Преди 145 г. обявяват София за столица на България, тогава в нея са живеели 11 694 души

В града е имало само две училища
148
Преди 145 г. обявяват София за столица на България, тогава в нея са живеели 11 694 души
Снимка: БГНЕС

На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник.

По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.

В „Географското единство на българските земи” проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...”

През 2024 г. отбелязваме 145 години от обявяването на София за столица на България. Столичната община е подготвила разнообразна програма със събития, посветени на историческата годишнина.

От 1 до 14 април в Галерия на открито в парка пред НДК (до кино „Кабана“) е представена изложбата с илюстрациите към книгата „Моята София и други образи“ (издателство „Точица“), издадена с подкрепата на Столична програма „Култура“. Автор и илюстратор е Вяра Баяджиева, която вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. „Моята София и други образи“ е светъл поглед към човешкото очарование на София.

На 3 април в 11.30 ч. в градина „Кристал“ ще бъде открита изложба, посветена на един от символите на града, залегнал и в герба – планината Витоша. До 16 април в Галерията на открито щ можем да видим архивни фотографии, карти и документи, свързани с първите стъпки, предприети за обособяването на защитената територия, отношението им към частните земи и имоти, промените по отношение на допустимото строителство и други любопитни факти, свързани с управлението и опазването на планината. Представни са исторически момемнти от изграждането на хижи и инфраструктура. Втората част на изложбата е посветена на биоразнообразието и богатството от красиви растения, потайните обитатели на планината, които биха могли да бъдат наблюдавани в непосредствена близост до големия град, а и в самия него. Представени са музеите и алеите, които предоставят възможност за множество образователни, спортни и социални дейности сред природата и в непосредствена близост до столицата. Изложбата се организирана съвместно с Регионален исторически музей-София и Дирекция на Природен парк „Витоша“.

Софийският духов оркестър ще изнесе концерт в градина „Кристал“ от 12.00 часа.

На 3 април с вход свободен столичани и гостите на града ще могат да разгледат експозициите в Софийската градска художествена галерия и филиалите й – галерия музей "Дечко Узунов" и галерия "Васка Емануилова". Регионален исторически музей - София също ще отвори безплатно врати за постоянната експозиция и временните изложби в сградата на площад "Бански" №1, археологическите останки под бул. "Княгиня Мария Луиза" в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", археологическото ниво на храм "Света София" и Триъгълната кула на Сердика, съобщиха от Столична община.

Седемнайсет от станциите на Софийското метро ще бъдат огласени на 3 април от музиката на млади софийски музиканти. Възпитаници на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и формации към Народно читалище „Тротоара 2020“ ще свирят от 17.30 ч. до 18.30 ч. на метростанциите „Сердика“, „Васил Левски“, „Софийски университет“, „Национален дворец на културата“, „Г. М. Димитров“, „Западен парк“, „Летище София“, „Театрална“, „Витоша“, „Бизнес парк“, „Красно село“, „Вардар“, „Централна гара“, „Европейски съюз“, „Патриарх Евтимий“. Джаз формация „София“ към общински културен институт „Надежда“ ще свири на метростанция “Хан Кубрат“. Инициативата се реализира с партньорството на "МУЗИКАУТОР".

На 3 април започва тридневен филмов фестивал „Столична програма „Култура“ представя…“, който ще покаже в кино „Влайкова“ документални филми, финансирани от Столичната община н направление „Кино“ на Столична програма „Култура“. Зрителите ще могат да се срещнат и с някои от екипите, създали филмите. Филмовата поредица ще продължи на 6 и 7 април.

Програмата започва в 20.00 ч. на 3 април с филма „Къщите говорят“ (50 мин.), режисьор Владимир Люцканов, сценарист Антоанета Бачурова, оператор Кирил Проданов.

“Къщите говорят” е биографията на един град, разказана пред съвременните му обитатели и припомняне, че всеки от нас поотделно е отговорен за качеството на общия ни живот. Художествено-документалната поредица фокусира погледа към софийски архитектурни шедьоври и човешките съдби под пластовете история. Визия и история припомнят за размаха на будни личности от следосвобожденска България, оформили антропологията на един модерен град, който бързо става част от общоевропейския проект.

На 6 април прожекциите започват в 16.00 ч. с филма „аз съм Денис“ (25 мин.), режисьор и сценарист Орлин Милчев, оператор Филип Търпов. Документалният дебютен филм изследва близостта и приятелството на фона на войната в Украйна и бежанската криза. Денис Иващенко е 18-годишен бесарабски българин и беженец от войната в Украйна. Той пристига сам в София през юни 2022 г. Търси работа през фейсбук групи и сайтове, и на една от обявите му откликва Алекс Георгиев, собственик на склад с екип от 30 души. Алекс е израснал в краен квартал и познава трудностите. Той вижда потенциал и парче от себе си в Денис. Взима го на работа, воден от интуицията си.

Автор и продуцент на „105 минути София“ е Камен Воденичаров, сценарист е Таня Димова, режисьор – Димитър Ланджев, оператор – Петър Димов. Проектът, посветен на София, ангажира аудиторията по привлекателен и динамичен начин, като преплита елементи от анимационното, документално и игрално кино. Прожекцията започва в 16.30 ч., филмът е с продължителност 96 мин.

В 18.30 ч. "В името на бог Ръгби" ще представи историята на спорта ръгби от света към България – с първите нежелани стъпки на "капиталистическата игра", през изтритите постижения, незабележимото разпространение и признаците за нов живот в ХХІ век. С комбинация от архивни записи, зрелищни кадри от игрището и свидетелства на състезатели от 1956 г. до днес, разказът надскача спортния контекст и дава широка картина на живота у нас през различните периоди на ХХ век - с ръгби и без ръгби. В разказа участват историците Веселин Методиев и Димитър Стоянович, музикантите Орлин Павлов, Владимир Ампов-Графа, Благовест и Светослав Аргирови и др.

Сценарист и режисьор е Васил Върбанов, оператори – Крум Родригес и Орлин Руевски.

Столична библиотека - една от най старите общински културни институция в града ще отбележи 145 години от обявяването на София за столица на България с поредица интересни инициативи:

Фотодокументална изложба „Кметовете на София“

„През течение на своя полувековен живот българската столица е била управлявана от много кметове и общински съвети. Те всички са полагали грижи и старание за развитието и благоустройството на нашия престолен град. Благодарение на техните усилия, София можа от една малка паланка да добие днешния си доста привлекателен вид на модерен град.“ Александър Тацов, 1932г.

Експозицията представя столичните кметове от учредяването на Софийския градски съвет до днес. Отбелязани са най-важните моменти от тяхната дейност и най- значимите им постижения. Ще бъдат изложени ценни книги и сборници с документи от фонда на Библиотеката, които допълват сведенията за усилията на общинската управа през годините за благоустрояването на града и превръщането на София в модерен европейски мегаполис. Интерес ще предизвикат биографиите на Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов и други софийски кметове, оригинални ценни издания, които представят емблематични сгради, паметници, институции и тяхната интересна история. Сред показаните редки книги са знаковият „Кратък исторически преглед за Столичната община“ на началника на административния отдел на общината Александър Тацов (1932), „Нашата столица, нейното благоустройство и украсяване“ на Асен Кермекчиев (1907), „Стара София“ (1941) на инж. Радослав Михайлов, бивш зам. кмет от кметския екип на инж. Иван Иванов, „Александровска болница“, юбилейни книги на Първа мъжка гимназия (1904) и Първа девическа гимназия в София (1904).

Кръгла маса „Моята София“ – (4 април, 14 ч., галерия „София“)

Дискусията събира за пръв път изявени автори на научно-популярни книги, посветени на историята, миналото и развитието на столицата ни.

Участници в дискусионния панел ще бъдат : проф. Кирил Топалов и проф. д-р Тони Николов (носители на учредената в рамките на Годишните награди на Столична библиотека награда за най- интересна книга за София), както и д-р Петър Величков, д-р Александър Геров, Мариана Екимова-Мелнишка, Павлина Делчева-Вежинова, Магдалена Гигова, Георги-Момчил Попов, Здравко Петров. Модератор на диску-сията е Виктор Топалов. Кръглата маса е съпроводена с експозиция от авторски книги на участниците в дискусията, посветени на София,.

На кръглата маса ще бъдат представени всички издания на Столична библиотека, свързани със столицата, тематичната поредица за близкото минало на града: „Моята София“, „Голямата София“, „Красивата София“, която може да се намери в цифров формат на сайта на библиотеката, ще бъде презентирано и най – новото й издание „Любопитната София“.

Ще бъде учреден и първият неформален клуб на писатели, изследователи и журналисти, пишещи за София. Бъдещите активности на клуба ще засилят интереса на читателските публики към уникалното книжовно наследство, съхранявано във фонда на Библиотеката и към оригиналните й дигитални платформи. Клубът се организира с подкрепата и съдействието на Столична библиотека, а членовете на клуба ще се включат в различни инициативи на Библиотеката, насочени към приобщаване на младежката и ученическа аудитория към богатото културно наследство на София.

Екскурзионен маршрут сред колекциите на литературния музей на Столична библиотека „Бележити българи“ на тема - „София в творчеството на Симеон Радев, д-р Константин Стоилов, Кирил Христов“ (3 април, начало 14 часа).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


148
Още по темата: София
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
108
0
 
6
 
! Отговори
хм преди 1 месец
Не сте в ред с мозъците! Това ще кажа на сайта ви. Щом цензурирате израза "скорсстта на ох-люв". Явно имате нужда от психиатри и лечение в някоя софийска луднница. Побързайте, докато не е станало късно! Какво обидно има в думата Ох-люв? Или имате някакво мръссно подсъзнание?
107
2
 
5
 
! Отговори
на практика преди 1 месец
Можеше и остров Света Анастасия да направим столица. Видин също не е лоша опция.
106
5
 
8
 
! Отговори
на практика преди 1 месец
Преди 145 години са обявили СЕЛО София за столица на България. Поради, което впоследствие е бавното със скоростта на ***, развитие на България. Защото едно е столицата да бъде някъде в средата, в центъра на България. Да има бърз и лесен достъп до нея от всички краища на България. А и тя да контролира по-добре какво става във всички области. И съвсем друго е да я натикаш чак до западната граница. Ами аз предлагам тогава Мелник или Благоевград да станат столица. Или Сандански. Що пък не?
105
4
 
8
 
! Отговори
Така е преди 1 месец
След нови 145 години в София ще живеят 11 милиона авганистанци
104
4
 
8
 
! Отговори
ДЕНКОФ ПОДАРИ преди 1 месец
НА КРАДЛИВИТЕ СОФИЯНЦИ 1,6 МИЛИАРДА ЛЕВА уж ДА СИ ПЛАТЯТ ПАРНОТО
103
4
 
9
 
! Отговори
Анормален преди 1 месец
Расте но не старее- в смисъл не помъдрява.
102
4
 
8
 
! Отговори
Груйо Михалов преди 1 месец
Военна и стратегическа гршка сърбите за малко да я завладеят 1885г когато нахлуват в България след като обявявяме Съединението..
101
3
 
8
 
! Отговори
Обобщение-продълж. преди 1 месец
Дори онези, които към края на 19-и век са дошли в София от най-големите ни тогавашни градове, не са били с манталитет на столичани, макар да са имали пари, образование и чорбаджийски манталитет. Всяко нещо се изгражда постепенно, не изведнъж.
100
1
 
8
 
! Отговори
Обобщение преди 1 месец
Науката социология е доказала, че когато някой се откъсне от една социална група и се причисли към друга, трябва да минат три поколения, докато потомците му станат типични членове на тази соц.група и в манталитета им не личи, че са новоприспособяващи се. Така че, не се хабете напразно. Типични столичани са само потомците на онези семейства, които са живеели в София или са пристигнали в София през първите две десетилетия след Освобождението. Дори онези, които са дошли в София от някой от ....
99
7
 
7
 
! Отговори
нищо ново преди 1 месец
София и сега си е село!!
98
3
 
5
 
! Отговори
Продължение 2 - преди 1 месец
.... и насила стават пролетариат. Но социална класа не се гради в рамките на едно поколение, а най-малко на три поколения. Затова през целия социалистически период над 90% от работническата ни класа си е със селски манталитет и мислене. След 1944 г. започва и планирано изтегляне към София на индивиди, които трябва да съставят новата интелигенция и управляващ апарат. Знае се какви екземпляри са били подбирани. След 1990 г. пък безработицата подгони хората към София.
97
3
 
6
 
! Отговори
Продъжение 1 - преди 1 месец
Така се формира върхушката на Третото Българско царство и този процес продължава чак до Деветосептемврийската катастрофа. Тогава започва силово изтласкване на по-видните семейства или обратно в провинцията, или в периферията на столичното общество плюс физическото ликвидиране на част от елита. След това започва един естествен процес, който уви не подобрява облика на столицата - тук се съсредоточава промишленост, хората от селата бягат след създаването на ТКЗС и ......
96
4
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
София е избрана за столица не заради училищата, а заради механите. 2 училища, 62 кръчми. Очевидно и тогава не са били с всичкия си.
95
1
 
3
 
! Отговори
Умнициииии! преди 1 месец
Вземете почетете малко. Още преди повече от един век тогавашните историци вече са осмислили и описали демографски процес, започнал през Възраждането - синовете на най-солидните чорбаджийски семейства се изтеглят към близките градове, започват там търговия или търсят друго, престижно поприще.Техните синове учат в Европа и се насочват към най-големите тогава градове. След Освобождението, повечето от тези семейства се местят в столицата.Така се формира върхушката на Княжество, а после Царство Бълга
94
6
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
От цяла Бг избраха най-грозно село за столица на Бг! И каквото си беше тогава, такова си и остана - грозно съвремено "село" от типа на Ивицата Газа, със сборище от селяни с манталитета на "палестинци".
93
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До ПЕТКОВ 82 - Занапред, когато четеш нещо, първо помисли кой го е писал и по чия поръчка. Ако поне веднъж беше стъпвал на международна научна конференция по тема от сферата на историята или културологията, щеше да си чувал доклади на чуждестранни учени, в които се казва, че именно тук е люлката на съвременната култура от европейски цивилизационен тип. Ако пък се интересуваше от антропология, щеше да знаеш за нашия ген неща, които няма да повярваш, ако някой ти ги каже наготово. Чети повече!
92
7
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Ммм.. Една столица, да ти умре коня...
91
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Латински принц - Ти принц от Столипиново ли си или от Шекер маала?
90
0
 
4
 
! Отговори
До №48 и №50 преди 1 месец
Метеоролог-очевидец на голямото земетресение в София през 1858 г. пише, че тогава в София е имало 24 джамии, но след земетресението оцелели само 5 минарета. От турски архивни документи пък излиза, че по време на Освободителната война (1877/1878 г.) в София имало 44 джамии. Не знам кое е вярно, но е интересен друг факт. От всички софийски джамии само две са били с изградени от камък минарета. На всички останали тукашни джамии минаретата са били направени от преплетени пръти, измазани с глина.
89
1
 
6
 
! Отговори
Пак до № 51 преди 1 месец
Крепостните стени на Сердика, а по-късно и на Средец са били внушителни. Пиша това, защото неотдавна попаднах на публикация на български език, чийто автор е с мюсюлманско име. Той твърди, че Средец е бил неукрепен град. Не знам откъде е взел това твърдение или сам си го е измислил, но аз се чудя какво са направили пришълците с камъка от тези крепостни стени и от каменните сгради? Защото през 1878 г. София се състои предимно от паянтови сгради. Някои просто имат талант да унищожават.