Misplaced childhood - една забравена мечта

Тези, които обичат музиката на Мерилиън и по-специално емблематичното лице на групата Фиш, могат само много да съжаляват ако не се били вчера на концерта му в зала 1 на НДК. За справка на меломаните, този концерт беше несравнимо по-добър от този на групатата Тото, и причината за това беше шотландският воин, който даде всичко от себе се за българската публика, която той очевидно обича от предишното си идване в България.

Още в началото на концерта стана ясно, че тази вечер наистина ще бъде сбъдната мечта за моето поколение (тези на 60-те), а и не само... Фиш успя да достигне до публиката като започна да флиртува много забавно по темата водка... до такава степен, че ми се допи и на мен ( а аз не обичам). Освен това между песните изключително интелигентно и забавно говореше за любовни проблеми, без изобщо да спомене директно нищо...

Кулминацията на концерта дойде към 10 вечерта, когато Фиш разпя публиката, а после си взе довиждане с нея и един след друг членовете на групата си тръгнаха от сцената... Публиката все още припяваше, когато от колоните се изви мощният звук на.... Лебедово езеро от Чайковски.

Публиката изпадна направо в екстаз и в залата настана огромно оживление... Музикатните започнаха да се връщат и последва първото парче от легендарния албум на Мarillion - Misplaced childhood.

Спомням си, че малко след като се появи в България ( а тогава тези албуми идваха с поне година закъснение), Misplaced childhood се превърна в нещо много любимо за мен и винаги, когато слушах този албум, нещо ме караше да мечтая. Точно това направи Фиш с мен- върна ме към мечтите ми ...много бях щастлив да видя, че около мен имаше толкова развълнувани хора, които истински се забавляваха...