Когато за първи път прочетох пиесата „Амарантос“, си помислих, че този развълнуван, избълнуван и емоционален текст на сцена се нуждае от авторитарна и изключително авторска режисура.
Безкрайните объркани монолози и неясните визии, бледите, минаващи като във видение образи стоят чудесно на хартия, но последното, което си представям, докато ги чета, е как тези неща се изричат на сцена в театър.
Затова мисля, че поканата на автора Димитър Кабаков и на Сълза и смях към Възкресия Вихърова беше правилна.
Като човек, който има своя тип театър, тя можеше да вземе достатъчно твърдо позиция по отношение на решението на текста и не просто да сложи дума по дума пиесата в картинни рамки, а да го надгради и структурирa, влагайки също толкова творчески визии, асоциации и представи.
Дългата кампания на постановката, отразена в блога на театъра, както и в медиите потвърди убеждението ми, че на репетициите се пече нещо ново, нестандартно и важно, защото:
– Амарантос е пиеса за сериозните проблеми – абортите и ранното раждане.
– тя говори за и от името на възрастова група, която творците и медиите у нас традиционно игнорират – тийнейджърите или се причисляват към асексуалните деца, или към възрастните (като се смятат за достатъчно големи за сериозни разговори, съчетани с безотговорно отношение)
– текстът на постановката, освен пиесата, включва теренни изследвания и разговори с ученици.
Ако събереш всичко това, се получава емоционална и разбъркана пиеса, касаеща сериозни проблеми, която се работи от режисьор със силен авторски театрален почерк и се готви за достатъчно атрактивно представяне за масова, но и специализирана публика.
И ако това ти се струва невъзможно, прибави персонажите на постановката – Ирина, нейните родители и баба.
Ирина е в напреднала бременност, в болницата, където бълнува и преживява целия си кратък досегашен живот.
Въпреки идеалните предпоставки за постановка за неразбирането и разликата между родители и деца, на пресконференцията Вихърова каза, че точно това са опитали да избегнат.
Информацията става прекалено много, затова решавам да проверя резултата със съвършената компания – нищо неподозиращата ми 18-годишна сестра, с която заедно гледахме какво се е получило.
Виж видео от „Амарантос“ и чети нататък...
Цялата задна стена е огромен екран с мултимедия, а на сцената сноват множество Ирини – бременни актриси, облечени като тийнейджъри. Те са съчетание между забавена хореография и забързани фрази, между ирония и невинност, между живот и пълно отсъствие от реалността.
Героите, с които Ирина общува в пиесата, тук са нейни двойници, алтер егота, част от вътрешния монолог, изпълнен със секс, наркотици, алкохол и натуралистични фрази (реалната им връстница до мен, макар объркана от сюрреалистичното решение, поне очевидно идеално комуникира с езика).
С течение на времето образите и средата стават все по-черни и ужасяващи – зловещи въплъщения на страха от бременност, които бродят по сцената, омазани в кръв, бълнуващи и уплашени.
Прекъсвани са от появите на архетипните персонажи на родителите, които – точно обратното – изглеждат плътни и истински дори в смешната си истерия (“Леле, все едно слушам нашите!”).
Изключителните роли на Йорданка Стефанова, Валентин Ганев и Невена Мандаджиева са толкова наситени и реалистични, че моментално стават контрапункт на бродещите и бълнуващи по сцената Ирини.
И точно това противопоставяне между реалността и неясните видения, между разбърканото, вулгарно, открито говорене и въздишане на тийнейджърите и строгото, логично, реалистично нареждане на родителите всъщност определя единствения напълно ясен конфликт в спектакъла, поне за мен.
И колкото и да са се стремили към обратното, Амарантос все пак е представление за сблъсъка между поколенията.
Важно е да му обърнем внимание, защото, макар несъвършен, спектекълът е важна крачка в театъра, който показва реален интерес към случващото се извън собственото му пространство.
Зрителски коментари за постановката виж тук!
Амарантос е в Сълза и смях на 21 декември.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Кадър на деня за 16 февруари
Новият етап на "Един пояс, един път" демонстрира как Китай се адаптира геополитически
Радо Которов: Пазарът сам започва да уронва основите на Big Tech
SpaceX ще участва в конкурса на Пентагона за технология за автономни дронове
Как AI ще направи богатите още по-влиятелни?
„Трейс Груп Холд“ ще е третата българска компания, която ще се листне и във Франкфурт
Храни за намаляване на инсулиновата резистентност
Домашен десерт с кокос и шоколад
Нередовното миене на зъбите води до диабет и сърдечни проблеми
Новолунието във Водолей: Четири зодии получават послание от Вселената
Българин с доживотна присъда в Гърция извърши разстрел в затвор
Късна емисия
Спортът по телевизията днес, 17 февруари
Мачовете по телевизията днес, 17 февруари
Барселона остава във Формула 1, но ще се редува с Белгия
Ковънтри повали Боро в дербито, американец заби хеттрик
Жирона излъга Барселона, скандален гол повали тима на Ханзи Флик
Федерика Стураро
Дневен хороскоп за 17 февруари, вторник
Изненади очакват тези 5 зодии в годината на Огнения кон
Легендарният мюзикъл Grease покорява София на 26 и 27 февруари в Зала 1 на НДК
Пердетата показват колко чист е въздухът в дома ви – как да го подобрите
Шоколадов мус без захар, идеален за диета
Стъклени маникюри с блясък – красиви и модерни (+Снимки)
Кметове се събират на протест в Бистрица
Ясни са победителите в хандбала на Общинските ученически игри
Нова измама: Вместо да отидат за скрап, бракувани коли се връщат на пазара (СНИМКИ)
Кой колко дава за медал от Олимпиадата
Световна футболна звезда смени зеления терен с гледането на деца
Юбилейна изложба на Славянската библиотека в Прага гостува във Варна
Предстоят две космически разходки на МКС през пролетта
Миризма на развалени яйца разреши мистерията на екзопланетите
Реакторът Polaris постигна рекордна температура на плазмата
Hubble забелязва следи от спътник в централната звезда на мъглявината CRL 2688
Мощна магнитна буря удари Земята и ще продължи няколко дни
Кометата C/2024 E1: Последно сбогуване преди отпътуването ѝ