Ако местните избори бяха днес, ГЕРБ биха получили 20,2% от гласовете, БСП – 12,8%, ДПС – 7,1%, РБ – 3,4%, ПФ – 2,3%, Атака – 2,1%, АБВ – 1,6%. Това показва изследване на "Сова Харис" за политическите нагласи на българите, направено по поръчка на вестник "Преса".

Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души.

Около 6 месеца преди изборите за местна власт почти половината от избирателите заявяват, че не възнамеряват да участват. Вероятно до есента групата на негласуващите ще се увеличи, тъй като на местни избори активността по принцип е по-ниска. Следователно предимство ще получат кандидатите на партиите с изградени структури и твърди електорални ядра. А значението на контролираните (купените) гласове ще се увеличи.

На тези негативни обстоятелства би могъл да противостои мажоритарният компонент. Силни кандидат-кметове, отворени към гражданските структури, могат да имат шанс против статуквото, с което гражданите не свързват особени надежди, пише в анализа на социолозите.

При така стеклата се ситуация най-добре подготвена партия за предстоящите избори отново е ГЕРБ и шансовете й за мащабна победа на местните избори изглеждат стабилни.

Липсата на перспектива се откроява като основен проблем за БСП. Неуспехът на кабинета "Орешарски" още пречи на социалистите да изглеждат като алтернатива в представите на избирателя. А ролята на опозиция, която партията отстоява, предполага по-дълъг път до изгледите за изборна победа. Още повече, че в лявото пространство монополът на БСП е реално застрашен.

Според Сова Харис левицата неотложно трябва да се отвори към по-широки граждански слоеве. В противен случай БСП може да сподели съдбата на СДС. На предстоящите избори БСП ще трябва да покаже, че е започнала промяната в себе си. Ако пропусне този шанс, ще претърпи тежки последици.

В електорален план ДПС изглежда стабилно. Поне засега позициите, които то си извоюва през последните години, изглеждат защитими. От желан центристки съюзник на всяка власт обаче движението се превърна в нежелан партньор за всички основни политически субекти. Според анализа - екипът на Лютви Местан е в изолация. Може да се очаква на местните избори в много райони ДПС да срещне по-консолидирана съпротива от своите опоненти.

Засега Реформаторският блок отстоява част от идеите си. Електоралната подкрепа за тази формация е ограничена, но зад нея стои значителна част от интелигенцията, което придава на РБ особена тежест. Разногласията на партиите в блока и изкушенията във властта са сериозните препятствия, с които реформаторите трябва да се преборят.

Борбата между Патриотичния фронт и "Атака" за спечелване на гласовете в нишата на националистите продължава с пълна сила. "Атака" заложи на проруските настроения, а патриотите отстояват вижданията си чрез присъствие в управляващото мнозинство. Засега обединението между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов има лек превес, но не бива да подценяваме Волен Сидеров, който редовно намира подходящи артистични прояви преди избори, предупредиха от "Сова Харис".

АБВ са изправени пред трудна дилема. От една страна те участват с опонента си в дясно правителство, а от друга  страна на изборите през есента ще се изправят срещу него. Логично това противоречие доведе и до конфликт в самата организация. Без единодействие с БСП на местните избори партията на Георги Първанов не би могла да разчита на значими резултати.

За ББЦ можем да кажем, че нейният лидер остана в положението "и сам воинът е воин". Позиционирал се еднозначно срещу лидерството на Бойко Борисов и отхвърлен от екипа си от десни съмишленици, за Николай Бареков не остава нищо друго, освен да очаква ветровете на промяната.

Според "Сова Харис" шест от министрите в кабинета са с положителен рейтинг, а сред тях е и министър-председателят.

Изобщо, ако сравним поведението на Бойко Борисов по време на упражняването на първия и втория му мандат като премиер, можем да решим, че става дума за друг политик. Сега той е по-умерен, сговорчив и консенсусен. Изглежда, че сегашният премиер вече е влязъл в ролята на държавен глава. Може би в основата стои балансът, който се налага да поддържа вследствие на сложната комбинация, която изгражда парламентарното мнозинство. Успокояването на обстановката в страната на пръв поглед изглежда като стабилизиращ фактор. Ако погледнем на проблемите на държата в по-дългосрочен план обаче, ще установим, че ролята на премиера като реформатор е просто задължителна.

Отличник в кабинета безспорно е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя е навсякъде, където се откриват нови обекти или има природни бедствия и аварии.

Втори според оценката на избирателите е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и конфронтация с проблемите в може би най-тежкия след съдебната сфера сектор, какъвто е здравеопазването. Да се хвърлиш обаче смело надолу с главата не гарантира, че ще успееш да изплуваш отново на повърхността.

Групата на успешните министри се допълва от доказани професионалисти като Ивайло Калфин (министър на труда и социалната политика) и Томислав Дончев (отговарящ за Европейските фондове). Сред тях пълнолетните български граждани поставят и Румяна Бъчварова, която освен за коалиционната политика отскоро пое и тежкия ресор на МВР.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase