Children of the Korn*

Две видеостени пробваха да предават на феновете, които не могат да видят сцената, какво се случва. Вследствие на силния бас обаче, те се разфокусираха постоянно и гледката беше като домашно заснет лайв на Корн с някакви неадекватни движения на операторите. Тоест, ако гледаш видеостените едва ли ще разбереш какво точно се случва на сцената.

Въпреки работата на „най-добрите озвучители в България“, от време на време се питаш: “Абе коя беше тая песен?“. В началото винях местоположението си, но се оказа, че при всички изпробвани конфигурации звукът си е все така гаден.

За щастие този път поне чувахме убийствен бас, блъскащ заедно с убийствени каси, като лека компенсация за това, че Джонатан Дейвис се опитваше да ни каже по микрофона нещо, което малцина чуваха.

Учудващо за България, Корн излязоха почти на време, което си е събитие все пак. Убийствен сетлист, макар че липсата на Брайън „Хед“ Уелч като втора китара се усеща. Момчето стана християнин и се отказа от кариерата си на деградиращ музикант. Сега, доколкото знам, помага на бедни дечица в Индия. Доколкото знам, също така, за турнето Корн все пак имат втори китарист, който обаче се крие зад кулисите, защото момчетата не искат да излизат на сцената с човек, за когото не са сигурни, че им пасва. От друга страна пък не искат да използват семпли, за да не се излагат пред феновете си.

Безброй класики се изсипаха за час и половина върху главите ни. Here to stay, Got the Life, A.D.I.D.A.S., Falling away from Me, Did my Time си бяха живо убийство. Преди Shoots and Ladders Джонатан излезе на сцената с гайда и ни накара да си припомним раждането на Корн. Едно от истинските неща, с които можеш да запомниш 90-те. По средата песента премина в кавър на незабравимата класика на Металика – One.

Оттам нататък отново класики - Freak on a Leash, 4U и изненадата - зверски кавър на Another Brick in the Wall на Пинк Флойд, където публиката дори бе оставена да попее сама за малко. Това трябваше да е финала, но не. Мощно очакване за бис. Озверяла тълпа. Искате адреналин. Ето ви. Blind, Somebody Someone и накрая за истински финал Джонатан накара всички фенове да вдигнат ръце с изправени средни пръсти към цялата музикална индустрия с Y'all Want a Single. Евала пичове.

Накрая задължителното раздаване на сувенири към феновете. Палки и перца от китари се разхвърлят към тълпата. Една от палките едва не ме перна по главата, падна до крака ми, където оставих една истинска фенка да се сдобие с нея. За съжаление момичето не бе достатъчно бързо и едно прасе в човешки образ й показа, че да си мъж си има някои предимства и това е мускулна сила, насочена с юмрук в гърдите ти. Момичето, останало без дъх, изтърва тъй ценния сувенир, докато запотената свиня от мъжки пол, на възраст около 19, се хвалеше на приятелите си как се е преборил за едно парче дърво.

За кратко успокоение на организаторите от SME ще им кажа, че звукът, който ни предложиха не беше от най-гадните. Имало е и по-зле и то не къде да е, ами на фестивала Sziget в Унгария това лято. Там е било толкова кофти, че Корн е трябвало да спрат за 10 минути след третата песен, за да може тонрежисьорите да поправят саунда, поне малко. В следствие групата не е излязла на бис. Вече се радвам, че гледам Корн у нас, а не в Унгария.

Доволен съм. Имаше и мацки. Като в добрите стари хеви метъл времена. Даже беше пълно с красиви момичета. Вярно, че рядко някои от тях можеха да се похвалят с пълнолетие. Нека да има свеж полъх в тълпата от запотени фенове, нали?

И хайде, моля ви се, промоутъри на концерти в България: Продължавайте в същия дух и обръщайте малко повече внимание на младите и различните групи. Стига с умрели рок-динозаври. Стига с ветерани.

*Приликата с филма "Децата на царевицата" по Стивън Кинг не е случайна