Завръщането на Русия на Олимпийските игри е подкопаване на глобалните санкции

Спортът никога не е бил отделен от политиката, а авторитарните режими отдавна са разбрали, че спортните успехи служат като мощен политически инструмент.

За Русия олимпийските медали не са просто спортни постижения, а инструменти на "меката сила“, които легитимират агресията, подсилват пропагандата и отклоняват вниманието от агресивната ѝ война срещу Украйна.

Докато Украйна и нейните съюзници засилват санкциите, за да увеличат цената на руската агресия, Международният олимпийски комитет (МОК) пое в обратната посока, след като временно отмени забраната за участие на Русия в Олимпийските игри и проправи пътя за завръщането ѝ на игрите в Лос Анджелис през 2028 година.

С действията си МОК подкопа логиката на санкциите.

Една държава, водеща незаконна война, не може да бъде финансово изолирана и същевременно да си възвърне международната легитимност чрез спорта.

"Неутрални" руски спортисти

Концепцията на МОК за политически "неутрални“ руски спортисти пренебрегва една реалност: елитният руски спорт е дълбоко обвързан с държавата.

Много от водещите спортисти официално са част от руските въоръжени сили, Националната гвардия или Централния спортен клуб на армията. Те имат военни звания, получават държавни заплати и, което е най-важно, представляват институции, пряко свързани с военните действия.

Освен това мнозина от тях публично са подкрепили агресията на Кремъл, включително олимпийските шампиони Елена Исинбаева, Ангелина Мелникова, Яна Егорян, Владислав Ларин и Максим Храмцов.

Ларин открито е призовавал за финансиране на руската армия, докато Храмцов е демонстрирал символи, свързани с окупацията на Украйна.

Това не са неутрални спортисти, а активни участници в пропагандните кампании на Кремъл. Налице е и трансформацията на бивши спортни звезди в политически фигури, подкрепящи войната.

"Отборът на Путин"

Олимпийски и световни шампиони като Николай Валуев, Ирина Роднина и Антон Шипулин днес са депутати от партията на Владимир Путин "Единна Русия“ и гласуват за анексирането на украински територии, за увеличаване на военните разходи и за законодателство, позволяващо воденето на войната.

Що се отнася до Исинбаева, която има военно звание в руските въоръжени сили и е била член на прокремълската инициатива "Отборът на Путин“, Комисията по етика на МОК заключи, че военният ѝ статут е "номинален“, пише The Telegraph.

Пренебрегването на политическите и военните връзки на спортистите изпраща опасен сигнал. И разбира се, руското влияние се простира далеч отвъд самите спортисти.

В продължение на години свързани с Кремъл олигарси изграждаха влияние в спортните федерации. Въпреки че мнозина от тях са обект на санкции, това влияние не е изчезнало.

От фехтовката до шаха и борбата, близки до Путин мъже упражняват значително влияние върху ръководните органи на тези спортове.

Много международни спортни федерации заемат принципна позиция, като отказват да допуснат завръщането на Русия в състезанията.

Тяхната позиция отразява една проста реалност: санкциите са ефективни само когато са всеобхватни и последователни. Всяко изключение отслабва международния натиск и подсилва внушението на Кремъл, че нормалните отношения могат да бъдат възстановени въпреки продължаващата агресия.

В Украйна е различно

За Украйна този дебат не е теоретичен. Докато руските спортисти продължават да тренират, много от украинските млади атлети са загинали от руски ракети или на бойното поле.

Щангистката Алина Перехудова загина по време на обсадата на Мариупол. Танцьорката Дария Курдел бе убита при ракетен удар в Кривой Рог. Биатлонистът Йевхен Малишев, боксьорът Максим Халиничев, фигуристът Дмитро Шарпар и стотици други украински спортисти и треньори загубиха живота си, защитавайки страната си.

Реабилитирането на руския спорт, докато войната продължава, е оскърбление за паметта им и противоречи на логиката на санкциите. Не може от една страна да се затягат финансовите ограничения, а от друга – да се отварят отново вратите на международните спортни арени. Кремъл тълкува всяка отстъпка като слабост.

Докато Русия продължава своята агресивна война, завръщането ѝ в международния спорт трябва да остане блокирано. Международните федерации трябва да основават решенията си на съображения за сигурност, международното право и отговорността, а не на търговски интереси или политическо лобиране. Спортът не може да се превърне в убежище, освобождаващо от отговорност.

* Анализът е на Владислав Власюк е упълномощен представител на Украйна по въпросите на санкционната политика и съветник в Службата на президента на Украйна.