От Студената война до днес: Защо "Зелените барети" са уникални

Произходът на прочутата "зелена барета" датира от Втората световна война, когато командоси от OSS (Управление на стратегическите служби) – едни от първите специални части в историята на САЩ – започват да носят този вид шапка, докато служат във Франция. "Зелените барети" са специални части на Армията на САЩ, чиято основна мисия е воденето на неконвенционална война – по-конкретно, работа със съпротивителни сили и тяхното обучение. Създадени по време на Студената война с цел проникване на територии, контролирани от Съветския съюз, и подпомагане на местни съпротивителни движения при воденето на партизанска война, "Зелените барети" представляват малка група висококвалифицирани американци, способни да упражняват влияние, далеч надхвърлящо това, което би могло да се очаква предвид числения им състав, пише за TNI Харисън Кас, писател и юрист.

Произходът на "Зелените барети"

Втората световна война демонстрира на всички основни воюващи страни ползата от екипи от "специални части" – елитни подразделения от командоси, подготвени за бойни действия при необичайни условия, включително в тила на врага. За тази цел през 1940 г. Великобритания създава специализирано подразделение от "командоси", а през 1942 г. Армията на САЩ сформира "Армейските рейнджъри" (Army Rangers). Правителството на САЩ основава и Управлението на стратегическите служби (OSS) – първата си разузнавателна агенция (с граждански характер), чийто отдел за специални операции обучава командоси в шпионски похвати, чужди езици, проникване в противникови територии и психологическа война. Настъпването на Студената война – и необходимостта от по-засилено присъствие на САЩ по целия свят – създават трайна нужда от подобни специализирани командоси. На 11 юни 1952 г. полковник Арън Банк създава 10-та група на специалните сили (въздушнодесантна) – първото официално подразделение от специални части в Армията на САЩ. (Твърди се, че подразделението получава номера „10-та“, за да остави у Съветския съюз впечатлението, че на въоръжение има още девет подобни формирования.) Банк, бивш ръководител в OSS, става първият командир на подразделението. След поредица от административни промени, през 1960 г. то е преобразувано в 7-ма група на специалните сили и базирано във Форт Браг, Северна Каролина – където се намира и до днес.

Изборът на специфична шапка от страна на подразделението отразява неговия хибриден произход. Много служители на OSS (Управление на стратегическите служби) са носили барети по време на престоя си във Франция, а зеленият цвят е бил характерен за британските командоси. Тъй като армията на САЩ не е разрешавала носенето на барети като официална униформа, тези отличителни шапки са можели да се използват само при изпълнение на задачи на терен. Въпреки това, те придават на подразделението специфична идентичност, а през 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди официално разрешава използването им, описвайки ги като „символ на съвършенство, знак за смелост и белег за отличие в борбата за свобода“.

Действайки под мотото De Oppresso Liber (Да се ​​освободят потиснатите), днес в Съединените щати има около 7000 "Зелени барети" – както на активна военна служба, така и в резерва на Националната гвардия. Всеки екип на "Зелените барети" се състои от основни бойни единици – "Оперативни отряди Алфа" (Operational Detachment Alphas – ODA), наброяващи 12 души и известни още като „Екип А“ (A-Team). ОДА обикновено включва командир на отряд, подофицер, сержант по операциите, сержант по разузнаването, двама сержанти по оръжията, двама сержанти по инженерните въпроси, двама медицински сержанти и двама сержанти по комуникациите. Съкращението във всяка роля е умишлено: ако един специалист бъде убит, ранен или отделен, друг може да изпълнява същата работа. Но членовете все пак преминават през обширно кръстосано обучение. Те също така получават езиково и културно обучение, тъй като убеждаването или съветването на чуждестранни бойци често изисква владеене на езика.

Основните мисии на Зелените барети са неконвенционална война, външна вътрешна отбрана, специално разузнаване, директни действия, борба с тероризма, борба с бунтовниците и помощ на силите за сигурност. Всъщност, неконвенционалната война е това, което най-ясно отличава Зелените барети от другите командосни части, изградени главно около нападения. Основният модел на Зелените барети е изграден върху дългосрочни взаимоотношения с местни съюзници; мисиите му включват инфилтрация, установяване на контакт с приятелски настроени местни сили, оценка на тяхната компетентност и политическа динамика, организиране и обучение, снабдяване на екипа с оръжия и оборудване, координиране на разузнаването и (ако е необходимо) американски поддържащ огън и ултимативна помощ.

"Зелените барети" се класифицират като подразделение за специални мисии от ниво 2 (Tier 2) – категория, съпоставима с тази на "рейнджърите" от Сухопътните войски и "тюлените" (Navy SEALs) от Военноморските сили, но стояща под най-елитните подразделения от ниво 1 (Tier 1), като "Делта Форс" (Delta Force), "Екип 6 на тюлените" (SEAL Team Six) и "Оперативна група Уайт" (Task Force White) на Военновъздушните сили. Формированието е номинално част от Сухопътните войски на САЩ, откъдето се набират и неговите членове. То обаче не попада в традиционната командна верига на Сухопътните войски, а е подчинено на Командването за специални операции на САЩ (USSOCOM) – подобно на други подразделения за специални операции.

Както и при останалите части за специални операции, процесът на подбор е изключително тежък и строг; той продължава между 1,5 и 2,5 години, като около 75% от кандидатите отпадат. Предвид психологическия характер на мисиите им, подготовката на "Зелените барети" се различава от тази на другите специални части: тук, наред с чисто бойните умения, се поставя силен акцент върху културната компетентност и владеенето на чужди езици.

С какво "Зелените барети" се различават от другите части за специални операции?

Важно е да се прави разлика между "Зелените барети" и другите елементи на специалните сили. "Рейнджърите" са лека пехота, способна да провежда мащабни рейдове и да овладява летища. „Делта Форс“ е тясно специализирана в контратероризъм на национално ниво, освобождаване на заложници и директни бойни действия. "Тюлените" (Navy SEALs) са ориентирани към морска среда и притежават широк спектър от способности за директни действия и разузнаване. Но когато целта е навлизане в чужда държава и превръщане на приятелски настроени партизански сили в ефективна бойна единица, няма по-подходящо подразделение от "Зелените барети". От тактическа гледна точка, "Зелените барети" залагат на скритост, мобилност, автономност и импровизация. Тъй като оперативните екипи (ODA) често действат във враждебна среда, далеч от основните американски сили, от решаващо значение е способността им сами да намират решения на възникващите проблеми. Що се отнася до обучението на местни сили, "Зелените барети" могат да обучават други формирования в пехотна тактика, организиране на засади и нападения, разузнаване, взривни дейности, комуникации, работа с оръжие и партизански операции. При необходимост те могат да координират използването на американски ресурси – като авиация, артилерия, системи за разузнаване, наблюдение и целеуказване (ISR), както и логистична поддръжка – осигурявайки на сравнително слабо подготвени части достъп до мащабна подкрепа. Най-известният пример за дейността на "Зелените барети" е от 2001 г., по време на американското нахлуване в Афганистан. Тогава те действат рамо до рамо с бойци от "Северния съюз", като служат като ключов фактор за многократно увеличаване на бойния потенциал на съюзническите афганистански сухопътни сили, като същевременно насочват опустошителни американски въздушни удари срещу талибаните. Що се отнася до екипировката, снаряжението на "Зелените барети" зависи изцяло от конкретната мисия; не съществува единен, стандартен комплект. Те често използват карабини M4A1, оръжия със заглушители, пистолети, картечници, снайперови пушки и противотанкови системи. Голям акцент се поставя върху уредите за нощно виждане, термовизионната оптика, криптираните радиостанции, сателитните комуникации, GPS и навигационното оборудване, дроновете, както и системите за лазерно целеуказване.