За "третия свят" забраната на пластмасата може да е катастрофа

Борбата с пластмасите също опира до проблема богати и бедни. Ако сведат употребата им до минимум, западните страни ще могат да намерят алтернатива, спазвайки санитарните норми. За "третия свят" обаче забраната на пластмасите може да стане катастрофа, пише Герман Садулаев, "Взгляд".

Американският комик (вече покоен) Джордж Карлин казваше: няма защо да ни тревожи лошата екология на планетата, никакъв проблем не е планетата, планетата интегрира всичко, включително пластмасите, а може и самият човек да съществува, за да произвежда пластмаси и да ги вкарва в планетната екосистема. Това естествено е сарказъм. Нелепо е обаче и да се паникьосваме заради скорошната уж екокатастрофа.

Колкото до заплахата от "глобално затопляне заради промишлената дейност на човека", това най-вероятно е фикция, начин за политически натиск върху геополитически конкуренти и за икономически шантаж на развиващите се страни.

Въпреки фактическата забрана да се отразява проблемът от други гледища, наложена в глобалните либерални медии, мнозина сериозни учени предпазливо коментират, че хората едва ли могат да променят климата - той се мени сам, циклично, по естествени причини.

Ледниковата епоха не е дошла, защото човекът е взел да се разселва из северното полукълбо и хищнически да консумира природните ресурси. Планетата не се е канела да изтребва Хомо сапиенс със студ, както се прави с хлебарките. Макар че идеята безспорно е примамлива. Но за някой комедиен спектакъл, не за сериозната наука.

Ние тук в Русия не усещаме никакво "глобално затопляне". Само глобално застудяване и нова ледникова епоха. Я разкажете за "глобалното затолпяне" на хората в Санкт Петербург, които имат топло слънчево лято два дни в годината (пак добре, ако се паднат през уикенда).

Следваща цел на екологичните "кръстоносни походи" са пластмасите - тяхното производство, потребление и утилизация. Пластмасите станаха враг номер едно или номер две за човечеството. И не може просто да отречем проблема.

Наистина произвеждаме огромни количества пластмаси, използваме ги - предимно за амбалаж, после ги изхвърляме. Пластмаси препълват бунищата, растящи като гъби след дъжд, пластмаси попадат в реките, в моретата, в океаните и причиняват гибелта на огромен брой живи същества. Пък и грозна работа става, честно казано.

Отидеш ли днес на почивка в кое да е кътче "с едва докоснати от цивилизацията диви природни пейзажи", вместо златистите плажове и небесносиня вода от рекламната брошура и снимчиците в Инстаграм може да видиш край бреговата ивица плаващи сметища - главно пластмасов боклук. В някой петзвезден хотел рано сутринта, преди още да станат летовниците, плажът се почиства от специално обучен персонал. В тризвезден обаче нищо чудно да си пробиваш път към чистата вода през плаващите край брега найлонови пликове и пластмасови бутилки.

Проблемът с пластмасите е факт, не е измислен (за разлика от "глобалното затопляне"). Какви решения обаче се предлагат? Да произвеждаме по-малко, да консумираме по-малко, да използваме други видове опаковки и т. н.

Но хайде да помислим непредубедено какво са станали пластмасите за човечеството през 20 век и какво си остават през 21 век. С учудване ще открием, че изобретяването и широкото внедряване на пластмасите са били гигантска крачка напред, дори са спасили цивилизацията.

Изнамирането на пластмасите може да се сравни с изнамирането на керамиката, на съдовете от неизпечена, после и от изпечена глина. В зората на човешката история, 20 000 и повече години пр. н. е., хората започнали да правят керамични изделия, включително домашни съдове. Благодарение на тях можели по-добре да готвят на огън, да запазват яденето за по-късно, храната станала по-доброкачествена и по-достъпна, човечеството започнало да расте. Имало и други причини, но керамиката изиграла важна роля.

Пластмасите също изстреляха човека в нова епоха. Пластмасите, а не ядрените бомби, са основното изобретение на 20 век, променило нашия бит. Това важи най-вече за опаковките на различните храни и водата. Пластмасовият амбалаж е най-евтин, лек, практичен и здрав, непропусклив за болестотворни микроорганизми.

Индивидуалните пластмасови опаковки направиха възможен превоза на храни където и да било без риск да се разпространяват и болести заедно с тях. А нали не само през чумавото средновековие, но и доскоро епидемиите са били сред основните заплахи за човечеството. През 1918 г. пандемията от "испански грип" е убила към 50 до 100 милиона души, сиреч между 2 и 5 процента от населението на Земята. Сред причините се сочат липсата на хигиена и незащитените от заразяване храни.

Готови ли сме днес, откажем ли се от пластмасите, пак да бъдем връхлетени от масови заболявания, повсеместна дизентерия и другите "радости", съпъстващи т. нар. естествено, природно битие?

Борбата с пластмасите има ясно изразен класов, империалистически, постколониален аспект. Защото страните на развития капитализъм, страните от Запада ще съумеят да открият някаква алтернатива и да спазят санитарните норми, използвайки минимални количества пластмаси и т. н.

За "третия свят" обаче забраната върху пластмасите може да стане катастрофа. Именно в "третия свят" пластмасите спасяват хората от измиране поради епидемии; много популации могат да получават чиста вода само в пластмасов амбалаж и по никакъв друг начин.

Благодарение на пластмасите се сви смъртността в "развиващите се страни", намаляха болестите и мъките на хората. И на едната страна на везните виждаме днес страданията на децата от бедните "цветни народи", гинещи от болести и недохранване, а на другата - "страданията" на богатия бял турист, който се мръщи, нагазвайки във водата на плажа, пълна с пластмасови боклуци.

Решение на проблема с пластмасите не бива да се търси в сферата на забраните и ограничителните мерки, засягащи използването им. А в разработването и всеобхватното внедряване на разделното събиране на боклука, практиките за утилизация на пластмасите, за преработка и повторно използване на този материал. Защото пластмасите не са само вреден боклук, но и полезна, ценна суровина за промишлеността.

Потомците ни може би ще виждат в залежите от древни пластмаси полезни изкопаеми и ще се чудят защо сме били толкова глупави и непрактични, защо просто сме изхвърляли този твърде ценен материал, вместо да го използваме отново и отново.
 

/БТА/