"Току-що се върнахме от България. Почивахме там цялото семейство (децата са на 16 и 6 г.) от 16 август до 30 август 2010 г.". Така започва писмо на руски гражданин, представил се с инициали Denis G., до изданието Газета.ru.

"На аерогара Варна повече от 1 час (!) разтоварваха багажа ни. Самото летище е строено още по времето на СССР и е много старо. Общото усещане от България е ужасяващо. Бедност и боклуци навсякъде – по пътя от Варна до Златни пясъци, на плажа в Златни пясъци, във Варна, навсякъде! Имаш чувството, че в България боклукът никога не се събира.

Общото отношение на българите към руснаците е много добро и дружелюбно! Те помнят нашата помощ в Руско-турската освободителна война.

Бяхме настанени в 4-звезден хотел. Това е сграда на 300 метра от морето, на 8-10 минути максимум. До морето се върви надолу по стълби (47 стъпала, не ни напрягаше).

Там само закусвахме, от гледна точка на икономиите това се оказа правилното решение.

Сравняваме хотела, в който бяхме, с добрите хотели с 4 звезди в Турция и Египет.
 
Самата сграда на хотела е нова, но в хотела мениджмънтът не е добър.

В стаята, в която ни настаниха за първата нощ, имаше плесен на тавана, миришеше на мухъл (сменихме стаята, след като отнесохме проблема до мениджъра на хотела).

В повечето стаи (а ние огледахме 4 при смяната на първата) централният климатик работи лошо, при силна слънчева светлина там не може да се диша през лятото.

Ако прозорците на стаята гледат към басейна, е проблем да ги отвориш заради силната музика.

Музиката в бара на басейна работеше до 2,30 ч. през нощта, а след това започваше отново на сутринта от 7 ч.

Отнесохме този проблем до мениджъра на хотела и въпреки това всяка вечер трябваше да се обаждаме в 12 ч. на рецепцията и да припомняме да изключат музиката.

Под ваната на пода постоянно се процеждаше вода. Епизодично по наша молба поправяха това няколко пъти.

При напускането на хотела в сметката ни бяха включили 20 лева за напитки, които не сме консумирали (отнесохме проблема да мениджъра на хотела и накрая не трябваше да плащаме). Чистеха не кой знае колко добре.

Всички проблеми отнасяхме до мениджъра на хотела и те повече или по-малко се решаваха.

Закуските в хотела се ядат, но са безвкусни. Имах и стомашни проблеми, задължително трябва да си носиш ентерофурил и активен въглен.

Стигнахме до извода, че нашият хотел беше по-лош от добрите 4-звездни в Турция, Египет, по-лош от 3-звездните в Ница и по-лош от 2-3-звездните в САЩ.

За плажа: в България плажовете са отдадени на концесионери, които плътно са поставили чадъри, шезлонги. Цената за чадър е 7 лева, за шезлонг – 7 лева, за матрак – 3 лева.

Зоната, в която можеш да се настаниш безплатно, е далеч от водата и там има много хора.
 
В същото време в платената зона няма много хора. При нашия опит да сложим хавлиите си и да забием нашия чадър в платената зона при нас дойдоха двама служители на компанията концесионер на въпросната зона, които безцеремонно изхвърлиха чадъра ни. 

Предложихме им те самите да извикат полиция и да покажат съответните документи за право върху този плаж, но те не направиха това.
 
  Така ние разбрахме, че тази концесия е полукриминален бизнес.

Казахме на тези двама души, че позорят страната си, в отговор на което те ни казаха, че такива почиващи не им трябват. Курортът Златни пясъци представлява голяма пешеходна зона, на която има изключително много хора, много различни атракциони за децата, много търговци/фотографи/художници и редовно мирише на канализация. 

Там продават и варена царевица, пуканки, предлагат ти да се снимаш със змии и децата да пояздят пони – изобщо, пълен набор от удоволствия!

Плодовете в Златни пясъци са 1,5 пъти по-скъпи от тези в магазините в Москва. 

На връщане на летище Варна след преминаването на проверката всички туристи бяхме вкарани в малко помещение, където имаше много малко места да седнем с децата, като в същото време големи площи от залата за излитане мениджмънтът на аерогарата е отдал на арендатори – кафене и duty free. 

Зададохме на мениджъра на летището въпроса защо е направено това. Отговор: „Това не е мой проблем“.

Стремежът да се спечели някоя и друга стотинка за сметка на удобството на пътниците и равнодушието към всичко останало впечатляват!

На английски има дума carelessness и тя отлично описва отношението на хората в сферата на услугите в България.

Бяхме в България за първи път, тръгнахме в добро настроение, но повече никога няма да отидем там.
 
За съжаление равнодушието на служителите в хотела, на мениджъра на летището ни наведе на извода, че бедността при хората в България е в главите им.

Ценим дружелюбното отношение на българите, това са много обикновени и добри хора.

Но за разлика от турците, египтяните, които се трудят упорито, за да направят страните си по-добри и отработват парите, които туристите са донесли в тяхната страна за почивката си, в България има само желание да получиш пари, но няма желание да се работи интензивно, така че на гостите да се предостави нормално качество на почивка. За две седмици похарчихме 136 000 рубли (6800 лева). 

Не сме живели в лукс, хранехме се в кафенета средна ръка. 

 Това е може би по-малко, отколкото щяхме да похарчим в Турция, но почивката там абсолютно не ни хареса. Не препоръчваме", заключава Denis G.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase