Преди 108 години на кораб са натоварени 3000 плюшени мечета. Счита се, че те най-вероятно са първите масово произведени в света.

Тръгват от Германия през Атлантическия океан, а крайната цел е Новия свят – Америка. Но те така и не стигат до американския пазар. А имайки предвид, че са от първите по рода си, днес щяха да струват стотици хиляди, дори милиони долари, убеждава ни BBC.

Какво се е случило и къде са се изгубили мечетата? Повече от век по-късно отговор няма.

В музея на плюшеното мече „Щайф” в германския град Гийнген, разказват на децата, че мечетата са се изгубили в океана. Но увлекателната история за корабокрушение е просто плод на въображението и рекламен трик. Къде е истината?

Компанията „Щайф” е основана от шивачката Маргарете Щайф през 19-ти век. През 1880-та година, докато се чуди какъв подарък да вземе за племенника си, тя намира кройка за слон-играчка и я прави от филц. Привлечени от мекото, приятно за гушкане слонче, скоро много съседки деца искат такава играчка.

Така Маргарете започва да прави слончета, успоредно с ежедневната си шивашка работа. Но идеята за плюшеното мече идва от вече порасналия й племенник – Рихард Щайф. Като студент в Художествената академия в Щутгарт, той често ходи до местния зоопарк и рисува намиращите се там мечки. И така получава вдъхновение.

Преди да се появи мечето, децата си играят с порцеланови кукли, войници, ламаринени играчки. Те са твърди и студени, а Рихард искал да даде на подрастващите другар, който могат да държат в ръце.

Първото плюшено мече на „Щайф“ е наречено 55 PB. 55 е височината в сантиметри, „P” обзначава плюша, „B” е за „подвижен” (в превод от немското „beweglich”).

55 PB е представен на изложение в Лайпциг през пролетта на 1903-та година. Но интересът не е особено голям. Рихард е отчаян и прибира мострите в кашон, когато до него се приближава Херман Берг, търговски представител от Ню Йорк.

Берг също е доста притеснен, защото не може да изпълни поставената му задача – да се върне в Съединените щати с нещо ново. Но намира това, което търси на щанда на „Щайф“. И прави огромната за онези времена поръчка от 3000 бройки. Толкова огромна, че се налага изграждането на нова шивашка фабрика, която да се справи с желанието на клиента.

Архивните документи от началото на 20-ти век показват, че пратката със сигурност е била готова и изпратена. Но така и не достига до крайната цел.

Мануела Фустих от музея „Щайф“ има просто обяснение на мистерията. Тъй като ръцете и краката на играчката са били прикрепени за тялото с тънки конци, по всяка вероятност всички плюшени мечета са били повредени по време на дългото презокеанско пътуване. „Мечетата просто не са оцелели“, казва Фустих.  

И повече от 100 години нито една от оригиналните първи играчки не се е появила. А старите плюшени мечета се продават на много високи цени на колекционерите, наричани „арктофили“ (от гръцки: „любители на мечки“). Настоящият световен рекорд е близо 300 хиляди долара за едно мече, но някои от германските му предци с лекота би подобрил това постижение.

Титлата „първото плюшено мече в света“ обаче определено не е гарантирана за 55 PB. Рихард Щайф подава документи за патент в Съединените щати в края на 1902-ра година, но предвид сложната процедура се сдобива с лиценз в средата на следващата година.

В същото време популярност вече набира сходна играчка – плюшено мече, наречено „Teddy Bear“. То се появява на американския пазар в края на ноември 1902 г., така че може да се каже, че съревнованието с 55 PB е наистина много оспорвано и без категоричен победител.

Сигурно е, че в англоезичния свят „Teddy Bear“ става нарицателно за всички плюшени мечета. Името е дадено от руския имигрант от Ню Йорк Морис Мичтом, който започва да произвежда играчките, вдъхновен от карикатура на тогавашния президент Теодор Рузвелт. Мичтом получава изричното позволение от самия държавен глава да кръсти играчката си на стопанина на Белия дом.

Гореспоменатата карикатура е публикувана във в-к „Вашингтон Поуст” на 16-ти ноември, 1902 г. като илюстрация на забавна случка от ежедневието на президента. По време на лов край Мисисипи, приятелите на Рузвелт обградили мечка, за да му помогнат и той да отстреля нещо, но държавният глава отказал да я убие. В рисунката в пресата мечката била представена като малко, беззащитно мече. Което впечатлило Морис Мичтом.

А в крайна сметка следвайки философията на най-известното плюшено мече в света – Мечо Пух, спорът между Щайф и Мичтом може да се реши много лесно... Има само едно нещо, което е по-хубаво от плюшено мече... и това са две плюшени мечета.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase