиза в политиката след 10 ноември 1989 г. като член на Зелената партия. Депутат от СДС в 7-ото ВНС. От трибуната на парламента първи постави въпроса са присъединяване на България в НАТО. В залата има няколко генерали - депутати от БСП, които почти се хващат за кобурите. Паси е основател на Атлантическия клуб в България. От 1992 до 2001 г. е негов председател, а сега е почетен президент. Министър на външните работи в правителството на Симеон II от 2001 до 2005 г., като през 2004 г. е председател на ОССЕ.

От юни 2005 до 2009 г. е депутат от НДСВ и председател на комисията по външна политика. От август 2006 г. е председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ. На Соломон Паси и съпругата му Гергана принадлежат идеи като тази за едно зарядно устройство на всички мобилни телефони и много други, лансирани в “24 часа”, които станаха реалност

Христофор Събев - компютърен дизайнер със светско име Христо Петров Събев е йеромонах, дисидент и един от първите активисти на СДС. Заради организираните от него бдения със свещи в центъра на София му лепват прякора Фори Светулката. За разпространение на позиви и участие в нелегални за онова време събирания Събев лежи в Софийския и Варненския затвор през 1988 и 1989 г. Активен участник в работата на Кръглата маса, член на КС на СДС и син депутат в 36-ото НС. По време на управлението на СДС се приютява и живее в една от стаите на президентството. Разочарован, че БСП печели властта в края на 1994 г., през 1995-а отец Събев емигрира в САЩ. Първоначално живее в Калифорния, а след това в щата Юта, САЩ. Там работи като готвач - реже лучени кръгчета и ги панира. По собствените му думи в свободното си време пише сценарий за апокалипсиса. През 2001 г. получава американско гражданство и се връща от САЩ. 5 години е безработен. Записва се в бюрото по труда и изкарва курсове за компютърен дизайн.

Д-р Константин Тренчев се занимава с медицинска наука. Завършил е френски колеж в Алжир и Висшия медицински институт в София. Асистент по анатомия, хистология и ембриология във ВМИ - Стара Загора. Още преди 1989 г. развива дисидентска дейност в Независимото дружество за защита правата на човека, заради което е пратен в затвора. Инициатор и основател на Конфедерацията на труда “Подкрепа”. Д-р Тренчев един от основателите на СДС на 7 декември 1989 г. в Института по социология в София. До 1991 г. е член на НКС на СДС. През юни 2018 г. пред “24 часа” заявява, че единственото наследство, останало му от политиката, са всекидневните хапчета. На 8 юни т.г. демонстрира в НС как се прави енергия от водата. На рождения си ден - 8 февруари 2015 г., д-р Тренчев доброволно сдава властта в “Подкрепа” и отива в медицинската наука, за да се бори срещу псориазиса.

Михаил Неделчев преподава в НБУ. Той се хвърли в политическата суматоха веднага след 10 ноември 1989 г. Влиза в ръководството на Радикалдемократическата партия (РДП). Участва в Кръглата маса, депутат от СДС в 7-ото ВНС и 36-ото НС. Издига се до политически говорител на НКС на СДС. От 1993 г. Неделчев е главен редактор на сп. “Демократически преглед”. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти “Гражданин”. Член на ИК на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов зам.-председател. Неделчев е почетен професор на НБУ, преподава теория и история на литературата. Автор е на повече от двадесет книги. На него се падна честта преди няколко години да преброи дисидентите в България по проект за съставянето на международен речник на дисидентите от Източна Европа.

Емил Кошлуков - програмен директор на БНТ и водещ. В казармата е осъден на 6 години затвор за неподчинение и предизвикване на бунт. През 1989 г. е освободен предсрочно от затвора и армията и става студент по английска филология в СУ. През 1989 г. основава Независимо студентско дружество, а по-късно учредява Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар. Член е на КС на СДС и участник в Кръглата маса.

През 1991-1996 г. учи политология в Калифорнийския университет, Санта Барбара. През 1997 година се връща в България.Депутат в 39-ото НС (2001 - 2005) от листата на НДСВ. През 2004 г. се отцепва от НДСВ, основава партия “Новото време” и става неин председател. Напуска активната политика и се отдава на телевизионната журналистика. Пред 2017 г. кандидатства за директор на БНТ, но не е избран. Спечелилият конкурса Константин Каменаров го кани за програмен директор на БНТ и той поема поста на 18 декември 2017 г. Освен началническия пост Кошлуков води и публицистичното предаване “Оше от деня”.

Румен Воденичаров е химик до 1989 г. и политик след това. Съосновател на СДС и първи негов говорител. През 1989 г. е избран за председател на софийската група на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Организира първото публично събрание на дружеството в Южния парк, където чете декларация срещу действията на МВР пред “Кристал”, където са бити активисти на “Екогласност”. Председател (до 1998 г.) на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” и после е негов секретар. Участва в работата на Кръглата маса. Депутат в 7-то ВНС от СДС. После рязко сменя боята и на президентските избори през 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на проф. Велко Вълканов.

Двамата губят от двойката на СДС Желю Желев - Блага Димитрова. През 2005 г. участва в парламентарните избори за 40-ото НС от Разград с новосъздадената коалиция “Атака”, но не успява да получи депутатско място. През 2010 г. е избран за зам.-председател на политическа партия “Нова зора”. Воденичаров е инструктор в Планинската спасителна служба. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи. От 2013 г. бившият ст. н. с. в НИХФИ и бивш депутат работи като охранител на летището и после в зоопарка.