Тази седмица държавният секретар Рекс Тилърсън прави първото си дипломатическо посещение в Русия, където вероятно ще окаже натиск върху Москва за подхода й към Сирия, който той определя като "некомпетентен".

Тилърсън обаче би трябвало да признае, че участието на Русия в Сирия е само един пример за все по-активната и разрушителна роля, която президентът Владимир Путин играе на световната сцена, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност, пишат Майкъл Морел и Ивлин Фаркас* в "Ню Йорк таймс".

През януари подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна засилиха бойните си действия срещу украинските правителствени сили - най-вероятно по указание на Путин, повишавайки насилието там до най-високото му ниво от година и половина.

Това е пряко предизвикателство към Минските договорености, подписани от Русия и Украйна, подготвени от Германия и Франция и подкрепени от Съединените щати с цел да бъде замразена войната и да се подготви пътят към възстановяване на мира.

В средата на февруари Путин издаде указ за признаване от Русия на паспортите, издадени от двете сепаратистки правителства в Източна Украйна. По-късно същия месец отцепническата Луганска област в Украйна обяви, че руската рубла ще стане нейна официална валута - ход, одобрен или най-малкото разрешен от Путин. И двете действия са пример за "пълзящо" утвърждаване на руския суверенитет в част от Източна Украйна.

После през януари Русия придвижи войски близо до границата с Беларус, за да я накара да приеме увеличаване на руското военно присъствие на своя територия. А през март Кремъл нареди въоръжените сили на Южна Осетия - една от двете отцепнически територии в Грузия - да бъдат включени в състава на руската армия.

Междувременно миналия месец генерал Къртис Скапароти - най-висшият американски генерал в Европа - каза пред Конгреса, че талибаните и Русия установяват все по-тесни отношения, като намекна, че Кремъл доставя оръжия на бунтовническата групировка. Предоставянето на материална подкрепа би било значително засилване на връзките на Русия с талибаните и може да подкопае американските усилия за стабилизиране на Афганистан. То също така би поставило в голяма опасност 9-те хиляди американски и 5-те хиляди натовски войници там.

Преди две седмици командващият американските сили в Африка генерал Томас Уолдхозър отбеляза, че ролята на Русия в Либия се увеличава с разполагането на нейни специални сили в Египет, близо до границата с Либия. Той изтъкна руската подкрепа за влиятелния либийски командир Халифа Хафтар, който се противопоставя на признатото от ООН правителство в Триполи.

И разбира се, миналата седмица Русия отрече сирийският президент Башар Асад да е използвал газ зарин срещу собствения си народ. Това е поредният пример за значителната дипломатическа и военна подкрепа на Русия за сирийския диктатор, избил около 200 000 души от собствения си народ и прогонил половината сирийци от родните им места.

Всички тези стъпки са свързани. Путин, който иска да има политически контрол върху съседните страни и да бъде смятан за велика световна сила, изпробва президента Тръмп. Иска да види докъде може да стигне, докато ние кажем "Стига!".

Путин не може да не осъзнава, че правителството на Тръмп едва ли е в състояние да отмени западните санкции срещу Русия, но може би мисли, както се надяваше първоначално, че все още необяснимото увлечение на Тръмп по него ще му позволи да действа агресивно, без американска съпротива.

Какво прави правителството на Тръмп в отговор на всичко, споменато по-горе? Чухме силни думи от вицепрезидента Майк Пенс и министъра на отбраната Джеймс Матис, особено от американския посланик в ООН Ники Хейли. Но засега няма осъждане от страна на Тръмп и най-важното - няма действия.

Правителството трябва да изработи ясна политика към Русия. То трябва ясно да каже кое е неприемливо и да предприеме по-големи възпиращи усилия, като по този начин утвърди преговорната си позиция, за да може ефективно и реалистично да проучи областите за сътрудничество.

Отправянето на сигнали трябва да започне от президента. Той трябва да произнесе реч в защита на американския интерес по отношение на трансатлантическата сигурност и да говори решително за правото на държавите да избират демокрацията, икономиката на свободния пазар и членството в НАТО или Европейския съюз.

Политиката на Америка към Русия трябва да включва продължаване на финансирането за военното присъствие и ученията на натовска територия и обучението и оборудването на нечленуващи в НАТО партньори, застрашени от Москва. В същото време Америка би трябвало да поднови обсъжданията с Русия за контрола върху ядрените, конвенционалните, а сега и кибернетичните оръжия, за да бъде намалено напрежението в области, където има възможна опасност.

Президентът трябва също така да осъди продължаващата подкрепа на Русия за Асад и умишлените руски бомбардировки срещу цивилни в Сирия и да настоява Русия да подкрепи смяна на властта в Сирия. Бомбардирането на едно летище не е достатъчно.

И разбира се, правителството трябва да порицае намесата на Русия в американските избори и да даде ясно да се разбере, че подобно поведение няма повече да бъде толерирано.

Независимо дали на президента му харесва или не, Русия на Путин смята Съединените щати за свой противник и полага усилия да подкопае позициите на Америка по света. Путин постигна много само за няколко седмици. Необходимо е президентът Тръмп да каже "Стига!".

Той може да започне, като каже на американския държавен секретар да отправи такова послание при посещението си в Москва тази седмица.

*Майкъл Морел беше заместник-директор и два пъти и.д. директор на Централното разузнавателно управление между 2010 и 2013 г. Той е старши съветник в "Бийкън глобал стратеджис". Ивлин Фаркас беше заместник-помощник министър на отбраната по въпросите на Русия, Украйна и Евразия при управлението на Обама и е нещатен старши сътрудник на Атлантическия съвет.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase