Новият спектакъл на театрална работилница Сфумато е "Лазар и Исус" на Иван Добчев. Направен по едноименния разказ на Емилиян Станев, той проблематизира въпросите на вярата и неверието.
Самият автор определя текста си като "апокриф", а режисьорът вече е имал спорове с църквата, както подобава на творение извън канона и извън четирите евангелия.
Представлението ни потапя дълбоко във водите на ранното християнство. Главният персонаж е Лазар – кротък луд, който вижда отвъд видимото и е свръхсетивен.
Двете му сестри плетат като мойри тъканта, с която е захванат за земята, докато той протяга ръце към лъчите, водещи го нагоре.
След като става пряк участник в най-голямото чудо – Възкресението – той се променя коренно.
Завърналият се в света на живите е видимо същият, но е същински променен, подменен – предишното “непораснало дете” се е “събудило” мрачно и овълчено, лакомо втренчено в благата, които му открива светът на възрастните.
И познанието на този свят, съчетано с неверието за отвъдния, води Лазар, заедно с Юда до... под кривата круша...
Преходът заплита в себе си доста въпроси и проблеми както на теологията, така и на философията, а и на психологията.
Виждаме детето – символ на чистотата и най-близък до Бога образ. И ако в Християнската (а и в съвременната) традиция инфантилният, лудият е низвергнат и съжаляван, то в това представление, той по-скоро е богоизбран, провиждащ именно заради близостта си с човешката невинност и доброта.
Чистотата на душата се оказва онази tabula rasa, върху която може най-добре да бъде написано божието слово със светлина. Тя обаче е невидима за нормалните хора, затънали в живот-инквизиция, в който прероденият Христос може би не е добър, може би не е истински, може би е поредна измама.
Светлината за Лазар преди Възкресението е онази светлина от "Мита за пещерата" на Платон, която дава знанието, че нищо не е реално, че всичко е само сянка на Истината и Доброто в света на идеите.
От теологична гледна точка тази светлина е раят преди първородния грях, преди знанието и осъзнаването на реалността. Светът обаче е дуалистичен (това е изобразено по прекрасен начин чрез сценичното решение с ангелите, които ту говорят като божи слуги на Лазар, ту му шепнат с думите на Сатаната).
Идването на Исус в него, чудесата и речта му, която кара хората да занемяват, довежда до Познанието. Него получава Лазар при Възкресението, а то за съжаление означава порастване, тишина, самота, тъмнина.
Вече е невъзможно сливането със света (символ на божественото и в будизма и хиндуизма). За сметка на това все по-често се проявява човешкото – желание, материализъм, лакомия.... Знанието отблъсква от вярата, разумът води до неверие, неверието те прави слаб, страхлив, греховен.
Секуларизмът отрича просветлението и го побеждава (абсурдните и забавни образи на садукеите които "играят" на Христос и на вяра). Но когато си изоставен от демоните и ангелите в тъмнината, когато останеш сам, затънал в страха от предстоящото въскресение, но и в страха от тъмнината на онова, което е отвъд, заклещен без капка надежда, си мислиш "Защо Исус дойде?"
И отговорът, който спектакълът дава е... за да даде вяра на тези, които не са я имали, и да я отнеме на онези, които са я виждали...
Великолепната актьорска игра и режисьорските и авторски идеи правят от разказа движеща се картина на идеи и колебания. Водещ мотив в нея е раздвоението, противопоставянето на горе-долу, светло-тъмно, добро-зло, вяра-неверие, смисъл-безсмислие. Но тя не ни въвлича емоционално – дори напротив.
Въпреки тежката атмосфера, през цялото време в мен беше провокирана мисълта. Асоциациите при всеки монолог, всяка пауза и нов обрат се сменяха като в калейдоскоп, провокирани от всички образи и решения.
Сценографията на Владимир Славов и осветлението придават на действието дълбочина и многостранност, а музиката на Асен Аврамов я правят, по думите на режисьора, специфична "литургична драма". И въпреки наистина чудесната работа на екипа, от време на време неизбежно си представях как този спектакъл ще изглежда на една голяма, внушителна и висока сцена, с повече осветление и малко по-отдалечена от зрителя.
Замислен за пространството на Пловдивския театър, "Лазар и Исус" като че ли повече ще подхожда именно там. Защото ми се струва, че тези герои, подобни на персонажите на Толстой и Достоевски са толкова далеч от нас, че единственият начин да ги възприемем без да се почувстваме задължени да се идентифицираме с тях, би бил да ги видим отстрани.
Така драматичните, изкрещени моменти, лудостта и широтата на смисъла няма да стоят като отскачаща наелектризирана енергия между публика и сцена, а ще ги направят едно цяло...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
От Евровизия до олимпийски игри - Русия връща съветската традиция за паралелен свят
Съдът може да промени начина, по който Тръмп използва любимото си оръжие за натиск
Можем ли да вярваме на инвестиционните съвети на ChatGPT?
Повишават ли цената на тока вятърните турбини и соларните панели?
Украйна ще има нужда от финансова подкрепа още в началото на 2026 г.
Компаниите в САЩ вече не се колебаят да съкращават служители
Хороскоп за 3 ноември - съвети за всяка зодия
Билкови чайове, доказано понижаващи холестерола
Пиян шофьор помете шест коли в центъра на София
Изборите в РСМ: ВМРО-ДПМНЕ печели 19 общини, включително Скопие
Още един треньор изхвърча от английския Чемпиъншип
Надеждата се върна при Чуковете след обрат
Корто музо! Милан надви 1:0 Рома, Менян спаси дузпа
Национал на Нидерландия направи дете в Бразилия и избяга
Барса се съвзе с успех над Елче
В Черно море съжаляват, че не са треснали Лудогорец
Дневен хороскоп за 3 ноември, понеделник
Седмичен хороскоп за 3 – 9 ноември
Седмична нумерологична прогноза за 3 – 9 ноември
Любовен хороскоп за ноември
Възстановяване на самочувствието след раздяла – какво помага?
3 упражнения, с които да намалите мазнините около талията при перименопауза
Двама пострадаха в тежка катастрофа в Сливен
Тъжна вест! Внезапно почина шефът на БАБХ
Черно море и Лудогорец не успяха да си вкарат на "Тича"
Силно земетресение уплаши хората в Турция
Палестинци излязоха на протест във Варна
Близки, приятели и общественици изпратиха Иван Тенев
„Космически океан“ край черна дупка: Откриха най-големия воден резервоар във Вселената
Магнитни бури през ноември 2025 г.: Кои са най-опасните дати
2024 г. вероятно е била най-горещата в последните 125 хил. години
Пробив в създаването на диаманти с помощта на електрони
В Китай се готвят да изстрелят ракетата Long March 2F с пилотирана мисия Shenzhou 21
SpaceX разработва „опростен“ подход към лунната мисия Starship