60 години гняв

Велко Кънев в едно интервю за 60-годишния си юбилей и спектакъла “12 разгневени монолога”
2 окт 2008 15:30,
5
60 години гняв
Снимка: Народен театър

Кой? Велко Кънев.

Какво? Спектакълът “12 разгневени монолога”.

Защо? По случай 60-годишнината на актьора.

Как? 12 монолога, които актьорът е изиграл на сцената на театъра. Става дума за пиесите "Двубой" и "Службогонци" на Иван Вазов, "Суматоха", "Януари" и "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Сън" на Иван Радоев, "Хамлет" на Шекспир, "Дон Жуан" на Молиер, "Великденско вино" на Константин Илиев и "Даскал" на Жан-Пиер Допан.

Къде? Народен театър "Иван Вазов".

Кога? На 2 октомври, след което – в редовната програма на театъра.

Защо решихте да отбележите юбилея си с точно такъв – сборен спектакъл?

Това са текстове, които съм изговорил през годините. Това са работи, на които аз много държа. Това са автори, които си заслужава по всяко време, когато те бутат, да ги знаеш.

И те стоят в мен заедно с желанието ми да ги споделям.

Виж един от монолозите:


От какъв период на биографията ви са те?

Има текстове от студентската скамейка, както и от миналата година - последните постановки, които съм изиграл.

Единственото общо наистина е, че всички те някак си са се загнездили в мен. На пръв поглед е необичайно да ги събирам в един общ текст, една обща палитра. Но това е моят опит да портретувам себе си.

Трудна ли беше възстановката на текстовете?

Не. За два дни бях готов с всички текстове. Те може би са били толкова навътре в мен, че никога не са излизали.

Има ли някой, който повече от другите е неразделна част от вътрешния ви монолог?

Всички. Във всеки от тях има частица от мен, от мои теми, идеи, надежди и въпроси. Аз, изглежда, съм оставил в съзнанието си тези, които занимават и мен, и живота ми, и на които не съм дал отговор.

Например това се отнася до Поп Кръстьо на Константин Илиев, както и Даскал, или Опит за летене, където въпросите на Радичков са и мои въпроси.

Няма нужда да изброявам всичко – аз си ги чувствам не като образи, а като част от мен.

След всички години на сцена гневът ли остава?

Монолозите са гневни, защото, когато искаш да опиташ да промениш света, емоцията трябва да е крайна, неукротима. Както казват американците, за да се промени нещо, трябва да се ядосаш.

Спектакълът е опит за промяна. Самото изкуство, макар че не може да променя света, е опит за това. Ти си го кажи и направи, пък светът дали ще слуша, си е негова работа. Ние напук на света трябва да правим изкуството.

Кой монолог не изиграхте и не влезе в спектакъла?

В началото мислех да се пошегувам и да направя откъс от Ромео.

Това не съм го играл досега – много естествено, защото по наше време, когато бяхме млади, естествено, Стефан Данаилов щеше да е Ромео – аз щях да съм някой от бащите – Монтеки или Капулети.

Отказах се от тази шега, реших да си кажа моето. Защото човек не може всичко да изиграе – не съм и искал – някои неща не съм искал да ги играя.

Но в интерес на истината ми се играят по-трудни работи вече. Сега - още по-трудни от преди.

Какво например?

Необичайни, нестандартни за мен, необикновени, но натоварени с много псохологизъм, с много заряд, с много разноцветност на персонажа.

Иска ми се образът да не е даден и еднопосочен, а с богата палитра. За да мога да пътувам от крайната трагедия до крайната комедия в него.

Това искам да ми се случи. Скоро, по възможност... 

Какво още предстои този сезон в Народния театър, вижте тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


5
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
2
 
! Отговори
anonimen преди 15 години
nqma da ima 2 ri Velko Kanev...neveroqten artist...da e jiv i zdrav...i dalgo o6te da ni radva s tvor4estvoto si....
3
0
 
2
 
! Отговори
djerma преди 15 години
Фантастично !!!И здраве и дълголетие за това рядко дарование.Благодарим ти--
2
0
 
2
 
! Отговори
преди 15 години
Обожавам го. Да е жив и здрав Велко Кънев, да радва дълго публиката!
1
0
 
1
 
! Отговори
MI преди 15 години
ДОКОГА ЩЕ ТВОРЯТ РЕАЛИСТИТЕ,ДОКОГА ЩЕ СПОРТУВАТ СПОРТИСТИТЕ,Какъв вид спор бихте сготвили,Защо не бяхме желани на абитуриентския бал,