ПП-ДБ искат лъжесвидетелстването пред нотариус да стане престъпление

Съзнателното потвърждаване на неистина или затаяване на истина пред нотариус да стане престъпление и да се наказва като лъжесвидетелстването пред съд – с до 5 години затвор. Това предлага Божидар Божанов от ПП-ДБ, който е внесъл проект за промени в чл. 290 от Наказателния кодекс.

За това той съобщи и с пост във фейсбук. 

"След като управляващите отхвърлиха нашите предложения за превенция на имотните измами, днес внесохме изменения в Наказателния кодекс, с които се криминализира лъжесвидетелстването пред нотариус. 

Това е пропуск в закона, защото лъжесвидетелстването пред съд или държавен орган е престъпление, но пред нотариус - не е. Това може да се поправи бързо с добавяне на една дума".

Божанов обяснява, че целта е да се преодолее важен пропуск. Съгласно действащия чл. 290 НК наказателна отговорност за лъжесвидетелстване носят тези, които дадат неистински показания пред съд или орган на власт. В съдебната практика обаче се приема, че нотариусът не попада в обхвата на тези органи. „Така свидетели, които съзнателно дават неверни показания в рамките на нотариално производство – при ясно установен формален ред, протоколиране и подписване на изявленията – не носят наказателна отговорност, дори когато в резултат на техните показания се съставят актове, с които се засяга чужда собственост или се създава правна несигурност“, заявява вносителят, цитиран от Лекс.

И дава пример с обстоятелствените проверки и случаите, които въз основа на неверни показания се стига до отнемане на чужда собственост. „Основен източник на информация относно наличие на придобивна давност са именно свидетелите – чрез тях се установяват фактическата власт и намерението за своене за продължителен период от време, при липса на предходен титул за собственост. Нотариусът изгражда вътрешното си убеждение почти изцяло въз основа на тези показания. Когато те са лъжливи, може да бъде съставен нотариален акт, с който се признава право на собственост в полза на лице, което не отговаря на законовите изисквания, което засяга пряко правата на истинския собственик и подкопава доверието в нотариалните актове и гражданския оборот като цяло“, изтъква Божанов.

Той напомня, че не само при обстоятелствените проверки, но и в други нотариални производства законът допуска установяването на факти чрез свидетелски показания – например за характера на даден имот като „семейно жилище“, за началния момент на фактическо завземане на придаваеми по регулация части и др. „Във всички тези хипотези неверните свидетелски показания могат да доведат до порочни актове и до значителни вреди за страните“, пише Божидар Божанов.