Защо ядреното сътрудничество между САЩ и Южна Корея е в застой?

Защо ядреното сътрудничество между САЩ и Южна Корея е в застой

Напрежението около митата, разминаващите се приоритети и опасенията от разпространение на ядрени оръжия блокират сътрудничеството между САЩ и Южна Корея в ядрената област, като поставят на изпитание способността на реториката да се превърне в реална политика.

Националният шеф по сигурността на Южна Корея Wi Sung-lac наскоро съобщи, че дискусиите по стратегически въпроси на сигурността – включително ядрени подводници, обогатяване на уран и преработка на отработено ядрено гориво – са в застой поради провала на преговорите за тарифите със САЩ, пише за TNI анализаторът Даеон Ли.

Забележката на Уи подчертава настоящата безизходица в ядреното сътрудничество между САЩ и Южна Корея, което все още не е преминало от етап на дискусии към реално прилагане на политиката.

На 14 февруари Министерството на външните работи на Южна Корея обяви, че делегация от САЩ, включваща представители на Националния съвет за сигурност, Министерството на енергетиката (DOE), Държавния департамент и Министерството на отбраната, ще посети Сеул в края на февруари или началото на март.

Въпреки увереността, основана на дългогодишния съюз между двете страни, съмненията относно ангажимента на Южна Корея към режима за неразпространение, заедно с разминаващите се стратегически приоритети, допринесоха за задънената ситуация по отношение на стремежа на Южна Корея да придобие чувствителни способности в областта на ядрения горивен цикъл.

Когато южнокорейският президент Ли Дже-миун и американският президент Доналд Тръмп встъпиха в длъжност през 2025 г., те признаха значението на ядрената енергия за енергийната сигурност, особено за осигуряването на стабилно електроснабдяване за бъдещите центрове за данни за изкуствен интелект (AI).

Двете страни притежават допълващи се възможности. Ядрените предимства на Сеул в областта на инженеринга, доставките, строителството и управлението (EPCM) могат да подкрепят плана на Вашингтон за разширяване на ядрената мощност до 400 гигавата до 2050 г. В замяна Вашингтон може да допринесе за по-нататъшното развитие на ядрената енергетика в Сеул чрез експертни познания в областта на проектирането на реактори, технологии за ядрен горивен цикъл, патенти и усъвършенствани възможности за реактори от ново поколение.

На фона на споделените опасения за енергийната сигурност и взаимно допълващите се възможности, двамата лидери обсъдиха сътрудничеството в областта на ядрената енергетика на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) на 29 октомври 2025 г. Месец по-късно техните дискусии бяха официализирани и документирани в съвместния информационен бюлетин, публикуван през ноември. В документа се посочва, че: „В съответствие с двустранното 123 споразумение [ядрено споразумение между САЩ и Южна Корея] и при спазване на правните изисквания на САЩ, Съединените щати подкрепят процеса, който ще доведе до обогатяване на уран за граждански цели и преработка на отработено гориво за мирни цели в Република Корея.“

Перспективата Сеул да придобие капацитет за обогатяване на уран и преработка на отработено гориво изпраща положителен сигнал за развитието на ядрената енергетика в страната, но все още има несигурност. Както се вижда от използването на термина „подкрепа“ вместо „одобрение“, съгласието на Конгреса остава съществено изискване за потенциалното придобиване на такъв чувствителен капацитет от Сеул.

Президентът Ли се стреми да придобие стратегически, чувствителни ядрени енергийни капацитети, като изпрати пет високопоставени правителствени служители във Вашингтон.

 Между декември миналата година и януари тази година първият заместник-министър Парк Юн-джу, вторият заместник-министър Ким Джина, шефът на националната сигурност Уи Сунг-лак и представителят за сътрудничеството между Корея и САЩ в областта на ядрената енергия Рим Кап-су се срещнаха последователно с представители на Държавния департамент, държавния секретар Марко Рубио и министъра на енергетиката Крис Райт, за да обсъдят бързото изпълнение на съвместния информационен бюлетин. Тези срещи обаче не доведоха до осезаем напредък.

Междувременно президентът Тръмп даде приоритет на възстановяването на индустриалната екосистема на ядрената енергетика в САЩ, която беше отслабена през последните няколко десетилетия. Неотдавнашният информационен бюлетин на Министерството на енергетиката очевидно демонстрира тези усилия чрез инициативи, насочени към възстановяване и разширяване на веригата за доставки на ядрено гориво в страната, ускоряване на разработването на усъвършенствани ядрени реактори, прилагане на регулаторни реформи за ядрено строителство, осигуряване на мащабни фискални и финансови инвестиции, подбор на компании и стартиране на пилотни програми.

В съответствие с тези усилия министърът на търговията Хауърд Лутник обяви през декември миналата година, че от 350-те милиарда долара инвестиции, обещани от Сеул на срещата на АПЕК, 200 милиарда ще бъдат отпуснати за ядрено строителство в САЩ. Докато в Националното събрание течеха законодателни процедури по инвестиционните ангажименти на Сеул, президентът Тръмп едностранно обяви на 25 януари увеличение на реципрочните тарифи от 15% на 25%, позовавайки се на забавяния в изпълнението на инвестициите на Корея.

Въпреки многократните потвърждения на президента Ли за спазване на неразпространението на ядрено оръжие, във Вашингтон продължава да съществува скептицизъм относно ядрените амбиции на Сеул. Месец след публикуването на съвместния информационен бюлетин президентът Ли Дже-миун заяви, че „някои представители на американското правителство заемат предпазлива позиция по отношение на преразглеждането на Споразумението 123... Предполагам, че тази позиция вероятно отразява опасенията относно ядреното въоръжаване на Южна Корея“. Два дни по-късно шефът на националната сигурност Уи Сунг-лак потвърди опасенията на президента, подчертавайки наличието на съпротива сред служителите в администрацията на Тръмп, фокусирани върху неразпространението.

Тази загриженост е очевидна и сред членовете на Конгреса.

На 30 януари четирима сенатори от Демократическата партия, включително двама съпредседатели на Работната група по ядрени оръжия и контрол над въоръженията, изпратиха писмо до президента Тръмп, призовавайки го „да запази дългогодишната забрана за обогатяване и преработка на ядрено гориво в Южна Корея“, като се позоваха на миналите ядрени амбиции на Южна Корея, неотдавнашното й определяне като „чувствителна страна“ и опасенията, че това може да подкопае усилията на САЩ за неразпространение.

Три дни по-късно южнокорейският външен министър Чо Хюн се срещна с четирима сенатори – трима демократи, включително сенатор Джеф Мъркли (D-OR), който беше подписал писмото няколко дни по-рано, и един републиканец. Те обсъдиха незабавното изпълнение на съвместния информационен документ и ангажимента на Южна Корея към нормата за неразпространение.

Въпреки че бързата реакция на министър Чо беше навременна, тя остава недостатъчна, за да се получи двупартийна подкрепа в Конгреса за преразглеждане на споразумението за ядрено сътрудничество между САЩ и Южна Корея.

Неотдавнашното изявление на президента Тръмп за изненадващо увеличение на взаимните мита – от 15% на 25% – е формирало негативни нагласи сред южнокорейските граждани. Според скорошно проучване 77% подкрепят предпазлива позиция в отговор на едностранното изявление на президента Тръмп, като го считат за подкопаване на предишни споразумения. Освен това Върховният съд на САЩ наскоро отмени таксите на Тръмп. Предвид тези обстоятелства и несигурност, Националното събрание може да намери оправдание да забави законодателния процес, ако това се счете за в интерес на Южна Корея. Поради това ядреното енергийно сътрудничество трябва да се третира с внимание, за да се избегне потенциално забавяне на инвестициите на Сеул.

Навременният напредък в дискусиите относно придобиването от Сеул на капацитет за обогатяване на уран и преработка на отработено гориво е от решаващо значение за намаляване на несигурността относно ангажимента на Вашингтон. Такъв напредък не само би ускорил потенциалното придобиване на този капацитет от Сеул, но и би подкрепил възраждането на ядрената енергетика във Вашингтон, като насърчи инвестициите и стратегическото участие на Сеул, предоставяйки по този начин основа за разширяване на сътрудничеството в областта на ядрената енергетика при строителството на реактори, разработването на малки модулни реактори (SMR) и по-широки инициативи в областта на гражданската ядрена енергетика.

Докато съмненията в администрацията могат да бъдат разрешени чрез решителността на президента Тръмп, за да се убеди Конгресът са необходими усилия за изграждане на доверие в ангажимента на Сеул към неразпространението. Сеул трябва да разшири каналите си за комуникация отвъд отделни сенатори до Съюза на парламентаристите от Корея и САЩ, Конгресния комитет по Корея и Сенатския комитет по Корея, като култивира двупартийно разбирателство. Освен това администрацията на Тръмп трябва да комуникира с Конгреса, подчертавайки възможностите на Сеул – финансови инвестиции, експертен опит в строителството и човешки капитал – в подкрепа на възстановяването на ядрената енергетика в САЩ.

Застоят в сътрудничеството между САЩ и Южна Корея в областта на ядрената енергетика отразява несъгласуваните стратегически приоритети и продължаващите опасения от разпространение, свързани с усилията на Сеул да придобие чувствителни способности в областта на горивния цикъл. Преходът от политически декларации към конкретно изпълнение ще изисква отделяне на търговските спорове от енергийната сигурност, започване на незабавно сътрудничество на работно ниво и координиране на устойчиви усилия за изграждане на подкрепа от Конгреса.

Ако ангажиментите, очертани в съвместния информационен бюлетин, се управляват отговорно и се изпълняват ефективно, те могат да се превърнат в солидна основа за бъдещо стратегическо сътрудничество в областта на ядрената енергетика между Сеул и Вашингтон.