Възможни Икари по време на криза

Както вече добре знаем, йероглифът за криза означава и възможност.

В този смисъл мотото “Култура по време на криза” беше възможността Икарите да покажат, че финансовата крива не задължително се превръща в духовна и да наградят най-ярките представления и театрали на сезона, който неведнъж бе определян като “скучен”.

Номинациите наистина бяха пъстри – тази година, за разлика от миналата, всички столични театри имаха поне по една номинация, изключително силно бяха представени и сцените извън столицата.

Най-добрите от всички номинирани бяха отличени в традиционния Народен театър - след пътешествието в Цирка и Операта в последните две години.

Церемонията също беше изцяло подчинена на кризисното мото, което театралите обвързаха с гръцката трагедия.

В крак с темата, водещият и председател на САБ Христо Мутафчиев излезе на сцената с маска на сатир, а председателят на гилдията на актьорите към САБ – Валентин Танев се появи облечен като Едип.

Сценарият бе сбор от няколко техни скеча, кратка шеговита поява на Маркс, дикторски глас и древногръцки хор от студенти от Нов български университет, които бяха натоварени с най-отговорните и най-свежи части от церемонията.

Между наградите се насладихме и на изпълнения на Младежка филхармония София, чиито произведения, дирижирани от проф. Румен Цонев, също бяха тематично решени. Например, чухме Кармен-Суита без духови инструменти и Концерт за пиано и оркестър на Моцарт от най-тежкото време на лична финансова криза на композитора, довела малко след това до неговата смърт.

Кризата, освен на сценарно ниво, се усети и в самото награждаване – за първи път почти всички отличия бяха връчени от предствители на спонсорите – нещо, което нито едно награждаване не си позволи до този момент.

Най-важното обаче бе, че имаше Икари и по време на криза.

Първата звезда на вечерта изгря за най-добрия дебют на годината – актрисата Ирина Дочева и независимия й проект “Пеперудите са всъщност изтребители”.

Най-оспорваното отличие - за режисура - пък спечели Иван Добчев за спектакъла „Лазар и Иисус" в Сфумато.

Театралната работилница взе още две награди – за главна женска роля - на Мимоза Базова в „Родилно петно" (отново под режисурата на Добчев) и специалната награда на Министерството на културата за отличен мениджмънт и маркетинг и високи приходи.

Изненадващо Икарът за главна мъжка роля отиде при Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла "Радост за моето сърце" на Ловешкия театър, който се пребори с тежката конкуренция на Димо Алексиев в “Калигула” и Цветан Алексиев – “В очакване на Годо”.

Станка Калчева заслужи наградата за поддържаща женска роля за прекрасното си трагикомично превъплъщение на корепетиторката в „Страхотни момчета" в Младежкия театър.

За поддържаща мъжка роля бяха отличени импровизациите на Ангел Генов като Панталоне в „Принцеса Турандот".

Не беше изненада за никого, че Никола Тороманов получи Икар за сценографията на “Калигула” и “Валентинов ден”.

Варненското представление отнесе и наградата за най-добро техническо изпълнение, но не се пребори в нито една от основните категории – за главна мъжка роля и режисура, макар че бе с най-много номинации тази година.

Икарът за театрална музика отиде при Петър Дундаков - за „Амарантос".

Най-добрия дублаж е направил Симеон Владов в сериала “Гордост”, а куклен спектакъл на годината стана “История за чайка и банда котараци” в Централен куклен театър.

Комисията, която определи наградите, излъчи и най-добрия драматичен спектакъл на годината - “Женитба” на ДТ Пазарджик.

Икар за цирково изкуство взе Ангел Данчев.

Церемонията завърши с връчването на Икар за цялостен принос на голямата българска режисьорка Юлия Огнянова.