Когато за първи път прочетох пиесата „Амарантос“, си помислих, че този развълнуван, избълнуван и емоционален текст на сцена се нуждае от авторитарна и изключително авторска режисура.
Безкрайните объркани монолози и неясните визии, бледите, минаващи като във видение образи стоят чудесно на хартия, но последното, което си представям, докато ги чета, е как тези неща се изричат на сцена в театър.
Затова мисля, че поканата на автора Димитър Кабаков и на Сълза и смях към Възкресия Вихърова беше правилна.
Като човек, който има своя тип театър, тя можеше да вземе достатъчно твърдо позиция по отношение на решението на текста и не просто да сложи дума по дума пиесата в картинни рамки, а да го надгради и структурирa, влагайки също толкова творчески визии, асоциации и представи.
Дългата кампания на постановката, отразена в блога на театъра, както и в медиите потвърди убеждението ми, че на репетициите се пече нещо ново, нестандартно и важно, защото:
– Амарантос е пиеса за сериозните проблеми – абортите и ранното раждане.
– тя говори за и от името на възрастова група, която творците и медиите у нас традиционно игнорират – тийнейджърите или се причисляват към асексуалните деца, или към възрастните (като се смятат за достатъчно големи за сериозни разговори, съчетани с безотговорно отношение)
– текстът на постановката, освен пиесата, включва теренни изследвания и разговори с ученици.
Ако събереш всичко това, се получава емоционална и разбъркана пиеса, касаеща сериозни проблеми, която се работи от режисьор със силен авторски театрален почерк и се готви за достатъчно атрактивно представяне за масова, но и специализирана публика.
И ако това ти се струва невъзможно, прибави персонажите на постановката – Ирина, нейните родители и баба.
Ирина е в напреднала бременност, в болницата, където бълнува и преживява целия си кратък досегашен живот.
Въпреки идеалните предпоставки за постановка за неразбирането и разликата между родители и деца, на пресконференцията Вихърова каза, че точно това са опитали да избегнат.
Информацията става прекалено много, затова решавам да проверя резултата със съвършената компания – нищо неподозиращата ми 18-годишна сестра, с която заедно гледахме какво се е получило.
Виж видео от „Амарантос“ и чети нататък...
Цялата задна стена е огромен екран с мултимедия, а на сцената сноват множество Ирини – бременни актриси, облечени като тийнейджъри. Те са съчетание между забавена хореография и забързани фрази, между ирония и невинност, между живот и пълно отсъствие от реалността.
Героите, с които Ирина общува в пиесата, тук са нейни двойници, алтер егота, част от вътрешния монолог, изпълнен със секс, наркотици, алкохол и натуралистични фрази (реалната им връстница до мен, макар объркана от сюрреалистичното решение, поне очевидно идеално комуникира с езика).
С течение на времето образите и средата стават все по-черни и ужасяващи – зловещи въплъщения на страха от бременност, които бродят по сцената, омазани в кръв, бълнуващи и уплашени.
Прекъсвани са от появите на архетипните персонажи на родителите, които – точно обратното – изглеждат плътни и истински дори в смешната си истерия (“Леле, все едно слушам нашите!”).
Изключителните роли на Йорданка Стефанова, Валентин Ганев и Невена Мандаджиева са толкова наситени и реалистични, че моментално стават контрапункт на бродещите и бълнуващи по сцената Ирини.
И точно това противопоставяне между реалността и неясните видения, между разбърканото, вулгарно, открито говорене и въздишане на тийнейджърите и строгото, логично, реалистично нареждане на родителите всъщност определя единствения напълно ясен конфликт в спектакъла, поне за мен.
И колкото и да са се стремили към обратното, Амарантос все пак е представление за сблъсъка между поколенията.
Важно е да му обърнем внимание, защото, макар несъвършен, спектекълът е важна крачка в театъра, който показва реален интерес към случващото се извън собственото му пространство.
Зрителски коментари за постановката виж тук!
Амарантос е в Сълза и смях на 21 декември.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Корабите на кои европейски държави са най-засегнати от кризата в Ормузкия проток?
Тръмп поиска бюджет от 152 млн. долара за отваряне на прочутия затвор "Алкатрас"
Активността в сектора на услугите в САЩ се свива за първи път от 2023 г.
За две седмици златните резерви на Турция са намалели със 118 тона
ССБ: Петролният пазар беше най-силно повлияният от новинарските заглавия тази седмица
Напрежението расте: Иран свали американски самолети, един пилот е в неизвестност
Турция въвежда задължителна верификация с лични данни в социалните мрежи
Три зодии вземат съдбоносно решение на 4 април
Нова екзопланета, открита от българи: "Свръхземя" с екстремна жега
Борисов: Изборите са състезание, а не въпрос на живот и смърт
Мъри Стоилов забрави как се бие в Турция
Смях: Дунав може да играе домакинските си мачове в Румъния
Джесика Пегула обърна рускиня в САЩ
Малена Замфирова: Никога не съм мислила за отказване
Голяма новина за Григор Димитров свързана с Монте Карло
Неприятно. Травмата на Дончич не е много лека
Ярко настроение в маникюра (+Снимки)
Любовен хороскоп за 6 – 12 април
„Майка на костите“ от Илария Тути
Солен великденски хляб Casatiello – рецепта от Неапол
Нумерологична прогноза за 4 април
Празнуваме Лазаровден
Силно земетресение в Турция
Откриха чанта с оръжия пред дома на лондонския кмет
Четворна надница за някои от работещите по Великден
Един загинал в катастрофи през последното денонощие
Вековна църква край Варна се нуждае от сериозен ремонт
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато
Мистериозни проблясъци близо до Земята: Засечени са през 50-те години на миналия век