До какво ще доведат пукнатините в европейското единство относно Украйна?

Лидерите на европейските държави не могат да постигнат съгласие по въпроса за подкрепата за Украйна, пише в статия за "Responsible Statecraft" Елдар Мамедов, брюкселски експерт по външна политика.

"Заключителният документ от срещата на върха в Брюксел, подписан от 26 членове на блока (Словакия в крайна сметка беше убедена, цитирайки газовия й спор с Украйна) само косвено споменава новите реалности, възникнали в резултат на инициативите на Тръмп", пише още авторът.

Решението на администрацията на Тръмп първо да бъде домакин на преки преговори с Русия през февруари накара Украйна и нейните европейски поддръжници да се чудят колко дълго ще бъдат оставени настрани. По-специално Брюксел се опитва да постави единен фронт, за да промотира интересите си в бъдещето на Украйна.

Но вълната от изявления и срещи на върха през последните няколко седмици показва, че ЕС и Европа като цяло може да са по-малко "единни по темата, отколкото първоначално се надяваха да предадат.

Неубедителната среща на върха в Лондон миналата седмица, която се проведе след неотдавнашния спор между Тръмп и Зеленски в Белия дом, беше последвана от извънредна среща на ЕС в Брюксел. Преди този конклав европейските лидери направиха всичко възможно да повишат залозите. Френският президент Еманюел Макрон мрачно предупреди за руската заплаха не само за Украйна, но и за Франция и Европа, в драматично телевизионно обръщение към нацията.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обеща да спечели надпреварата във въоръжаването срещу Русия и предсказа нейното "поражение", подобно на това, претърпяно от Съветския съюз в края на Студената война. Други европейски лидери направиха подобни изявления .

Въпреки тази риторична ескалация обаче срещата на върха в Брюксел разкри пукнатините в европейската фасада на единството. Действително, блокът не успя да се споразумее за обща позиция поради ветото на Унгария . Това не беше изненада, тъй като унгарският премиер Виктор Орбан отдавна се застъпва за прекратяване на войната в Украйна чрез преговори. Той изгради близки връзки с президента Доналд Тръмп по този въпрос и по други.

Окуражен от новата позиция на САЩ, Орбан призова председателя на Съвета на ЕС Антонио Коща, бившия премиер на Португалия, да започне дипломатически преговори на ЕС с Москва. Орбан сподели убеждението си с Коста, че „ЕС – по примера на САЩ – трябва да влезе в преки дискусии с Русия за прекратяване на огъня и устойчив мир в Украйна“.

Само няколко дни преди срещата държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с унгарския си колега Петер Сиярто, за да подчертае „ангажимента на двете страни за прекратяване на войната в Украйна“. Това е значима стъпка за Рубио, който само дни по-рано отмени планирана среща с Кая Калас, върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, в последния момент. Необуздан руски ястреб, Калас многократно е ядосвал служители от администрацията на Тръмп с обвинения в „умилостивяване“ на Путин.

Говорейки пред Washington Examiner след срещата с Рубио, Сиярто даде да се разбере, че по отношение на Украйна Будапеща се съгласява с Вашингтон, а не с Брюксел.

Дори в по-яростни европейски страни, като Франция, има влиятелни гласове на несъгласие. Лидерът на дясната опозиция Марин льо Пен, водещ кандидат за наследник на Макрон през 2027 г., отхвърли идеята за изпращане на френски войници като мироопазващи сили в Украйна, насърчавана от президента, като "чиста лудост".

Междувременно Хенри Гуаино, съветник по националната сигурност на бившия консервативен президент Никола Саркози (2007-2012 г.), обвини Макрон за умишлено разпалване на напрежение с Русия в продължение на години, което според него е довело до самоизпълняващото се пророчество, че Русия сега наистина се е превърнала в заплаха. Бившият министър на отбраната Ерве Морен, друг високопоставен служител по сигурността от епохата на Саркози, удари Макрон за прекалено драматична реторика и всяване на страх. Морин направо предупреди, че мир няма да бъде постигнат чрез провокиране на Путин чрез медийни изявления.

В крайна сметка обаче нищо от това не изглежда да помага за изграждането на стабилна, единна европейска позиция. Заключителният документ от срещата на върха в Брюксел , подписан от 26 държави-членки (Словакия най-накрая беше успокоена да се присъедини към него, след като беше добавено позоваване на нейния газов спор с Украйна) — който поради ветото на Будапеща не може да се счита за официална позиция на блока — прави само косви препратки към новите реалности, създадени от инициативите на Тръмп.

Великобритания може да претегля относителното значение на Украйна спрямо другите си, може би по-важни приоритети, като например ново търговско споразумение със САЩ Питър Манделсън, влиятелен британски посланик във Вашингтон и близък довереник на британския премиер Кийр Стармър, каза, че единственият шанс за прекратяване на войната е да се намалят различията с администрацията на Тръмп, която настоява за незабавно и безсрочно прекратяване на огъня. Това може да остави Макрон изолиран в Европа.

Изглежда, че единственото нещо, за което мнозинството европейски лидери биха могли да се съгласят, е, че украинците трябва да продължат да се бият. Президентът на Литва Гинтанас Науседа изрече тихата част на глас, като заяви , че Украйна печели „ценно време“ за Европа, докато се превъоръжи и е готова да се изправи срещу Русия.