100 години сцена (видео)

Спектакълът „Принцеса Турандот“ е адаптация на пиесата на Карло Гоци от 1762 г. и възстановка на постановката на руския режисьор Евгений Вахтангов отпреди 100 години.

Режисьор е Рубен Симеонов – наследник на актьори от оригиналния състав на представлението.

И ако след тази информация се чудиш защо, по дяволите, е нужно едно представление да се играе и възстановява 100 години, обяснението, поне що се отнася за руснаците, е логично.

Първата премиера на Вахтанговата „Принцеса Турандот“ е била изключително скандална и толкова революционна, че се е превърнала в един от театралните митове нa Москва. Доказателството е, че спектакълът има паметник, а авторът му – едноименен театър.

След този първи бум постановката фанатично е мултиплицирана до днес.

Структурата й винаги е една и съща.

Първо на сцената излизат четирима актьори – Маски, които въвеждат публиката в предстоящата история и обсъждат злободневни събития.

В българската версия по-скоро става дума за дълго и леко скучновато надговаряне и призоваване към аплодисменти.

Както се очаква, режисьорът не е много в час с актуалните теми в страната и затова тази част щеше да бъде абсолютно ненужна, ако не беше очевидно забавление за актьорите, които постоянно се предизвикват един-друг и това заразява зрителите да се включват в надиграването (не случайно Ангел Генов се бори за Икар с Панталоне).

Вижте кратка импровизация на Маските и четете нататък...

След тази част сме въвлечени в класическия сюжет на пиесата. В оригинала на Карло Гоци тя е писана като комедия дел арте – стилистика, която е запазена и в българския вариант.

Историята разказва за жестоката, но неземно красива принцеса Турандот, която предизвиква всички кандидати за ръката й да отговорят на 3 гатанки. Ако не успеят, ги осъжда на смърт.

Доста глави се търкалят из кралството, докато не се появява Калаф, който не само успява да премине изпитанието, ами и задава на принцесата гатанка, от която зависи собствената й съдба.

Очевидно става дума за безумно наивна и мелодраматична история, като ключът тя да не изглежда като пародия в наше време са хуморът и самоиронията.

Персонажите са като приказни герои, а през цялото време звучи оригиналната музика и песни (от постановката на Вахтангов) – все едно изсвирени от цирков оркестър по време на номер с лъвове.

Визуално представлението също е близко до цирка – цветни, приказни костюми, ярки декори и жестикулация на ръба на физкултурата.

И въпреки че тази стилистика е далеч от представата ми за модерен и смислен театър, признавам, че се забавлявах.

След първоначалната естествена съпротива свикнах със стилистиката и прегърнах идеята да стана дете за един час.

Едва тогава забелязах великолепната актьорска игра и желанието на публиката да навлезе в стария свят на принцове, принцеси и шутове.

Ако това е нужно и на теб, "Принцеса Турандот" е в театър "София" на 30 януари и 4 и 17 февруари.

Разгледай снимки от "Принцеса Турандот"