Как боли...*

За пореден път се убедих колко особено и нестабилно е времето в обществото напоследък. Вчера из медийното пространство се развяха снимки от концерта на Стар академи и по-специално на зашеметяващите, в лошия смисъл на думата, образи на задника на Азис.

Разбира се, задната част на корпуса му вдигна посещенията по всички публикували снимката му сайтове, народът изпадна в екстаз и според очевидци публиката, присъствала на знаменателното събитие, също останала в захлас.

На повечето нормални хора е ясно, че шармантните изяви на Азис, за когото не мога да се ангажирам с някакво определено лично местоимение, са проява на клиничен случай. Приемаме, че всички имаме тъмна страна на душата и т.н., но все пак всеки от нас притежава по рождение собствен гъз и не мисля, че има хора, които живеят само заради този на Азис.

Не съм много наясно каква точно е диагнозата за такъв тип прояви, защото не съм специалист, но бих могла да се посъветвам с експерти и да разбера. По-важното обаче е каква е диагнозата на тези, които си умират да гледат здравите азисови бутове, облечени в минижуп, защото много скоро нещата могат да излязат от контрол до такава степен, че публичното развяване на глутеусите да стане по-естествено явление от дъжда.

За справка мога да отбележа, че Азис е същият, който преди време „роди“ на сцената по време на свой концерт. Негов билборд бе свален от стената до паметника „Левски“ /по някакво съвпадение, акцентът в рекламата отново бе насочен към задника на изпълнителя/. Въобще, очевидно човекът си има някакъв мощен афинитет към задните части и не пропуска сгоден случай да ги покаже или да разкаже нещо за тях, ако може и двете наведнъж.

Иначе съм много отворена към личната свобода, нетрадиционната сексуална ориентация, практики и предпочитания. Drag queens, травестити, трансджендър, смяна на пола и т.н. са съпътстващи живота неща и ги приемам повече от нормално.

Но случаят е по-особен, имайки предвид факта, че Азис се нагъзи публично по време на концерт на шоу, което претендира, че ще направи хората звезди и ако това е начинът някой да стане звезда, интересно къде остана талантът. Нещо не мога „да го напипам“. Имам предвид таланта да пееш и разни други неща, които трябваше да са същината на Стар академи - а не ексхибиционистичните прояви с лош вкус. Защото, честно казано, на гъзове сме се нагледали.

Пък и примерът, който даваме, може да доведе дотам, че всеки един от болните мозъци, скрити в храстите на Борисовата градина, може да се курдиса на паметника „Левски“ и да ни покаже какво е изкуство. Тогава наистина ще видим как боли.

* Връзката с името на един от албумите на Азис е умишлена

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.