Когато за първи път прочетох пиесата „Амарантос“, си помислих, че този развълнуван, избълнуван и емоционален текст на сцена се нуждае от авторитарна и изключително авторска режисура.
Безкрайните объркани монолози и неясните визии, бледите, минаващи като във видение образи стоят чудесно на хартия, но последното, което си представям, докато ги чета, е как тези неща се изричат на сцена в театър.
Затова мисля, че поканата на автора Димитър Кабаков и на Сълза и смях към Възкресия Вихърова беше правилна.
Като човек, който има своя тип театър, тя можеше да вземе достатъчно твърдо позиция по отношение на решението на текста и не просто да сложи дума по дума пиесата в картинни рамки, а да го надгради и структурирa, влагайки също толкова творчески визии, асоциации и представи.
Дългата кампания на постановката, отразена в блога на театъра, както и в медиите потвърди убеждението ми, че на репетициите се пече нещо ново, нестандартно и важно, защото:
– Амарантос е пиеса за сериозните проблеми – абортите и ранното раждане.
– тя говори за и от името на възрастова група, която творците и медиите у нас традиционно игнорират – тийнейджърите или се причисляват към асексуалните деца, или към възрастните (като се смятат за достатъчно големи за сериозни разговори, съчетани с безотговорно отношение)
– текстът на постановката, освен пиесата, включва теренни изследвания и разговори с ученици.
Ако събереш всичко това, се получава емоционална и разбъркана пиеса, касаеща сериозни проблеми, която се работи от режисьор със силен авторски театрален почерк и се готви за достатъчно атрактивно представяне за масова, но и специализирана публика.
И ако това ти се струва невъзможно, прибави персонажите на постановката – Ирина, нейните родители и баба.
Ирина е в напреднала бременност, в болницата, където бълнува и преживява целия си кратък досегашен живот.
Въпреки идеалните предпоставки за постановка за неразбирането и разликата между родители и деца, на пресконференцията Вихърова каза, че точно това са опитали да избегнат.
Информацията става прекалено много, затова решавам да проверя резултата със съвършената компания – нищо неподозиращата ми 18-годишна сестра, с която заедно гледахме какво се е получило.
Виж видео от „Амарантос“ и чети нататък...
Цялата задна стена е огромен екран с мултимедия, а на сцената сноват множество Ирини – бременни актриси, облечени като тийнейджъри. Те са съчетание между забавена хореография и забързани фрази, между ирония и невинност, между живот и пълно отсъствие от реалността.
Героите, с които Ирина общува в пиесата, тук са нейни двойници, алтер егота, част от вътрешния монолог, изпълнен със секс, наркотици, алкохол и натуралистични фрази (реалната им връстница до мен, макар объркана от сюрреалистичното решение, поне очевидно идеално комуникира с езика).
С течение на времето образите и средата стават все по-черни и ужасяващи – зловещи въплъщения на страха от бременност, които бродят по сцената, омазани в кръв, бълнуващи и уплашени.
Прекъсвани са от появите на архетипните персонажи на родителите, които – точно обратното – изглеждат плътни и истински дори в смешната си истерия (“Леле, все едно слушам нашите!”).
Изключителните роли на Йорданка Стефанова, Валентин Ганев и Невена Мандаджиева са толкова наситени и реалистични, че моментално стават контрапункт на бродещите и бълнуващи по сцената Ирини.
И точно това противопоставяне между реалността и неясните видения, между разбърканото, вулгарно, открито говорене и въздишане на тийнейджърите и строгото, логично, реалистично нареждане на родителите всъщност определя единствения напълно ясен конфликт в спектакъла, поне за мен.
И колкото и да са се стремили към обратното, Амарантос все пак е представление за сблъсъка между поколенията.
Важно е да му обърнем внимание, защото, макар несъвършен, спектекълът е важна крачка в театъра, който показва реален интерес към случващото се извън собственото му пространство.
Зрителски коментари за постановката виж тук!
Амарантос е в Сълза и смях на 21 декември.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Водещ производител на шоколад се обръща към AI за рецептите си
Политическото земетресение в Украйна може да се окаже само привидно
Бизнес имоти за 2,5 млрд. евро се продават в Прага
През следващите години кафето от Бразилия може да има по-различен вкус
Кадър на деня за 29 ноември
На летищата в София, Пловдив и Варна няма засегнати полети заради проблема на Airbus
СДВР залови над 12 000 флакона и капсули райски газ в София
Андрей Ковачев: Македонските политици и медии да се смирят
"Ювентус" сломи "Каляри" с два гола на Йълдъз
Шест китайски зодии ще имат късмет и любов на 30 ноември
Наталия Киселова: "Бюджет 2026" не се оттегля, а се преработва
Верижна катастрофа между три коли в София
България е 12-а в мъжката щафета в биатлона
ВИДЕО: Ботев Пловдив - Черно море
ВИДЕО: ЦСКА 1948 - Берое
Перлата на "старата госпожа" отново заблестя ярко: Кенан спаси Юве от нов провал
Гьоко: Класният ЦСКА ни разби заслужено
Изненада! Монако тръшна ПСЖ
Дневен хороскоп за 30 ноември, неделя
„Асоциация Муковисцидоза“ набира средства за безплатно изследване на важни витамини
Седмична таро прогноза за 1 – 7 декември
Поверия за Андреевден – 30 ноември
Изберете бисквитка и вижте какво ви носи декември
Месечен хороскоп за декември 2025
Котките са приятели с хората от около 4000 години
Тежка загуба за Спартак срещу ЦСКА във Варна
Четиримата обвинени в убийство в Мадан остават за постоянно в ареста
Илиан Илиев: Ключовото е, че не можахме да вкараме, когато доминирахме
Дъжд, емоции и силно каране в първия кръг от Гимкхана Варна
Черно море загуби от Ботев в Пловдив
3I/ATLAS намалява яркостта си, въпреки факта, че е близо до Земята
Първият полет на Space Rider е отложен за 2028 година
Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да показва рядка прахова антиопашка
Китай планира да започне да строи орбитални центрове за данни още през 2026 година
ЕКА получава рекордни средства за космически проекти
Разкриха причините за упадъка на цивилизацията в долината на Инд