Виж наградените с Икар 2008

Винаги, когато у нас се раздават награди, за мен по-важно е как се чувстват награждаваните, отколкото какво точно е наградено.

Защото винаги е било ясно, че нито киното ни е за Оскари, нито музиката – за Грами. Напоследък обаче нещата се променят и на официалната церемония по раздаването на Икарите стана ясно защо.

Тази година наградите на Съюза на артистите в България бяха връчени в Националната опера.

Облеклото на всички гости беше официално, блясъкът и репликата “Честит празник” правеха атмосферата наистина прекрасна.

Дали фалшът се промъкваше между напудрените думи? Не знам, но ако е било така, със сигурност българските актьори са много добри.

Защото това, което се усещаше във въздуха по-скоро беше една приятна приятелска и празнична атмосфера, в която сме се събрали да си кажем “браво” за труда през годината.

Бравото, както неведнъж съм казвала, не е случайно – българският театър (една доста мисионерска дейност), има постановки на световно ниво и двете церемонии, които ги награждават са най-малкото, което може да бъде направено за онези, които стоят зад тях.

Тази година на Икарите със сигурност е имало недоволни. Най-малкото – номинациите и тази година бяха доста спорни и, ако трябва да бъда честна, не съм много съгласна с тях. За това пък, с малки изключения, наградите отидоха точно там, където трябва.

И преди да пристъпим към тях, искам да спомена две неща, които тази година направиха церемонията празник и за мен.

Първото беше, че за първи път като че ли нямаше технически гафове. Нищо не изглеждаше бутафорно, всички си беше бляскаво и в същото време – като между приятели.

Водещите – Дарин и Деян бяха непринудени, забавни и симпатично-неофициални (въпреки малко глуповатия сценарий) и общо взето направиха онова, което примерно Део правеше в началото на музикалните награди.

Освен това, наистина изненадващи и прекрасни бяха изпълненията на арии от театрални актьори. Изсвирени от Нов симфоничен оркестър под диригентството на проф. Румен Цонев, те доказаха, че въпреки липсите в музикалното образование на актьорите у нас, в театрите има наистина впечатляващи гласове.

С удоволствие послушахме Николай Урумов, учудихме се на майсторството и импровизациите на дуета високи руси жени от "Опасни игри" - Нети и Жени Александрова, забавлявахме се с квартета Койна Русева, Станка Калчева, Яна Титова и Йорданка Илова, посмяхме се на цирковата версия на "Кармен" (с Албена Михова по цикламено трико и с лентичка) и се възхитихме на чудесните и професионални изпълнения на Константин Икономов, Стоян Алексиев и Симеон Бончев.

Всичко това беше толкова хубаво, че само по себе си беше достатъчно, да сме предоволни от изживяването. Но имаше още много. Един минус за баналните и изтъркани фрази, които се лееха от всички спонсори, които връчваха награди. И един плюс за всички връчващи, които си замълчаха, за да дадат шанс на наградените да говорят.

Иначе, както се очакваше, най-награждаваното представление беше "Чайка" на Крикор Азарян в Театъра на Армията.

Освен наградите за най-добър спектакъл, режисура, главна женска роля - на Бойка Велкова, и поддържаща мъжка роля - на Мирослав Косев, то косвено спечели наградите и за изключителен принос в театралното изкуство на Азарян, и за най-добри резултати през сезона за Театър Българска Армия, където се играе постановката (награда на Министерството за културата).

За съжаление другият най-номиниран спектакъл – черната комедия "Старицата от Калкута" на Явор Гърдев, който и миналата година остана недооценен с "Крум", получи отличие само за музика – на Калин Николов.

"Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг на Маргарита Младенова в Театрална работилница "Сфумато" донесе наградата за главна мъжка роля на Владимир Пенев, който със сигурност беше без конкуренция в тази категория.

Другата постановка от програмата – "Жули, Жан и Кристин" пък беше наградена за майсторско техническо осъществяване и за сценография на Даниела Олег Ляхова.

С две награди си тръгна и впечатляващата постановка на Биляна Петрова - "Заболяване на младостта" от Фердинанд Брукнер в Младежкия театър – тя взе наградата за дебют на режисьорката и за поддържаща женска роля - на Ярослава Павлова.

Изключително емоционалната благодарност на Иван Цонев ни разчувства, когато той излезе да получи наградата си за изключителен принос в кукленото театрално изкуство.

Може би ще го наследят носителите на Икар 2008 за куклено изкуство – авторският спектакъл на Мила Коларова под режисурата на Ивелина Стоянова - "Студено".

Както беше обявено, специална награда "Икар" за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света беше връчена на актьорите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека във връзка с 15-годишнината от създаването на техния театър "Кредо". Те благодариха на преждевременно починалия директор на Театър 199 Валентин Стойчев, който им предостави сцената на театъра, и на преводачите, превели спектаклите им на 12 езика, от които артистите успели да науча "само" девет.

"Икар" за драматургичен текст спечели Яна Борисова - за "Малка пиеса за детска стая", а за критически текст - Румяна Николова за книгата "Актьорският тренинг през 20-и век".

Останалите наградени са Даниел Цочев – "Златен глас" за сериала "Д-р Хаус", Астор за вариететно изкуство и Братя Кондови - за цялостен принос в цирковото изкуство.

Така се търкулна още един сезон. Да си пожелаем повече конкуренция при следващия. И още по-бляскави награди.. Защото ако не ние, то със сигурност българските театрали ги заслужават.

Виж наградените с Икар 2008

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase