Украйна казва, че според нея Владимир Путин планира ново нахлуване, а не е трудно да се види защо: руският лидер струпва войски по границата й и подновява враждебната реторика, която предшестваше анексирането на Крим преди две години.

Но въпреки начина, по който нещата изглеждат на пръв поглед, някои експерти казват, че е по-вероятно Путин да се стреми да постигне предимство чрез дипломация, отколкото на бойното поле, поне този път.

"Става дума за санкциите", заяви за Ройтерс генералният директор на близкия до руското външно министерство външнополитически изследователски център "Руски съвет за международни въпроси" в Москва Андрей Кортунов.

"Това изглежда като начин за засилване на натиска върху западните участници в Минския мирен процес", каза той, имайки предвид мирното споразумение за Източна Украйна, където проруските сепаратисти се бият с правителствените сили.

От две години Русия е подложена на санкции от САЩ и ЕС заради извършеното от нея анексиране на Крим и подкрепата й за сепаратистите в Източна Украйна.

Европейските лидери казват, че санкциите не могат да бъдат премахнати, ако не бъде изпълнено Минското мирно споразумение. Засега обаче то изглежда загиващо, след като периодично избухват боеве, а двете страни взаимно се обвиняват в неспазване на условията на примирието.

Тази седмица напрежението значително се повиши, след като Путин заплаши да предприеме неуточнени ответни мерки срещу Украйна като възмездие за съобщен от неговите шпиони заговор за бомбени нападения срещу обекти в спорния Крим. Путин каза, че двама руски военнослужещи са били убити при сблъсък с изпратени в Крим украински саботьори.

Киев казва, че не е имало подобен случай и че това е измислено, за да се създаде фалшив претекст за ново нахлуване. Съединените щати и Европейският съюз също казват, че няма доказателства то да се е случило.

Независимо дали заговорът е истински или измислен, Москва засилва военната си дейност в Крим и същевременно провежда поредица от, както тя казва, предварително планирани военни учения и разполага ракети в района.

Путин, който се очаква да посети Крим по-късно тази седмица в знак на подкрепа, свика своя Съвет за сигурност и отмени следващия кръг от международните преговори, имащи за цел да превърнат несигурното прекратяване на огъня в Източна Украйна в траен мир.

Но неговият отговор - умишлено пренасочване на международното внимание към Източна Украйна и липсата на напредък в прилагането на мирно споразумение там - предполага, че той се опитва да използва поредната кримска криза като част от дипломатическа силова игра с надеждата това в крайна сметка да убие западните санкции.

Преговорите не водят до нищо

Европейските преговори между Русия, Украйна, Франция и Германия, имащи за цел да гарантират прилагането на мирното споразумение, засега не водят до нищо. А преговорите между помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и руския президентски помощник Владислав Сурков също не водят до особен напредък.

Междувременно прокремълските сепаратисти продължават да контролират две самопровъзгласили се републики в Донбас, Източна Украйна, където все още се водят неголеми боеве с украинските правителствени сили, които понякога прерастват в по-големи сражения въпреки прекратяването на огъня.

Съгласно сделката Киев се ангажира да даде на Донбас специален статут, да амнистира сепаратистките бойци и да организира избори. Но в страна, която е раздирана от война от над две години и губи контрол върху значителни територии, изпълнението на подобни обещания е крайно опасно от политическа гледна точка.
Киев оправдава своето бавене, като обвинява Русия, че не изпълнява своите задължения: продължава да разпалва конфликта на изток и не връща контрола върху източната граница на Украйна.

Кортунов каза, че с поредното дрънкане на оръжие Путин цели да убеди западните съюзници на Украйна "да упражнят влияние върху Киев, за да го накарат да изпълни своята част от сделката".

В крайна сметка Путин иска светът да прости и да забрави анексирането на Крим от Русия, а конфликтът на изток да бъде замразен, при което в Украйна да остане проруска крепост извън контрола на Киев.

Това е дългосрочно уреждане, което Киев никога не би приел официално.

Междувременно, докато мирното споразумение е блокирано, санкциите остават в сила, а по предварителните условия на ЕС за тяхното премахване няма напредък.

"Русия е доста разочарована, че няма движение по Минското споразумение от февруари 2015 г., и се опитва да стовари отговорността за липсата на напредък върху Украйна", написа в коментар старши съветникът в "Интернешънъл крайсис груп" Пол Куин-Джъдж.

"Споразумението . . . е крайно неблагоприятно за Украйна. Някои ключови клаузи като предоставянето на специален статут на субектите може да бъдат взривоопасни в политическо отношение, вероятно политически фатални за президента Петро Порошенко. Затова той решава да отлага колкото се може по-дълго. Москва засилва натиска."

Русия няма време за губене, като се има предвид, че резервният й фонд е на път да се изчерпи догодина, а достъпът й до западните кредитни пазари е все още затворен заради санкциите.

С демонстрацията на военна сила Путин изпраща сигнал към Запада, че търпението му се изчерпва и може да прибегне към други варианти, ако Киев не може да бъде накаран да играе по неговата свирка.

Един от тях, както съобщи ежедневникът "Ведомости" по-рано тази седмица, като се позова на източник, близък до сепаратисткото ръководство, може да бъде да спре сдържането на сепаратистките сили, позволявайки на практика възобновяване на пълномащабния конфликт в Източна Украйна.

"Засега руското ръководство използва историята за кримските саботьори като ултиматум към своите западни партньори в преговорите (за Украйна)", написа старши сътрудникът в Московския център "Карнеги" Александър Баунов. "(То казва:) Самите вие казахте, че няма военно решение на проблемите в Крим и Донбас, затова договорете мирно уреждане. Ако не можете да направите и това, Русия си запазва правото да предприеме своя следваща стъпка."
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase