Според някои горещи глави в Русия излизането на Москва от нормандския процес, обявено от Владимир Путин, не е достатъчно. И щом наши военни загинаха при въоръжен сблъсък с украински диверсанти в северната част на Крим, получили огнева подкрепа откъм съседната държава, трябва по примера на Израел и САЩ да нанесем ответен удар с всички налични средства. Да напомним само едно от всичко, с което разполага Русия на това направление: две пълноценни бригади оперативно-тактически ракетни комплекси "Искандер-М". За артилерия и авиация изобщо да не говорим - те стигат не само за локален удар на възмездие, пише Олег Одноколенко, "Независимая газета".

Въпросът обаче е, че днешното киевско ръководство, консултирано от "тихи американци" (заемащи според слухове цял етаж в Службата за сигурност на Украйна), е разчитало точно на такава реакция. Нека пленените украински диверсанти си мислят, че от тях са очаквали главно да вършат нелетални (сиреч без жертви) атентати по кримските плажове - за да пропъдят украинците, тръгнали да летуват в Крим (където изглежда са почивали вече 600 хил. украински граждани). Простено им е да са наивни.

Отвъдокеанските покровители на Петро Порошенко и екипа му обаче със сигурност са знаели, че днес Крим е под специална охрана и е крайно проблемно да прехвръкне някой през границата с оръжие и експлозиви, оставайки незабелязан. И наистина не остана.

Друго нещо: защо им притрябва да докарат нещата до крайно изостряне? Американците (нека им го признаем!) винаги предпочитат многоходови комбинации; вариантите значи са няколко.

Впечатлява следното. Незнайно защо повечето експерти у нас изтъкнаха само символично съвпадащите дати на бойния сблъсък в Крим, грузинско-осетинската война от 2008 г. и олимпиадата в Пекин. Няма защо обаче да подозираме Вашингтон в геополитическа сантименталност, нито да се впускаме в "занимателна" нумерология. Но мащабното настъпление на проамериканската опозиция (включваща не само т. нар. умерени сирийци, а и групировките, близки до "Ислямска държава") срещу Алепо напълно се вписва в контекста на събитията в Северен Крим - в "меките части" на Русия.

Докато траеше примирието, натрапвано от държавния секретар на САЩ Джон Кери на нашата дипломация начело със Сергей Лавров, поставените на колене идиловци и съюзниците им, сварили да се окопитят и довъоръжат (складовете им са пълни с натовски оръжия, има и американски противотанкови комплекси TOW от последно поколение, ефикасни срещу хеликоптери), потеглиха напред с името на Аллах на уста.

Както бяха използвани впрочем и многобройните примирия по време на чеченските войни. Лесно се досещаме, че основното днес е на всяка цена да се отвлече вниманието на Москва от Сирия. И не е много важно къде "да се убиват руснаци", както препоръчва Майкъл Морел, бивш зам.-директор на ЦРУ, а сега съветник на Хилари Клинтън, кандидатка на демократите за Белия дом. Може би в Крим дори е по-добре, защото е по-болезнено за Русия.

Нещо повече. Скоро може да се изостри бездруго трудната обстановка по линията, разделяща Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и отрядите за самоотбрана на Донецк и Луганск. Наистина киевските силови структури и украинските националисти два пъти поред претърпяха поражения в югоизточните региони - ако не бе Минският процес, най-вероятно щяха да бъдат разгромени изцяло.

Но Кремъл, следвайки добрата национална традиция, настъпи тогава същата мотика, както и днес в Сирия; тъй че сега ВСУ, старателно обучени и довъоръжени от американците, са един вид копие на армията на САЩ. Може би карикатурно, но това не е толкова важно - главната цел на Вашингтон е да накара Русия точно днес да воюва на два фронта. А колко души ще загинат в Донбас и от двете страни - няма значение, славяните за САЩ са просто консуматив...

Но за Хилари Клинтън постигането на пълна победа или поне значим успех в Сирия е натраплива идея, идея фикс, чак помрачаваща здравия разум. Първо, този събитиен обрат би могъл да възстанови реномето не само на демократите в САЩ, но и на нейния съпартиец Барак Обама, който заради многобройните си провали по международна линия, включително военни, е смятан едва ли не за най-лошия американски президент на всички времена.

Второ, военният успех в Сирия може да стане за г-жа Клинтън още един аргумент в борбата за президентското кресло с кандидата на републиканците Доналд Тръмп, защото тя трябва да докаже не с думи, а с дела заявеното в предизборната си програма - че може да се изправи срещу Русия. Цената, както вече споменахме, не е от интерес за бившата първа дама.

Сега за нормандския формат, който трябваше да се задейства пак на форума на Г-20 в Китай. Хората в Кремъл със сигурност са наясно, че едностранният ни отказ от заявената среща с Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко ще бъде употребен не в наша полза (още една американска многоходова комбинация!). Най-малкото се очакват обвинения, че проваляме преговорите.

И прекият призив на Владимир Путин към онези, "които подкрепят властите в Украйна", да поукротят "своите клиенти", чиито провокации торпилират мирния процес, също едва ли ще бъде чут. Затова е твърде любопитно какво точно има предвид президентът Путин, обещавайки да не остави без последици опита на украинските силови структури да извършат диверсии в Крим и гибелта на наши военни. Какъв ли ще е ответният ход на Кремъл?

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase