Киното утре - големите надежди

Още няколко филма от София Филм Фест
13 мар 2010 09:14, Петя Славова
0
Киното утре - големите надежди
Кадър от "Войната е опиум". Снимка: София Филм Фест

Война за опиум , Южна Корея - Афганистан - Япония - Франция, 2008, 90’ , Реж. Сидик Бармак

В отдалечен планински район на Афганистан след падането на режима на талибаните двама американски войници – бели­ят офицер Дон Джонсън и аф­ро-американецът Джо Харис, не знаят къде се намират, след като катастрофират с хеликоптер.

Джо търси възможност да избяга от офицера си, а в същото време ра­неният Дон принуждава с писто­лет подчинения си да го разнася напред-назад. Между двамата има разногласия, но те се нужда­ят един от друг, за да оцелеят във вражеската територия. Докато прекосяват поле с макове, двама­та поглъщат семена от цветята и облекчават болките, умората и ужаса си от войната. По средата на полето обаче те забелязват танк с бяло знаме, символ на талибани­те.

Двамата се впускат в атака, без да имат нужните амуниции, но откриват, че в танка живее афга­нистанско семейство. „Война за опиум” комбинира реализъм на границата с абсурда с актьорски състав от непрофесионалисти. Диалогът повдига въпроса за присъствието на американците в Афганистан и необходимостта на много афганистански семей­ства да произвеждат опиум, за да се прехранват. За качествата на филма допринасят много забеле­жителните композиции на опера­тора Георгий Дзулаев и музиката на Далер Назаров, вдъхновена от традиционни афганистански ме­лодии.
Днес, 18.00 ч.
Кино Одеон, гост Сидик Бармак

По границата, Иран - Великобритания - Италия, 2009, 95’ , Реж. Бабак Джалали

28-годишният туркменистанец Алам живее с баща си и работи във ферма за пилета. Той изучава сам английски език, защото иска да се ожени за Ана и да я отведе в Баку. 28-годишният персиец Ха­сан живее с чичо си. Единствени­ят му другар е едно магаре, а един­ствената му покъщнина – касето­фон. Чичото на Хасан Казим има магазин за дрехи, които обаче не се продават, защото не стават на никого. От Техеран пристига фо­тограф, за да снима 55-годишен туркменистански певец за своята бъдеща книга. Преди много го­дини съпругата на певеца е била отвлечена от овчар със зелен мер­цедес…

Четири преплитащи се исто­рии оформят скелета на „По гра­ницата”. Действието се развива в Голестан на северната граница на Иран с Туркменистан – район, на който иранското кино не е обръ­щало внимание досега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с мул­тиетническото си население от персийци, туркмени и казаци. Филмът показва всекидневния живот на няколко персонажи, населяващи района. Сценарият е написан по личните впечатления на режисьора от това място. Това е история за копнежите, очакване­то, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то. В “По границата” участват натуршчици от Голестан, където е и заснета историята.
Днес, 20.00 ч.
Кино Одеон, гост Бабак Джалали

Часът на тъгата , САЩ, 2007, 93’ , Реж. Ерик Назарян

Филмът е посветен на смъртта и загубата. Назарян раз­казва четири истории от живота в работнически квартал в Лос Анджелис. Мексиканска тийней­джърка се занимава с графити по поречието на реката, арменец, който поправя фотоапарати, се опитва да общува със съпругата си след смъртта на дъщеричка­та им, блус китарист се грижи за майка си, а ветеран от Втората световна война прекарва дните си край гроба на съпругата си.

Назарян демонстрира необи­чаен афинитет към киноезика. По думите му неговият забеле­жително тих филм се опитва „да развие темата за общуването, въпреки че в по-голямата част липсва диалог. Сведох разгово­рите до минимум, за да наблегна на мълчаливата връзка между героите, които отказват иначе да общуват. „Часът на тъгата” е емоционално ангажиращ, ма­кар че губи малко от силата си и от възможността да достигне по-изявена драматична дълбо­чина заради разделянето си на четири подсюжета.

Въпреки това Назарян определено е режисьор, който трябва да следим оттук на­татък. Самият той споделя, че е под влиянието на Сам Пекинпа, Бертолучи, Висконти и Касаве­тис. Подобно на последния той демонстрира забележително умение да композира удивителни кадри и да вдъхновява актьорите си за запомнящи се изпълнения с минимален бюджет.
Днес, 21.15 ч.
Euro Cinema


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари