Минск - неочакваната сцена за преговорите за Украйна

Беларус дълго време бе смятана за "последната диктатура в Европа". След това избухна войната в Украйна. И Беларус на търсещия уважение авторитарен президент Александър Лукашенко се превърна в неочаквания център на дипломацията в сянка и мирните преговори, пишат Татяна Калиновская и Мария Панина от Франс прес.

През септември беларуската столица стана театър на първите мирни инициативи за Украйна със сключването на примирие. Това почти мъртвородено мирно споразумение обаче не доведе до край на насилието. Оттогава в беларуската столица се състояха няколко кръга преговори, включително последният вчера, между представители на Русия, Украйна и проруските сепаратисти под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Обаче с днешното домакинство на среща на върха с участието на Владимир Путин, Петро Порошенко, Франсоа Оланд и Ангела Меркел за слагане край на десетмесечен конфликт, в който загинаха над 5500 души и който предизвика най-тежката дипломатическа криза между Русия и Запада от разпадането на Съветския съюз през 1991 г., Минск преживява безпрецедентна ситуация.

"Минск се превърна в столицата на мира", обобщава руският политически анализатор Константин Калачов, който изтъква парадокса Лукашенко да участва в стабилността на Европа.

Минск - новата Ялта? Европейските лидери разбират, че срещата на върха в Минск "е може би последният шанс да се постигне мирно споразумение" за Украйна, смята беларуският политически анализатор Андрей Фьодоров.

Ако искаме да си припомним кога за последен път европейски държавни или правителствени ръководители са идвали в Минск, трябва да питаме беларуския историк Игор Кузнецов.

Последният германски лидер, който е посетил Беларус, е бил Адолф Хитлер преди 76 години, а последният френски президент на визита в страната е бил Жорж Помпиду през 1973 г. за преговори с генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. Причината за това е изолацията на Беларус през последните 20 години. Александър Лукашенко бе избран за президент през 1994 г., а през 1995 г. правомощията му бяха разширени с референдум.

Европейците постепенно му обърнаха гръб, а Беларус изгуби специалния статут на специален гост в Съвета на Европа. След това Минск на няколко пъти понесе санкции от ЕС, който го обвинява в репресии над опозицията. ЕС заявява, че се наблюдава "нетърпима ситуация" по отношение на спазването на човешките права. Тя според Брюксел се е влошила след президентския вот от 2010 г., на който Лукашенко бе преизбран с над 80 процента от гласовете и след който имаше масови арести на опозиционери.

Франсоа Оланд и Ангела Меркел "ще са принудени да се срещнат с президента Александър Лукашенко, което вероятно ще се използва от беларуските държавни медии за подобряване на имиджа му сред населението", смята беларуският политически анализатор Андрей Фьодоров.

"Проблемно е, че европейски лидери са принудени да дойдат в страна, на която са наложени санкции заради проблеми с човешките права, политическите затворници и недемократични избори", заявява политологът и бивш депутат Александър Доброволски. "В сравнение с войната в Украйна обаче беларуските проблеми станаха второстепенни", отбелязва той.

"Не може да се сравняват проблемите на Беларус със ставащото днес в Украйна", съгласява се опозиционерът Анатолий Лебедко, прекарал 108 дни в беларуски затвор, след като участва в протест срещу преизбирането на Лукашенко през 2010 г.

(БТА)