Голям човек, бедни ми Йорик

Сергей Гордеев е голям човек. Ама наистина голям.

От хората, които виждаш от далеч и не можеш да побереш с поглед отблизо.

Но то всичко в Русия е голямо, та някак си го обясних и ми стана логично.

Има нисък глас и гледа малко страшно, когато се запознахме, се зачудих дали не носи московската зима в джоба си.

После, когато го опознах разбрах, че това е само външност на адски забавен, ерудиран човек с наистина прекрасно чувство за хумор.

След няколко споделени чаши, вече бях посветена в тайните на пиенето на водка, и просветлена защо руснаците ядат сладолед през зимата – "Ами гледай сега, тогава в Москва е -40º, а температурата на сладоледа се движи около нулата, така че всъщност ние хапваме топла храна!."

Сергей спечели специалната награда за анимация на фестивала, а филмът му, макар да не предизвика бурен смях, е изключително забавен и остроумен разказ за света на мъртвите, както и сам ще се убедиш.

Защото екслузивно и само в Dnes.bg е "Бедни ми Йорик". Както и това интервю...

Кой е твоят филм и за какво се разказва в него?

Филмът се казва "Бедни ми Йорик". Беше интересно решението да го направя, защото е всеизвестно, че скелетите не изглеждат супер добре на екран на пръв поглед.

Освен това, нямат изражение и единственото, с което можеш да ги направиш специфични и симпатични, е движението.

Затова се престраших и реших, че ако измисля специфични движения, може би ще стане интересна картинка.

Самата история ми хрумна, защото много пъти съм си мислил, че е страхотно да направиш филм за света на мъртвите, защото е универсален и можеш да срещнеш всеки с всеки.

Там са всички, там ще бъдем и аз и ти някой ден, това е сигурно.

Да, филмът събира много персонажи от различни произведения. Не съм сигурна, че хванах всички, затова изброй ги набързо, моля те..

Хаха, не съм сигурен че трябва! Даже би трябвало да стане обратното – филмът е задачка за зрителите си – "Открийте персонажите".

Затова по-добре ти първо пробвай! (пробвам, но жалкият ми опит зацикля на 5-тия персонаж, затова пиша само отговора му – бел.авт.).

Ех, добре, значи, Хамлет, Дон Кихот, Йорик, героите на Ди Каприо и Кейт в "Титаник", Робин Худ и бандата му, Бременските музиканти, а за другите... сама си ги намери!

Какво те вдъхнови да напишеш сценария?

Беше изключително трудно. Няколко пъти започвах филма с различни сценаристи, но по различни причини, с течение на рисуването, те напускаха.

Рисувах "Бедни ми Йорик" 2 години и през това време той стана кръстопът на идеи по зададена тема.

Накрая се опитах да си го напиша сам, но не мисля, че се получи идеално. Понякога се отчайвам колко грешки има – все едно е комедия от грешки, хе хе.

Не знам, аз много го харесах, публиката също го определи като най-силния филм на вечерта...

Това ме радва, но повече ме изненадва..

Защо?

Ами бях на прожекцията и за първи път разбрах, че филмът ми всъщност изобщо не е смешен. Хората бяха много тихи и това ме потисна доста ха-ха.

Но след това всички казаха страхотни неща, може би острумието на филма не води до смях..

Дано, защото иначе ще трябва да променя данните на филма - от комедия да стане драма...

Как виждаш бъдещето си на аниматор?

Не знам. По принцип аз считам този филм за първи. Всички останали бяха комерсиални продукти – поръчани, изпълнени и нарисувани от мен.

Например, идват Уорнър Брадърс и казват "искаме това и това", а аз сядам и рисувам по модел.

В "Бедни ми Йорик" обаче има мисъл, идея и сценарий, сам съм измислил визията, атмосферата и всичко останало. Той е мой и съм готов да поема отговорността за всяка грешка в него. Докато досега бях технически изпълнител и виновен беше поръчителят.

В момента в работата обаче започвам много интересен проект, който се надявам да приближи двете неща. Той ще бъде анимация по руски народни приказки от всички народности в държавата. Ще се казва "52 приказки".

Помня, че когато направих Йорик си казах "Има проекти, които ти носят пари и такива, които искаш да направиш. И съвпадението е рядко..."

Кое е най-хубавото на фестивала в Балчик?

Аз съм бил на доста фестивали, но на този най-много ми направи впечатление прекрасната програма – всеки ден искаш да гледаш, без да пропускаш филм.

Освен това ми хареса, че залата е малка, побира 100 човека, но и най-празните прожекции са с поне 50 запълнени места.

На повечето фестивали залите са огромни, но често няма нито един зрител на прожекциите.

Иначе, и хората – всички, с които се запознах, са прекрасни.

Преди да гледаш "Бедни ми Йорик", имай предвид, че филмът е дълъг около 20 минути и се препоръчва наведнъж.