Срокът на годност. Made in BG

Или защо българите приемат всичко лично?
1 мар 2011 10:20,
206
Срокът на годност. Made in BG
Снимка: Булфото

Виолета Илиева

 vili_lili@mail.bg

Всичко започна с това, че тази година изтече срокът на валидност на шофьорската ми книжка. Чувала съм какви ли не легенди за КАТ и чакането. Е, оказа се, че легендите са верни.

И така, поех дълбоко дъх застанала пред автомата на входа и натиснах копче „С”. Автоматът изскърца и презрително изплю номер 367. Вгледах се в него с невярващи очи. В този момент до мен застана някакъв младеж и ме попита за „С” ли чакам. Все още не бях дошла на себе си и само му показах листчето с номера, сякаш очаквах да направи нещо. И той направи. Пъхна ми в ръката друго листче, той не можел да чака. Аз го погледнах неразбиращо, а той се усмихна и си тръгна. После сведох поглед към листчето, което той ми беше дал и прочетох номер 263. Сега вече дойдох на себе си. Обърнах се отново, за да му благодаря, но младежът си беше тръгнал. 

И така с номер 263 аз седнах на една от седалките в салона и се втренчих в таблото, на което се изписваха номерата, чийто ред е дошъл. На буква „С” пишеше 80. Постоях така известно време с взор вперен в таблото, сякаш така можех да задвижа системата по-бързо. Не можех. Започнах да шаря с поглед – хора, чакащи своя номер.  Номера, чакащи своя ред. Нищо интересно. Излязох да изпуша една цигара и пак влязох. Погледнах таблото – номер 84. 

И тогава се сетих, че за всеки случай си бях мушнала една книга на Агата Кристи в чантата. Малко книжле от около 200 страници. Отворих я и се зачетох. Когато моят номер дойде, аз вече бях на 180-та страница и аха да разбера кой е убиецът. 

Тръгнах си от КАТ с почти прочетена книга и с почти свършена работа. Срещу по-голяма сума, след 16, вместо след 30, дни щях да имам нова шофьорската книжка. Все пак имах избор. 

Всичко в този живот има поне два варианта, и то законни. Единият със сигурност струва повече пари, и то законно. Зачудих се. Ако могат да ми издадат документи за 16 дни, защо го правят за 30 и защо трябва да си платя, за да накарам системата да заработи и да свърши нещо за 16 вместо за 30 дни? А кой и как определя срока на валидност на шофьорските книжки. На мен лично ми изглежда като срок на годност. Защото цялата работа всъщност опира до това да отидеш и да си извадиш медицинско, че си годен за шофиране и да си платиш едни пари, разбира се. 

Сякаш ти дават десет години, в които задължително трябва да си се разболял от нещо, да си хванал рахит, да не довиждаш, или, не дай си Боже, да си се осакатил. Тази мисъл ми се стори доста зловеща. Дори и така да е, не може ли просто да им представим медицинското? Защо трябва да ни преиздават книжките? Когато си задам въпрос, ставам много неспокойна, докато не намеря отговор, затова стигнах до следния извод. Ами просто ни глобяват за това, че сме просрочили срока си на годност.  

Всичко в този живот си има две страни, едната задължително е хубава, освен ако не е. Не съм сигурна какъв беше моят случай. 

Когато се отправих към автобусната спирка за първи път след толкова години, изпитвах вътрешно съпротивление, но и носталгия. Човешките същества може би сме единствените на тази планета, които могат да изпитат носталгия по нещо, което всъщност не искат. Зачудих се, това е защото имаме разум или защото ни липсва такъв? Все пак за толкова години нещо трябваше да се е променило, мислех си. Не беше. 

Чакане, бутане, борба да стигнеш до перфоратора. Дали автобусите в България имат срок на годност? Ако не е претъпкано, което си е рядкост, то задължително до теб застава някой, който мирише толкова зле, че на теб ти се струва, че е специално заради теб. Как да не го приемеш лично? 

Стискаш си чантата и поглеждаш презрително всеки, който дръзне да се натисне в теб. Той обаче те поглежда също толкова презрително и си придърпва неговата чанта. Не можеш да не го приемеш лично. 

Чувала съм чужденците да казват, че ние българите всичко приемаме лично. Ами да. Особено когато те залее вълнàта от личните разговори на всички околo теб. Дали пък ние българите нямаме някакъв странен душевен ексхибиционизъм? Сякаш всички чакат да се качат в автобуса, за да обсъждат всякакви лични неща. 

След няколко дни се качих в метрото. Впечатленията ми от софийското метро бяха много бегли.

Седнах си аз на седалката и се почувствах странно. Нямаше навалица, може би заради обедното време, не знам. Чудех се къде да гледам. Седалките в метрото са така разположени, че хората седят едни срещу други. Съвсем естествено погледът ми се стремеше напред. Точно срещу мен обаче седяха хора, в които не можех просто така да се вторачвам, въпреки че някои от тях го правеха. Пробвах да гледам надолу, но или трябваше да се взирам в техните обувки или в моите. Стори ми се неестествено. Освен това, защо да гледам надолу?

Почувствах се притисната и без право на избор. Опитах се да погледна малко в страни, но пак не се получи, защото погледът ми задължително попадаше на някой, който пък задъжително ме поглеждаше. В един момент се почувствах така сякаш пътувам с товар, който няма къде да оставя. Странно усещане. Опитах да затворя очи, но се почувствах абсурдно и бързо ги отворих. Най-накрая, една спирка преди моята, ми хрумна да стана и да се изправя до вратата с гръб към останалите. Как не се сетих по-рано? Направо ми олекна. Излязох от метрото с усмивка.

На другия ден, още с качването в мотрисата, се залепих до вратата, доволна, че съм намерила своя начин на уединение. Да, ама не, особено ако пътуваш повечко спирки, както беше в моя случай. Принудих се да седна и всичко започна отначало. В тази държава всичко е лично и в същото време не може да имаш нищо лично. Не и в градския транспорт. 

Цялото ми същество се разбунтува. Освен това усещах натрапчивия взор на една жена, която беше седнала точно срещу мен. Опитах се да я игнорирам, но погледът й се забиваше в мен и шареше от главата до обувките ми. Е, те бяха малко кални, защото вървях пеша до метрото. Не ми казвайте, че в това няма нищо лично! Не издържах и възмутена я погледнах. Тя задържа за миг погледа си върху мен и после обидено завъртя очи. Стана ми неудобно. 

Обидих ли я? С какво? У мен се надигна силно негодувание и на свой ред я огледах. Жената беше на средна възраст. Носеше черна канадка, а косата й беше вързана на опашка. Бретонът й падаше на очите и тя го отмяташе с енергично движение на главата. Не знам защо, но си помислих, че този жест е останал от времето, когато е била на 20. И ако в онези години е било секси, сега просто беше нелепо. Както и да е, тя повече не ме погледна. Благодаря! 

В този момент обаче сякаш се отвори кутията на Пандора или просто дадох воля на любопитството си. Запитах се дали в живота ни е нахлул цял един нов свят заедно с метрото. Или може би подобие на онзи свят като подобие на онова метро, истинското, което гледаме по филмите, а някои от нас дори сме се возили в него? Загледах се в един млад мъж, който седеше отсреща по диагонал. Той играеше на телефона си или пишеше безкрайни SMS-и. Опитах се да си представя как изглежда жената, на която вероятно праща SMS-и и какво ли съдържат те. Не успях и изгубих интерес. 

По-натам една групичка ученици си шушукаха и се хихикаха. Имах усещането, че едва сдържат смеха си и че всеки момент ще избухнат и така най-накрая ще им олекне – и на тях, и на всички, които ги дебнеха. Няколко мъже и жени се бяха облегнали назад със затворени очи. За какво ли си мислят в този момент? Това ли е начинът да игнорираш другите или неловката ситуация?  

От едната ми страна момиче четеше от някаква тетрадка. Вероятно беше студентка. От другата ми страна един мъж четеше вестник. По-натам млада жена се беше вглъбила в „Жана д’Арк”. До нея седеше едно момиче, чийто поглед засичах на няколко пъти. Когато това се случеше, тя срамежливо отместваше очи. 

И така, в съзнанието ми се оформиха няколко вида типажи на возещите се в метрото. Запитах се: Аз от кои съм? Отговорът ме затрудни. Трябваше да си призная, че зяпам невъзпитано в другите, като същевременно им се възмущавам, че те правят същото. Не беше много приятно усещане и малко се обърках.

През следващите дни често си мислех за това и за срока на годност. Имаме ли ние хората срок на годност приживе и ако да, какъв е той? Има ли например жената с бретона от метрото срок на годност? Според младежите, които се хихикаха, вероятно има и той е изтекъл. 

Ами младежите? Според жената с бретона, вероятно те по принцип са негодни. Запитах се: Имам ли аз срок на годност и ако да, какъв е той? Засега имам само един отговор. Според КАТ той е десет години. 

Утре ще ходя до КАТ да си взема новия срок на годност. Предния път забелязах, че и на гишето, на което се получават новите документи, има огромна опашка. Така че мисля пак да си взема книга. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


206
Още по темата: срок на годност
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
60
2
 
13
 
! Отговори
Георги преди 13 години
Изключително слаба и некомпетентна статия!Авторката е на принципа:Защо да го направя лесно,като може и трудно.Запазих си час по интернет за подаване на документи и получаване на шофьорска книжка.Първия път чаках 7-8 ,а втория точно 0 минути до като ми дойде реда.
59
1
 
13
 
! Отговори
артемида преди 13 години
И носталгията по автобуса е също грешно разбрана и свързана не зная защо със срока на годност. Това, госпожо, е носталгия по детството, когато всички ние щем не щем сме използвали автобус,поради логична липса на лична кола и шофьорска книжка. А дестството е символ на безгрижие, което днес нямаме. Може би е добре малко да се помисли,преди да се публикува спам.
58
2
 
8
 
! Отговори
лулу преди 13 години
айде бе! статията започна добре, ама цялото това мрънкане как некой си я бил гледал и как не знаела къде да си остави погледа...глупости!
57
0
 
0
 
! Отговори
kuku преди 13 години
Never again!!!
56
0
 
7
 
! Отговори
loki преди 13 години
А някой да знае че има начин и през интернет да си запазиш дата и час и на гишето няма никой. Но нека си изливаме простотията нали така сме свикнали !!! i-kat.org
55
1
 
2
 
! Отговори
Brat преди 13 години
Do 51Da pi4, ama kato go napravish tova, posle nqma za kvo da se oplakvash!A bulgarina trqbva da se oplakva ot neshto, inache ne stava!
54
2
 
5
 
! Отговори
Марк до 43 преди 13 години
Коментарът ми не е негативен, а напълно обективен! Нямам нищо против хората, които идват от провинцията в София. Отбелязвам обаче проблемите , които се пораждат от това преселение! Проблеми, както в София, так и в запустяващите малки населени места!А най-големият проблем е намалението на населението в страната /600 000 по-малко за 10 г. съгл. предварителните резултати от преброяването/ в следствие на масовата емиграция на младите хора от България!А статията е ***, защото е излишно негативисти
53
1
 
5
 
! Отговори
Глас Народен преди 13 години
До 49, приятелю, радвай се, че сганта в повечето случаи е българска. В Лондон, например, не останаха англичани ;)
52
1
 
4
 
! Отговори
Do 49 преди 13 години
А такива като теб колко са безнадеждни просто....чак ми е кофти за теб!
51
1
 
14
 
! Отговори
kapitancho преди 13 години
Който е будала, да чака. Има си интернет заявка. Отидох в заявения час и след 8 минути вече си тръгвах
50
0
 
6
 
! Отговори
Аз преди 13 години
Но истината е, че нещата не са токива само тук. Стига сме нареждали, ако искаме нещо да се промени, трябва да започнем от нас самите!И между другото, хората не са от малкото същества, които изпитват носталгия към нещо...те са единствените :)
49
8
 
4
 
! Отговори
до глас народен преди 13 години
София се напълни с *** и *** след 1989 г. До преди това си беше красив, поддържан, зелен, чист град. Ходи до Студ. град да видиш как привинциалистити поддържат гетото, което населяват. Нормалните културни хора от провинцията са пичове, обаче сганта, което паркира колите си по градинки и тротоари, която си хвърля *** къде свари, която скатава когато трябва да плати данък смет, ей тва не понасят столичани
48
1
 
10
 
! Отговори
Az преди 13 години
Разбирам, защо това момиче е решоло да седне и да напише тези редове. Просто момент на афект. Защото, ако се замислите, много от нещата са пресилени и изкривене. Сигурен съм и че момичето само ще се съгласи с това, ако го прочете. Първо - тази система с номерчетата в КАТ въобще я нямаше преди години и положението беше още по-трагично. Така, че трябва да се отбележи поне малкия напредък.Във всяко метро седалките са едни срещу други...навсякъде по света има неприятни хора в градския транспорт...
47
7
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
Леле колко *** коментари има тук. Вие, хора, една книга през живота си до край прочели ли сте или ви се струват прекалено безсмислени и несъдържателни? А какви мислите, че са опитите ви да си избивате комплексите със особено "забавни" подмятания?
46
4
 
7
 
! Отговори
Пенко преди 13 години
Много добре написано! Искам и аз да пуша от това, което пушиш и ти!
45
5
 
19
 
! Отговори
Марк преди 13 години
А какво ли щеше да напише въпросната авторка, ако седалките на метрото бяха обърнати обратно,т.е. да гледа през прозореца навън?!? Тогава трябваше да "забие" поглед в тъмницата на тунела нали?!?А бе няма угодия все има хора, които ще критикуват /ако няма метро - защо няма, а като има - защо седалките са така , а не онака/!
44
0
 
4
 
! Отговори
артемида преди 13 години
извинявам се за правописните грешки-технически и резултат от бързо писане....
43
2
 
14
 
! Отговори
Глас Народен преди 13 години
С интерес чета негативните коментари на "кореняците софиянци", които се опитват всячески да обвинят преселилите се в столицата хора от "провинцията". Забавни са, някои дори успяха да ме развеселят. Приятели, комплексите са типична черта от характера на всички хора. Но прекомерното им количество може да бъде елиминирано от професионалист. Потърсете помощ, направете услуга както на себе си, така и на всички останали.
42
6
 
15
 
! Отговори
артемида преди 13 години
Безсмислена статия.Особено частта за метрото.Софийското метро явно е единственото, в което е пътувала авторката,щом всичко описано и прави впечатление и говори за пътуване "повечко спирки"-толкова много, че неможеш да стоиш прав. Тук вече е смешно.Кога софийското метро успя да достигне по размер московското или лондонското?И още,ако се беше возила в московското,щеше да се научи да не оглежда хората,както и те нея не оглеждат и да знае,че повече спирки означава поне 30.Доста елементарна статия.
41
3
 
1
 
! Отговори
до Марк преди 13 години
е, адресната регистрация не сменят, че трябва данъци да плащат. Когато се стигне до адресни регистрации си покриват номерата на колите и се крият по кьошетата