Споменът за 1876 г. в Панагюрище: От кремъклийката до тежката съдба на бунта ВИДЕО

Видео: БГНЕС

Панагюрище заслужено си е извоювало славата на столицата на Априлското въстание от 1876 г. Апостолското събрание в Гюргево обявява града за център на Четвъртия революционен окръг, където впоследствие бунтът се оказва най-масов.

В Панагюрище споменът за въстанието още е жив. 150 години по-късно тук всеки пази паметта на своите прадядовци, които през пролетта на 1876 г. пожертваха живот и имот в името на свободата.

Ирина Ботева, главен уредник в Историческия музей в Панагюрище, заяви, че преди 150 години градът е бил проспериращ, а жителите му – заможни хора, които съвсем не са били авантюристи, нямащи какво да губят.

"Тук, в Панагюрище, е имало много търговци, джелепи, занаятчии, които създават една прослойка, пътуваща извън града – не само в пределите на Османската империя, но и в Западна Европа. Именно те достигат до мисълта, че тяхната, макар и непълна, свобода трябва да съществува и за останалите българи – за техните братя. Затова те посрещат и идеите на Апостола Левски за свобода. Той посещава пет пъти Панагюрище и намира наистина много топъл прием", каза уредникът пред БГНЕС.

Образите на Бенковски, Волов и Каблешков заемат челно място в националния ни пантеон. Кои обаче са забравените или малко познати герои от пролетта на 1876 г.? Ирина Ботева ни развежда именно сред техните оръжия и лични предмети, изложени в залите на музея.

Такъв предмет е златната кокарда с лъвче на Георги Нейчев, делегат на събранието в Оборище. 

"По случайност лъвчето попада много по-късно, след неговата смърт, в читалищния музей, а след това и в нашия музей. Павел Бобеков е една от най-харизматичните личности в Априлското въстание. Изключително умен, образован и разумен човек. Учи в Истанбул и след завръщането си през 1874 г. в Панагюрище става председател на Революционния комитет и на панагюрското читалище „Виделина“. Бил е изключително обичан от панагюрци. Те са му се доверявали, възхищавали са му се и поради тази причина го избират да ги ръководи и да стане хилядник на въстаническата армия", заяви уредникът, застанала пред червената униформа на водача на панагюрските въстаници.

До униформата на Бобеков е представена възстановка и на тази, носена от Бенковски. Според Ботева тези униформи са един от белезите на възраждащата се държавност. 

Оцеляло е и бойното снаряжение на поп Груйо Бански и знамето на неговата чета. Свещеникът заклева депутатите на Първото велико народно събрание в Оборище, а след това участва в сраженията. След въстанието е осъден, но скоро е амнистиран. Завръща се в родния си край и служи като свещеник и учител.

Кой уши байрака?

Какъв би бил разказ за Панагюрище и Априлското въстание без Райна Княгиня? Тогава едва 20-годишна, Райна Футекова ушива знамето на бунта, осветено на 22 април в Панагюрище. Каква обаче е съдбата на знамето, след като е пленено от турците?

"Знамето, което е извезано за Априлското въстание през 1876 г., изчезва. То е взето от турците. Съдбата му е недостатъчно известна – не е ясно къде отива. Има различни теории за това: дали изгаря в хасковските казарми, дали е отнесено другаде. Но така или иначе знамето изчезва. И по случай 25-годишнината, по предложение на комитет "20 април", Райна Княгиня отново извезва същото знаме, каквото е извезала за Априлското въстание. Това е главното въстаническо знаме и вие можете да го видите в музея. То е двулицево – лицето е на червен фон, а гърбът е на зелен фон", обясни Ботева.

Черешовият топ може би е най-яркият символ на въстанието. Тази импровизирана артилерия несъмнено говори за наивността на въстаниците. Освен наивност обаче, черешовият топ е символ на огромния ентусиазъм, обхванал народа ни преди 150 години.

В Панагюрище топовете първоначално са майсторени от Никола Бимбашиев и Атанас Зографов. За беда, когато оръдията са подложени на проба, те се пукат.

Снимка: БГНЕС

11 / 15

Няма оцелели оригинални черешови топове, но 25 години след бунта, през 1901 г., Бимбашиев и Зографов се заемат с направата на копия на легендарните оръдия, използвайки същата методика. Първоначално тези топове са използвани за възстановки, а днес красят музея в Панагюрище.

Съдбата на панагюрските въстаници

7000 турци връхлитат едва около 1000 бунтовници, които са много по-зле въоръжени. Панагюрските въстаници обаче са решени да се бият до последна капка кръв, за да докажат на Европа, че в сърцето на Балканите се е родила една млада нация, готова да жертва живота си за свободата. Когато позициите край града падат, битката се пренася в самия град. Буквално се води бой за всяка къща.

"С навлизането на османците в Панагюрище въстаниците се сражават за всеки квартал, за всяка улица и за всяка къща. Легендарни са боевете при къщата на Делчо Хаджисимеонов, където Стоян Пъков и Рад Клисаря задържат противника, за да може мирното население да се изтегли. Те наистина успяват да го направят – загиват геройски, но задържат противника достатъчно дълго. Легендарни са и сраженията при Дудековата къща, която днес е част от музейния комплекс и е една от малкото останали неопожарени. Собственикът Петър Дудеков излиза, за да помоли турците да пощадят хората, предлагайки им пари, но те го измъчват и накрая го убиват на стълбището. В мазето се намира Петър Шарбанов – член на Революционния комитет и на Привременното правителство – със семейството си. Осъзнавайки какво го очаква, той се самоубива", добави тя.

Тежка е съдбата на бунтовно Панагюрище – градът е опожарен и разграбен от башибозука. Хвърковатата чета на Георги Бенковски идва твърде късно, за да окаже помощ на панагюрци. От местността Лисец Бенковски гледа горящото Панагюрище. Именно тук войводата ще изрече пророческите си думи: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия, нека заповяда!".