Неподражаемият Крис Айзък пред Dnes.bg - звезда, която гори от любов и изпепелява с музика

Американският изпълнител и текстописец Крис Айзък идва в София на 22 юни - за първи път пред българска публика. И да, "Wicked Game" ще прозвучи, но на сцената ще застане не просто гласът зад един култов хит, а човекът зад него. Айзък далеч не е само носталгичен символ на 90-те. Той е артист, който може да ви подари много повече от красива музика - истории, емоции, уроци... и някоя беля.

Четири месеца преди концерта си на Vidas Art Arena, организиран от Fest Team, Крис Айзък говори пред Dnes.bg за любовта, която е като "да отвориш шлюзовете", за песните, които започват като писмо и свършват като джаз балада, и за онзи точен момент, в който изведнъж разбираш, че си "успял".

Той не крие, че е развълнуван от първата си среща с българската публика: "Развълнувани сме. Не сме били в България досега. Това турне е много екзотично за нас, защото отиваме на места, на които не сме били."

И обещава шоу, което няма да мине "тихо": "Няма как да го пропуснете. Ще облека бандата в костюми. Аз нося костюми, все едно съм за Бродуей - рубини, диаманти, блясък, всичко. Много е красиво. Винаги можеш да познаеш, че някой е от малък град по това как се облича - като мен."

Снимка: БГНЕС

- Преди музиката сте се занимавали с бокс. Имаше ли нещо, което Ви отблъсна от спорта, или просто музиката Ви привлече по-силно?

Баща ми се е боксирал като млад. Имам двама по-големи братя и вкъщи си разменяхме удари. После се запалих по аматьорския бокс - Police Athletic League, после и в колежа. И мисля, че след като си счупих носа около пет пъти и осъзнах колко белези имам над очите, просто си помислих: много по-забавно е да пееш. Ако погледнете веждите ми, имат разцепвания от удари.

- Невъзможно е да не попитаме за "Wicked Game". Песента се е превърнала в символ на толкова много неща - любов, токсичност, носталгия, сексапил, тъга. Коя интерпретация Ви е най-близка и коя е най-далеч от Вас?

Ами, не съм сигурен. За мен песента е за несподелената любов. За силата на любовта. Когато наистина се влюбиш в някого, това е всичко. Не е нещо малко. Не е логично. Не може да бъде контролирано. Все едно отваряш шлюзовете. Не знаеш накъде ще те отнесе. Но е всичко. "Светът гори."

Поне за мен така се усеща. И все още мога да се върна назад и да усетя голямата любов в живота си, все още имам това чувство.

- Коя Ваша песен заслужаваше "ефекта "Wicked Game", но така и не го получи?

Обичам да пея "Forever Blue", тя е балада и често я пея на живо. Балада, която започна като любовна песен, която пък всъщност започна като писмо.

Пишех любовно писмо до приятелката ми, която беше скъсала с мен. Написах го три пъти, четири пъти. Но всеки път, когато го пишех, осъзнавах, че нещо не е наред. Накрая разбрах причината - бившата ми приятелка няма да прочете писмото ми. И затова го превърнах в песен. Казах си, че ако го направя на песен, може пък да го чуе.

Бях много щастлив, че го направих. Когато го написах, слушах джаз албум на Чет Бейкър. И стана по-скоро като джаз песен.

- Когато все още пробивахте - кой беше първият момент, в който си казахте: "Добре... мисля, че успях"?

Обичам да се сещам и да разказвам за един момент, който е доста смешен. Първият ни "удар" не беше в САЩ, а във Франция с "Blue Hotel". Да, разбира се, бяхме свирили по клубове и барове в САЩ, но тогава ни звъннаха за участие и отидохме във Франция. До този момент бяхме по клубове и в края на вечерта всички излизахме - опитвахме се да се запознаем с момичета, или да говорим с хората, да се запознаем с публиката. Понякога имаше пет-шест души, които оставаха и казваха "здрасти".

Когато свирихме във Франция и приключихме, излязохме и пред театъра имаше около хиляда души. Нямахме идея, че чакат нас. Мислехме, че чакат трамвая или автобуса. А когато излязохме, те казаха, че искат снимки и автографи. Това беше първият път, в който изобщо ни се случи - някой да иска снимка или автограф. Обикнахме този момент. Всички бяхме супер развълнувани.

Бяхме като: "Ей, някой мисли, че сме важни. Това е много готино."

Още го помня много ясно. Помня как погледнах китариста си тогава - и двамата се усмихвахме, защото си казахме: "Това никога не се е случвало."

- Хората Ви познават не само като музикант, но и като актьор - участвали сте в "Мълчанието на агнетата" ("Silence of the Lambs"), "Туин Пийкс" ("Twin Peaks"), "Омъжена за мафията" ("Married to the Mob"). Коя екранна роля Ви е най-близка до сърцето - и защо?

Не мисля, че съм правил филм, в който да съм се чувствал наистина близо до това кой съм. Играл съм различни роли - съпруг, баща, полицай... Много пъти искаха да съм полицай или детектив. Но това не бяха лесни роли за мен, не ми пасваха. А филмите, които аз харесвам, са като филм ноар - тъмни, мрачни, с настроение. И ми се иска някой да направи филм ноар и да търси актьор за него. Аз бих се записал доброволец.

- Предлагали ли са Ви роли напоследък?

Получавам предложения от време на време. Но понякога са за нещо, което се случва точно когато съм на път, на турне, или записвам. Но да, правя разни неща от време на време.

- Кое е най-голямото недоразумение за Вас? Като публична личност сигурно често срещате грешни представи.

Не знам как хората си представят моя живот. Мисля, че най-голямото недоразумение е, когато си мислят, че моят живот е по-различен от техния. Аз изхвърлям боклука, зареждам колата си с гориво, помпам гумите си с въздух. Пускам пералня. Стягам си багажа за турне. Когато не съм на турне, животът ми е доста обикновен.

Аз живея в Сан Франциско, имам и място в Нашвил, Тенеси. И днес съм в Нашвил. Животът е много тих, но тук има много музиканти и ми харесва. Например днес по-късно ще отида да видя приятел в студиото. Харесва ми да съм около музиканти и да правим музика. А ако имам свободно време извън това, ако не правя музика с приятели - свиря вкъщи или рисувам. Много рисувам, правя карикатури и ме държи зает. Имам адски много карикатури.

- Ако можехте да говорите с 25-годишния Крис, какво бихте му казали? Не говорим за "мотивационна табелка", а истински практичен съвет.

Ако можех да се върна назад, бих си казал: не се тревожи толкова, забавлявай се.

Когато бях на 25, бях много напрегнат. Исках да имам кариера. Помня, когато срещнах мениджъра си, той ме попита: "Какво искаш от кариерата си?"

А аз казах: "Искам да свиря, когато съм на 80."

Той ме погледна шокиран: "Никога не съм чувал някой да казва, че това му е желание."

А аз му казах: "Просто обичам да свиря и искам да направя кариера, в която да мога да свиря. И мисля, че може да ми се получи."

Нормално е да има въпроси като: Как ще си платя наема? Този албум ще бъде ли харесан? Ще имам ли работа догодина? Разбира се, че ще се притесняваш. Но тревогата не прави нищо. Единственото, което можеш да направиш, е да си свършиш работата и да се опиташ да не се тревожиш.

Снимка: БГНЕС

- Кое е онова едно изречение, което бихте казали на най-младите поколения и искате наистина да чуят от Вас?

Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да дава съвети. Те могат да намерят свещеник или съдия, или някой по-умен от мен. Ако взимат съвети от мен, и двамата ще се озовем в беля.

Но ще кажа, че никога не съм се интересувал да бъда известен. Никога не съм се интересувал от парите, интересуваше ме работата. И мисля, че ако си добър към хората, с които работиш, и работиш здраво, останалото - всичко друго - ще си дойде на мястото.

- Имаме нужда да бъдем по-добри, защото напоследък сякаш сме забравили как.

Знаете ли, най-голямото постижение за мен е, че работих с една и съща банда почти 40 години. Някои хора си отидоха. Някои се разболяха. Но останахме приятели - 40 години свирене заедно и живот в близки квартири. В автобус, зад сцената. Наистина се опознавате. И след 40 години свирене с тези момчета, аз още ги харесвам.