Международен конкурс

Предложенията днес - "Чакай ме, няма да дойда" и "Лош ден за риболов"
9 мар 2010 12:09, Петя Славова
0
Международен конкурс
Снимка: София Филм Фест

Чакай ме, няма да дойда / Wait for Me and I Will Not Come
Сърбия, 2009, 110’
Реж. Мирослав Момчилович

„Чакай ме, няма да дойда” е сръбското предложение в Международния конкурс на 14-ия СФФ. Режисьорският подпис е на Мирослав Момчилович. Филмът е романтична комедия за любовните терзания, желанията и неосъществените емоционални връзки. Любовта често е нещо неочаквано и изненадващо, от което ти се завива свят – или поне така я показва Мирослав Момчилович, който е и сценарист на филма.
Алек обича Теодора, но Теодора обича Неманя, но Неманя обича Марина, а Марина обича Алек - накратко всички заедно образуват четириъгълник на неосъществените надежди. Те споделят всичко със своя „човек за всичко” – Бане (Миша Самолов), който единствен няма свой „обект на желанието”, но очевидно е самотен и нещастен.
Алек (Гордан Кичич) е 30-годишен развейпрах от Нови Београд (новата част на Белград), а Неманя (Бранислав Трифунович) е празноглав вманиачен футболен запалянко. Най-общо тези мъже са по някаква причина просто неустоими, въпреки че на пръв поглед единственото, което знаят, е да пият и да пеят песните на футболните запалянковци.
Мирослав Момчилович е роден в Белград през 1969 г. Завършил е драматургия в Белградския факултет по драматични изкуства.
Автор е на две постановки на пиесите „Белград на колене” и „Живот отначало”. Негов е сценарият за „Когато порасна, ще стана кенгуру”, който е сред фаворитите на публиката на София Филм Фест 2005 и е обявен за най-добър филм на фестивала в Мотовун.

Лош ден за риболов / Bad Day to Go Fishing
Испания - Уругвай, 2009, 100’

Якоб ван Опен, някогашният най-силен мъж на земята, и мениджърът му Орсини, който нарича себе си „принц”, преживяват добре, като обикалят по малките южноамерикански градчета и организират показни
турнири по борба. С пристигането си в Санта Мария те са посрещнати с небивал ентусиазъм – местният вестник иска да спонсорира мача, помага им да облепят града с плакати и да потърсят достоен противник.
Орсини е доста находчив и знае как да оплете в мрежите си подходящия кандидат за слава, но ловът в Санта Мария може да му донесе още по-голяма риба, отколкото се е надявал.
В началото на филма виждаме финала, но не и развръзката.
С развитието на сюжета напрежението нараства. Лекар, разказвач самият Орсини се редуват със своите версии на историята. Режисьорът Алваро Брехнер смесва различните гледни точки с незначителни случки, които обаче обединява майсторски.
Филмът блести и с поддържащите изпълнения на Антонела Коста и Сезар Тронкосо, както и със забележителната си музика. В „Лош ден за риболов” Брехнер контролира с вещина седмото изкуство. Той съчетава класическите форми с каубойски мотиви от уестърна, а сюжетът му е толкова заплетен, че режисьорът успява да поддържа емоцията и изненадата чак до заключителните сцени. Хуморът често отстъпва място на жестокости, но финалът е поразителен, едновременно достоверен и изпълнен с въображение.
Накратко, „Лош ден за риболов” е жив, нежен и преди всичко изключително интригуващ филм.

Алваро Брехнер
Роден е в Монтевидео, Уругвай, на 19.04.1976 г. В началото на 90-те години започва силно да се интересува от кино. По това време в Уругвай е невъзможно да се изучава киноизкуство, затова той учи медийни изследвания в Католическия университет в страната. Докато е студент, снима първия си документалния филм „Бело и Реборати” (селектиран за Международния кинофестивал в Уругвай) и пише проза. За нея получава Годишната литературна награда на Министерството на културата през 1998 г. От 2000 г. живее в Мадрид, където започва да снима документални филми за различни ТВ канали. Създава и собствена продуцентска компания за производство на документални и игрални филми.

Днес, 21.00 часа, Дом на киното

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари