Каспаров: Путин не взема Европа насериозно, кой може да го вини?!

С последния си пакет от санкции срещу Русия Европа за пореден път демонстрира колко неадекватна е реакцията ѝ на нарастващата заплаха от страна на Москва. Документът прилича повече на поредица от дребнаво водени финансови преговори: предвидено е изключение за кожите от самур – след настояване от страна на Италия и Гърция (двата основни купувача на руски кожи)- както и изключение, позволяващо на Гърция да продължи да транспортира руски втечнен природен газ към държави извън ЕС, след като оттам бяха отправени възражения.

Европейската бюрокрация все още се опитва да максимизира печалбите и да минимизира рисковете. Така действа една далновидна компания, стремяща се да осигури възможно най-добрите тримесечни финансови резултати за своите акционери, но не така постъпват държавите, когато са във война. Мнението е на Гари Каспаров, радетел за демокрация в Русия, шахматен гросмайстор, който е заемал първото място в световната ранглиста в продължение на рекордните 255 месеца.

Тезата му е публикувана в The Telegraph.

Според Каспаров Европа все още не си е признала открито, че води истинска война с Русия. Докато Путин от години води безпощадна борба, Европа до голяма степен се придържа към алгоритъма си на поведение от мирно време, като тук-там добавя по някоя и друга доставка на оръжие и санкции – просто за да отбие номера. Украйна плаща с кръвта си всеки ден, а балтийските страни, Финландия и Полша активно се подготвят за евентуално нахлуване през границите си. Междувременно Западна и Южна Европа продължават внимателно да претеглят разходите и ползите.

Напрежението ексалира

На фона на тази жалка реакция, Путин единствено продължава да ескалира напрежението. Само преди няколко месеца можеше да се забележи известно колебание в руското правителство по отношение на войната. Докато пиша това обаче, цялата властова вертикала е мобилизирана за война. Вече няма несъгласни. Мотото по цялата верига - от върха до най-ниските нива - е война до победен край, на каквато и да е цена.

Путин дава сигнали за кампания за масова мобилизация на до 500 000 военнослужещи след парламентарните избори през септември. Държавната пропагандна машина работи на пълни обороти, за да подготви почвата за тази извънредна мярка. За разлика от Европа, Путин разбира, че воденето на война изисква участието на цялото общество; изисква жертви и болка.

Наскоро президентът на Казахстан призова Путин да замрази конфликта в Украйна. Отговорът на Путин беше категоричен отказ: замразяването на конфликта е невъзможно, а самото предложение показва, че Токаев не разбира същината на войната. В това изявление няма място за дипломатичност или умереност. То разкрива нагласа, която с времето само се е втвърдила, а Путин не приема отказ. Той няма да спре, докато не бъде спрян.

През цялото време на войната пиша за това колко крайно недостатъчна е била реакцията на Европа (а и на САЩ) спрямо руската агресия. Неведнъж съм посочвал възможни стъпки, които Европа е могла да предприеме: отзоваване на посланиците от Москва, действия срещу руския "сенчест флот“, отстраняване на Унгария на Орбан от НАТО.

Европа се откъсна от реалността

С течение на времето обаче, докато войната неумолимо се приближава към столиците на Западна Европа, пропастта между заплахата и ответните мерки единствено се задълбочава. Не мога да не се сетя за един исторически епизод от Френската революция: след щурма на Бастилията през 1789 г. Луи XVI с недоверие попитал един от херцозите си: "Бунт ли е това?“ На което херцог дьо Ларошфуко-Лианкур отвърнал: "Не, Ваше Величество, това е революция.“ Европейските лидери се оказаха също толкова откъснати от реалността, колкото и прословутата със своята изолираност и некомпетентност френска аристокрация.

Путин, подобно на всички успешни диктатори, разчита на животински инстинкт и всяка отстъпка от страна на европейските лидери е била за него недвусмислен сигнал за слабост.

Днес единственият приемлив отговор е да се лиши Русия от всички правни механизми и икономически ресурси, които биха могли да послужат за защита на нейните интереси. Русия трябва да се превърне в държава изгнаник, а всички съучастници на Путин - в парии, където и да се намират. В момента руските олигарси се движат свободно из Европа и се възползват от всички права и свободи, предоставени на европейските жители. 

Освен това тези мерки вече не могат да бъдат просто реактивни. Европа трябва да премине в настъпление и да отправи ясна заплаха към Путин, в случай че той предприеме по-нататъшни действия. Лидерите трябва да се споразумеят за пакет от мерки, които да влязат в сила незабавно и по предварително установени механизми, ако Путин се осмели да прекрачи границата на НАТО. Именно това е онази пределно ясна "червена линия“, която би накарала един диктатор да се замисли, а не неясните изявления и половинчатите санкции.

Европа не може да продължава да изразява солидарност с Украйна и да обещава борба срещу Русия, докато нейните икономически и правни институции все още подкрепят режима. Новият британски министър-председател Анди Бърнам написа след срещата си с президента Зеленски: "Великобритания е до Украйна - рамо до рамо, винаги. Русия не бива да се съмнява в нашата решимост; ние няма да отстъпим, докато не постигнем траен и справедлив мир за Украйна.“ Съгласен съм с всяка дума.

Но не обвинявам Путин, че не приема нищо от това насериозно. Докато действията на Европа не съответстват на нейните изявления и декларации, заплахата, както и необходимият за противодействието ѝ отговор, само ще продължат да нарастват. За британците и французите Втората световна война също премина под знака на "странната война“ през първите си осем месеца, докато самият Западен фронт не се превърна в театър на военни действия.

Надявам се, че европейските лидери няма да повторят грешките на историята и ще се сепнат, преди войната да достигне собствените им земи и да не им остави друг избор.