За девети път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс на София филм фест. Журито в състав Фридрик Тор Фридриксон, Габриеле Бруненмайер, Огньен Свиличич, Алваро Брехнер и Камен Калев ще определи победителя.

Тази година 173 филма от 54 държави са кандидатствали за участие в Международния конкурс за първи или втори филм. Сред тях са ленти от Австралия, Кения, Тайланд, Нигерия, Нова Зеландия, Филипините...

Финалната дузина включва разнообразна палитра от филми от 4 континента – копродукция на Португалия, Русия, Испания и Бразилия, филми от Израел, Иран, Ирландия, Великобритания, Турция, Унгария, Швеция, САЩ, още една копродукция – между Германия и Аржентина и за първи път в историята на София Филм Фест – два български филма!

Звездата на международната копродукция (Португалия, Русия, Испания и Бразилия) „Америка” (2010) е Чулпан Хаматова („Лунен татко”, „Сбогом Ленин”, „Хартиеният войник”). Родена в Казан, актрисата е не само знаменитост в Русия, но и любимка на европейските режисьори.

Филмът пък е дебют за младия режисьор Жоау Нуно Пинто. Той пише сценария като драматична любовна история, която се случва в среда на бедност и престъпност, там където емигрантите от Източна Европа и аутсайдерите на португалското общество търсят мястото си.

Чулпан Хаматова е в ролята на привлекателната рускиня Лиза, омъжена за дребния мошеник Виктор. След една разрушителна буря в района на предградието, където живеят, малкият им свят се преобръща и променя завинаги.

„Денят, в който не съм се родила” (2010), копродукция между Германия е Аржентина, е игралният дебют на режисьора Флориан Мику Косен, създаден пет години след успеха на късометражния му филм „Нощта на вълците”. Той е и автор на сценария, разказващ за редица случайни събития по време на престоя на Мария в Буенос Айрес, които разкриват неподозирани факти за собствения й живот и истинските й родители....

„Децата на зеления дракон” (2010) на унгарския режисьор Бенце Миклаузич е вторият му игрален филм след успешния дебют от 2002 г. „Сомнамбули”. Главният персонаж в лентата е самотен агент на недвижими имоти, принуден да продаде един склад в предградията. На пръв поглед една нормална случка може да преобърне представите ни за съвременното общество, в което всичко на повърхността изглежда спокойно и нормално.

Иранският филм „Кучешка пот” (2010) е дебют за режисьора, сценариста и продуцента Хюсейн Кешаварз. Той е участвал и в монтажа му, с особено внимание към всеки детайл от провокативната творба. В нея публиката ще стане свидетел на проблемите на младите в живота в съвременен Иран – невъзможността да изразяваш желанията и копнежите си. Изправени пред лицето на един жесток и консервативен режим, шестима млади иранци мъчително потискат личностни желания и стремежи.

Израелският режисьор Нир Бергман ще представи втория си игрален филм „Лична граматика” (2010) в София. Още с дебютния „Пречупени криле” (2002) Бергман печели Наградата на публиката, на екуменическото жури и Наградата C.I.C.A.E. на Берлинале през 2003, и още Гран при на фестивала в Токио и награда от фестивала в Палм Спрингс. В основата на втория му проект стои романът на Давид Гросман, писател с особен поглед върху историята на Израел. Подобно на сюжета в романа, камерата се връща към 60-те години в новосъздадената страна Израел и личната съдба на едно момче, което отказва да порасне. Всъщност метафората с историята на персонажа носи директни препратки към социалните промени и някои непопулярни истини.

Английският сценарист Пол Фрейзър (Twenty Four Seven, награден за сценарий в Солун; късометражният „Мръсникът“, номиниран за Златна мечка в Берлин) дебютира в игралното кино с ирландската продукция „Моите братя” (2010). Филмът носи белезите на голямото кино, в което брилянтно разказаната история и актьорският състав са от особено значение. Ирландска провинция, годината е 1987, а трима братя навръх празника „Вси светии” решават да тръгнат на епично пътешествие. Целта им е да открият нов часовник на умиращия им баща. На фона на типичния ирландски пейзаж момчетата преминават през изпитания най-вече в братските си отношения и откриват, че най-съществен е пътят им към дома.

Американският филм „Полският бар” (2010) на режисьора Бен Бърковиц, по негов сценарий (в съавторство с Бен Редгрейв) разказва историята на млад евреин, израснал в буржоазно семейство на бижутери. Рубен иска да докаже себе си като хип хоп ди джей и работи за полски гангстери в местен стриптийз клуб. В света на секса, кокаина и насилието, той се натъква на нещастната Ибони. По-късно се появява негов силно религиозен братовчед - Мойсей, който кара Рубен да си зададе въпроси за своите собствени действия и убеждения. Семейството, алчността и вярата се изправят срещу младия евреин, докато той се бори с гангстерския Чикаго. Чрез бездиханно реалистичния си стил филмът разкрива запотените барове, пълни със секс, наркотици и гняв.

Киното със скандинавски адрес винаги е асоциирано с новаторски екранен език, кинематографични, актьорски и сценарни експерименти. Подобна е и шведската продукция „Симфония на шума” (2010) на режисьорите Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон. Филмът е игрален дебют за дългогодишния тандем, притежаващ впечатляваща биография и пълен списък с награди за късометражните си филми. За дебюта си „Музика за един апартамент и шест барабанисти” те печелят номинация за „Златна палма” за късометражен филм в Кан 2001. „Симфония на шума” е своеобразно продължение на големия интерес на създателите си към възможностите на музиката. От друга страна филмът безкомпромисно критикува реалността, в която живеем. Абсурдната история около полицейския комисар Амадеус Варнебринг, член на известна музикална фамилия и музикален инвалид, е колкото комична, толкова и поучителна. А музикалният съпровод е толкова съществена част от филма, че може да бъде определен като самостоятелен персонаж.

В дебюта си „Скелети” (2010) Ник Уитфийлд е сценарист и режисьор, въпреки че публиката на Острова го познава добре като актьор в комедийни филми и телевизионни сериали. До голяма степен в „Скелети” той представя и личното си отношение към сериозните теми – с много английско чувство за хумор и задължителната ирония към него. Сюжетът на филма разказва за двама специалисти по екзорсизъм – Саймън и Бенет. Те буквално работят по отстраняване на скелети от гардероби и скринове на не едно английско семейство, спазвайки правилата на тайнствена „процедура” с древни български корени. Типичните за всяка английска комедия неочаквани обрати превръщат филма в истински шедьовър.

Изречението „Ако си достатъчно смел” е избрано като мото от дебютиращия в игралното кино турски режисьор Селим Гюнеш, който е и сценарист на „Снежнобяло” (2010). За основа на филма е използван текстът „Айрян” на майстора на късия разказ Сабахатин Али – световно признат турски писател. Зрителите ще открият непосредственото изпълнение на младия турски актьор Хакан Коркмаз, изпълняващ ролята на малкото момче Хасан, продавач на айрян. Филмът успява да улови не само духа на епохата - 70-те години на 20 век, но и атмосферата и историите на обикновените хора в дълбоката турска провинция.

За първи път в историята на София Филм Фест два български филма ще се борят за приза в Международния конкурс на фестивала.

Световната премиера на „Подслон” (2010) на Драгомир Шолев беше в секцията „Нови режисьори” на фестивала в Сан Себастиан, а на Фестивала на българското игрално кино във Варна е отличен с награди за дебют и за операторска работа. Историята разказва за 12-годишния Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, който се изживява като пънкар. Баща му не може да разбере защо. След като е бил добър с него, синът му е готов на всичко, за да избяга с „първите срещнати на улицата наркомани”. Филмът е камерен и в него участват три деца и двама възрастни - Янина Кашева и Цветан Даскалов. Това ще бъде голямото завръщане на Янина Кашева в българското кино, след като в края на 70-те нашумя с „Всичко е любов” на Борислав Шаралиев и „Голямото нощно къпане” на Бинка Желязкова. Съсценаристи на „Подслон” са Разван Радулеску, Мелиса де Рааф и Драгомир Шолев. Оператор е Крум Родригес. Интервю с Драго Шолев!

Игралният дебют на Виктор Чучков-син „Тилт” (2010) е заснет в София и в германското градче Хайлигенщат, където главните герои Сташ, Ангел и Гого емигрират. Името на филма идва от термин в играта флипер. Още за "Тилт"! Интервю с Явор Бахаров!

Всичко за София филм фест!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase