Кадър от "Бялата лента". Снимка: София Филм Фест
|
14-ият международен филмов фестивал София Филм Фест вече обяви един от най-големите си подаръци на киноманите – рубриката „Голямата петорка”, включваща най-важните награди на петте водещи кинофестивала в света – Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто.
Пренесена на големия екран от Брус Бересфорд, режисьор на прочути филми като „Да возиш мис Дейзи” и „Black Robe”, вдъхновяващата история на Ли Куншин в „Последният танцьор на Мао” разказва за личната и духовната свобода.
Филмът е подгласник (runner up) за наградата на публиката на фестивала в Торонто и получава наградата на публиката за чуждоезичен филм в Сао Пауло 2009. Ли е роден през 1961 г. и израства в бедност заедно с шестте си братя и сестри в провинция Шандонг.
Когато в малкото селско училище идват представители на Балетната академия на мадам Мао от Пекин в търсене на самороден талант, който да шлифоват и поставят в първите редици на Културната революция, те се спират на 11- годишния Ли и го подлагат на необичаен нов живот, изпълнен със строги тренировки в залата и с идеологическите доктрини извън нея. „Последният танцьор на Мао” ще предложи на публиката на 14-ия София Филм Фест едни от най-въздействащите танци в киното. Филмът напомня за жертвите на идеологическото противопоставяне и за недалечното минало, в което артистичната свобода е била въпрос на човешки права.
Днес от 18.00 ч.
зала 1, НДК
Бялата лента, Германия-Австрия-Франция- Италия, 2009, 144’ , Реж. Михаел Ханеке
Логично фронтменът на програмата е филмът, стигнал единствен до покрива на света – „Златната палма” на кинофестивала в Кан, „Бялата лента” (Das weisse Band) на австрийския режисьор Михаел Ханеке. В колекцията си филмът има още 3 Европейски филмови награди (най-добър филм, режисьор и сценарий), „Златен глобус” за чуждоезичен филм и е основен претендент за „Оскар” в същата категория.
Решена в черно-бяло, творбата на Ханеке проследява кризата в германското общество в навечерието на Първата световна война и се превръща в оригинален опит за изследване на корените на нацисткия терор. Сюжетът отвежда зрителите в малко протестантско селце в Северна Германия, където се случва поредица от зловещи престъпления. Хората са шокирани и започват да търсят виновници и причини.
Прокрадва се намек, че в ужасяващите деяния са замесени деца, жертви на родителски заплахи и жестоко отношение към тях. Доста лицемерно, както подсказва и заглавието на филма, някои деца са принудени да носят бяла лента, която да има напомня за невинността и чистотата – качества, които техните родители непрекъснато мачкат.
„Бялата лента” е поредният киноопит в изследването на насилието и жестокостта в сърцето на едно общество, без да допуска моменти на катарзис у зрителите или воайорско наблюдение. Филмът просто разкрива непредсказуемата и неконтролируема природа на злото. В същото време творбата на австрийския режисьор е изпълнена с много повече хуманност от предишните му филми. 144-минутната драма е заснета и монтирана с точността на педантизма, присъщи за автора, и разкрива умението на Ханеке да провокира публиката и с умело написан диалог.
Този филм печели първа „Златна палма” за Михаел Ханеке (режисирал „Каше” и „Пианистката”), но той самият отбелязва, че „Бялата лента” не трябва да се разглежда като разказ само за нацизма, а за всяка форма на фанатизъм.
Днес от 20.30
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase